Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (57)

Петдесет и седма глава

Шарлот, опитвайки се да се пребори с вълната на замаяност, сведе очи към тялото на пода. Мадисън Бенсън лежеше в локва от кръв, която вече бе започнала да засъхва. В смъртта си изглеждаше някак по-малка.

— Добрал се е до нея — прошепна Шарлот. — Трей Грийнслейд е открил Мадисън и я е убил.

Макс приклекна до тялото.

— Обади се на деветстотин и единадесет.

Той се изправи и бързо тръгна по коридора.

— Къде отиваш? — попита тя.

— Искам да хвърля един бегъл поглед, преди ченгетата да пристигнат.

Той изчезна някъде в голямата къща. Шарлот се обърна настрани, за да не гледа трупа, и извади телефона си. Операторът за спешни случаи отговори на първото позвъняване. Шарлот докладва случилото се.

— Да, ще остана на линията — каза тя.

Малко по-късно чу сирени в далечината. Макс се появи едва когато първите полицаи, отзовали се на сигнала, спряха на дългата алея за паркиране. Тя се готвеше да го попита дали е намерил нещо, но затвори уста, когато осъзна, че операторът за спешни случаи я слуша.

— От полицията са тук — каза тя в телефонната слушалка. — Ще затворя.

Шарлот прекъсна връзката, преди операторът да възрази.

— Е? — поиска да узнае тя.

— Няма и следа от компютъра или телефона й. Но ето я истинската новина — Ансън току-що ми прати съобщение. Той твърди, че Грийнслейд има желязно алиби. Цял следобед е бил в Лоринг и е провеждал срещи. Според административния му асистент, все още е там.

— Това не е възможно. Бяхме толкова сигурни.

— Ще кажем на ченгетата истината — че аз разследвам смъртта на Луиз Флинт. Мадисън Бенсън ни е пратила съобщение, че има информация за нас, но когато сме пристигнали, е била мъртва.

— Какво ще правим сега?

— Отново ще се обърнем към старата школа. Ще следваме парите.