Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (29)

Двадесет и девета глава

Макс ту се унасяше, ту се събуждаше от странен, смътен сън. От време на време за малко се разбуждаше напълно и с всичките си сетива мигновено проверяваше за някакъв белег, че нещо се е променило в обстановката — нови звуци, движение сред сенките, въздушно течение.

Всеки път оставаше доволен, че всичко е наред. Всеки път виждаше, че Шарлот е будна и внимава. Всеки път тя му се усмихваше, а той затваряше очи и отново се унасяше в странното състояние, което бе нещо средно между сън и будност.

Навън все още беше тъмно, когато отново излезе от това междинно пространство. Този път го събуди миризмата на топлещата се яхния.

Отвори очи и видя Шарлот, приклекнала пред слабия огън. Тя бъркаше съдържанието на смачкана тенджера. Първото нещо, което забеляза, бе, че вече не е увита в юргана. Беше облечена в дрехите, които носеше, когато паднаха в реката.

Тя го погледна.

— Добро утро — поздрави Шарлот.

— Добро утро.

Той започна да развива юргана. В последния момент си спомни, че не е облечен. Внимателно седна.

— Предположих, че ще искаш да тръгнем рано — каза Шарлот. — Ако не успеем да си намерим превозно средство, разходката до Лоринг ще бъде доста дълга.

Той успя да задържи юргана около кръста си, когато се изправи на крака. Пресегна се надолу, за да вземе кобура и пистолета.

— Ще намерим някой да ни закара — отвърна Макс. — Малко вероятно е да няма доста ремонтни екипи, които са излезли още от сутринта. Ще проверяват за паднали електропроводи и дървета, за разрушени мостове и свлачища.

Шарлот изсипа с черпака яхния в една купичка и му я подаде.

— Предполагам, че ще отидем в полицейското управление на Лоринг — каза тя.

— Да. — Той гребна малко яхния и се изненада колко добър вкус има. — Ще се обадя на Ансън, веднага щом имам обхват. Той ще се чуди какво, по дяволите, се е случило.

— Ами ако ченгетата, на които попаднем в полицейското управление на Лоринг, са били замесени в прикриването на улики заедно с Бригс?

— Възможно е, но мисля, че не е много вероятно. Направих някои проверки, когато започнах да търся Бригс. Откакто той е напуснал, е имало много промени. Настоящият началник на полицията е назначен само от две години.

— Ще бъде интересно да видим дали ще се престорят, че ни вярват, когато им кажем, че Бригс се е опитал да ни убие.

— Имам усещането, че нямаш много вяра в силите за опазване на реда и закона.

— По принцип имам — просто нямам доверие на силите за опазване на реда и закона в Лоринг, щата Вашингтон.

— Нещата се променят.

Шарлот подсмръкна.

— Виж ти кой внезапно се е превърнал в господин Позитивномислещ.

— Сигурно е от компанията, в която се намирам.

Тя се усмихна леко и палаво.

— А, значи сега аз ти влияя лошо? Това е направо страхотно. Винаги съм искала да мога да оказвам лошо влияние.

Той се наведе много близо. Тя не се отдръпна. За миг сякаш светът около тях бе спрял.

Той я целуна. Беше просто една бърза целувка. Каза си, че това е само една проба. Но тя не се отдръпна. Вместо това сложи ръка върху голото му рамо. Пръстите й бяха невероятно топли и меки върху кожата му. Устните й се смекчиха при допира с неговите.

Когато той вдигна глава, тя не каза нищо. Просто го гледаше, сякаш хипнотизирана.

— За протокола, ти упражняваш много, много добро лошо влияние — рече той.

Тя си пое дълбоко въздух.

— Благодаря.

Макс се обърна, грабна изсъхналите си панталони и се запъти към спалнята, за да се облече, преди да е направил нещо наистина тъпо — като например да й каже, че е искал да я целуне още когато я срещна. Като например да й каже, че сега иска да продължи да я целува.

Най-важните задачи — помисли си той. — Имаш няколко такива. Но само стъпка по стъпка.