Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (54)

Петдесет и четвърта глава

— Джоселин Прует. След всичките тези години се срещаме отново. Събуди се, кучко.

Тя познаваше този глас. Той спохождаше кошмарите й повече от десетилетие. Беше очарователният глас на мъж, който можеше да продава огнехвъргачки в ада. Внезапно усети пронизващ страх и надигнал се адреналин, от шока кошмарите се върнаха, закипя гняв.

Тя се възползва от тази енергия, породена от яростта и страха, за да се изтръгне от потискащата тежест на неестествената сънливост. Насили се да отвори очи и успя само за да ги затвори веднага заради ослепителната светлина на мощен фенер.

Той я зашлеви силно през лицето.

— Казах, събуди се!

Тя отново отвори очи, този път внимателно, гледайки надолу и настрани, в опит да избегне ослепителната светлина. Осъзна, че лежи върху студена и твърда повърхност. Бетон, реши тя. Инстинктивно се опита да се изправи и установи, че китките й са завързани пред тялото й.

Успя да се изправи колкото да приседне и да се опре на леденостудената бетонова стена.

— Определено усложни нещата — каза мъжът. — Признавам ти го. Но никога не си имала шанс. Аз контролирах всичко още от началото. Просто бе въпрос на време. Виждаш ли, през всичките тези години те наглеждах. В крайна сметка ти ми бе първата. И за малко не се оказа и последната. Признавам, че за известно време бях притеснен, когато отиде при ченгетата и разбрах, че си ги накарала да те заведат в болницата, за да подготвят комплект за взимане на проба за изнасилване. Винаги съм чувал, че повечето момичета — умните момичета — не вдигат шум след това. Но ти не беше умна, нали? За щастие уликите изчезнаха.

— Не беше ли това едно странно стечение на събитията?

Той отново я зашлеви, този път по-силно.

— За твое нещастие, тази кутия с улики отново се появи, но уликите явно са изчезнали. И ти ще ми помогнеш да ги открия.

— За какво, по дяволите, говориш?

— Наистина ли не знаеш какво се случва? Глупачка.

Тя се опита да надникне зад светлината на фенерчето, но не успя да различи лицето му.

— Кой…? — само изрече тя.

— Никога не си знаела, нали? През всичките тези години си се питала. Обзалагам се, че оттогава си мислила за мен всеки ден. Никога не ти е било толкова хубаво с друг мъж, нали?

— Ти си едно извратено копеле.

Той отново я зашлеви. Главата й се блъсна силно в стената. Вкуси кръв в устата си.

— Искаш ли да научиш една малка тайна? — Той говореше вече почти напевно. — Доскоро и на мен не ми беше толкова хубаво с някоя друга. Казват, че никога не забравяш първата. Но аз най-накрая открих начин да изживея отново магията.

— Като уби последните две жени, които изнасили.

— Играта бе започнала да става скучна. Бе адски лесно. Реших да внеса малко повече силни усещания във всичко. Но именно смъртта на тези две развратници бе това, което привлече вниманието ти, нали?

— Да — потвърди тя. — Работата е там, че осъзнах, че си започнал да ескалираш. С години си успявал да се контролираш, нали? Но преди няколко месеца напълно престана. Прекрачи границата. Сега си напълно откачен убиец. Това означава, че правиш грешки. Осъзнах, че има връзка между убийствата и серийния изнасилвач, който бе нападнал другите жени. А вече е само въпрос на време, преди и ченгетата да го осъзнаят. Защото ти не можеш да спреш, нали?

Той я удари отново, този път с юмрук. Тя се бе подготвила за удара, но болката експлодира в нея, оставяйки я замаяна, в стомаха й се надигна гадене.

— Аз държа нещата под контрол — изсъска той. — Не се съмнявай в това и за минута. Винаги се контролирам.

— Това е добре за теб. С мен не е така. Мисля, че ще повърна.

Той скочи на крака и бързо се отдръпна.

— Е, браво. Страхуваш се от малко повърнато — каза тя. — Хубаво е да знам това.

Успя да потисне гаденето. Обърна внимание, че той се беше паникьосал, и си каза, че накрая, ако повръщането бе единственото й оръжие, щеше да го използва.

— Къде са уликите? — гневно попита той.

— А? Значи за това е било всичко. Значи наистина те пак са се появили, за да не те оставят на мира. И къде са били през всичкото това време?

— Бригс ги беше скрил. Той изнудваше баща ми.

— Значи баща ти е платил на Бригс, за да се увери, че уликите ще изчезнат!

— Доскоро самият аз не знаех за това. Старецът никога не ми каза за споразумението, което е имал с Бригс. Вероятно се е страхувал, че ще направя нещо драстично, например да убия Бригс, за да се уверя, че той ще си трае. Скъпият ми стар татко не искаше да ме арестуват за убийство, нали разбираш. Щеше да хвърли сянка върху името на семейството. Щеше да е лошо и за „Лоринг-Грийнслейд“. И наистина, наистина много лошо за личната репутация на Гордън Грийнслейд.

— О, по дяволите! Ти си Трей Грийнслейд.

— Ти не можа да се досетиш досега, нали?

— Не се притеснявай, имам те в списъка си. Между другото, когато умра, този списък ще отиде при ченгетата.

Е, да, сега, в основни линии, тя блъфираше — да, името му бе в списъка й, заедно с тези на още триста мъже — но, не, този списък вероятно никога нямаше да се озове в ръцете на ченгетата. Дори и това да се случеше, те нямаше да направят нищо с него. Но на нея не й бе останало нещо, което да губи.

— Какъв списък? — попита Трей.

Тя успя да хвърли студена усмивка, но не отговори.

— Ти си лъжлива кучка.

— Можеш да се обзаложиш — отвърна тя.

— Лъжеш! Признай!

— Добре. Лъжа.

Той отново я удари. Ушите й прокънтяха.

— Не трябваше да се опитваш да ме издирваш — дрезгаво изрече той. — Просто трябваше да продължиш да се наслаждаваш на спомена за онази истинска фантазия, която преживяхме преди толкова много години.

— Трудно е да забравя мъж, който не може да стигне до оргазъм, освен ако не е опрял нож до гърлото на жена. Откъде знаеш, че съм те издирвала?

— Не знаех. Не и в началото. Не осъзнавах, че си събирала скапаното си досие за мен, докато не платих на някакъв хакер в другия край на света да влезе в компютъра и телефона ти и да ми даде паролите. Наблюдавам всеки твой ход онлайн от два месеца насам. И чрез теб открих онзи малък инвестиционен клуб, който ти и приятелките ти сте създали.

— Когато изчезнах, си осъзнал, че съм разбрала за пробива от хакер. Но защо уби Луиз?

— Защото тя отиде в Лоринг и двамата знаем, че има само една причина да го направи.

Джоселин спря да диша.

— Какво причина?

— Тя е отишла там, за да купи от Бригс кутията с уликите.

— Ти наистина си луд.

— Кажи го още веднъж и ще ти прережа гърлото, за да приключим с всичко това. Казвам ти, че Флинт е купила проклетите улики. Но ги е скрила. Претърсих апартамента й, колата й, багажната й клетка — навсякъде, където се сетих — но не можах да ги открия. В следващия момент получих обаждане от Бригс, който ми предложи да ми продаде кутията. Помислих си, че може би съм сгрешил за Флинт. Може би Бригс я бе излъгал. Затова се срещнах с него. Той наистина притежаваше старата кутия с улики. Но тя беше пълна с боклуци. Аз бях измаменият.

— Той те е излъгал.

— Което означава, че първото ми предположение е било вярно — Луиз Флинт наистина е взела тази кутия в деня, в който е отишла в Лоринг. Бригс й е продал съдържанието, а след това, защото бе тъпо копеле и дребен мошеник, се опита да ми продаде кутията с боклуци. Но той си плати за това.

— Може би е измамил и Луиз. Замислял ли си се върху това? Както изглежда, крайният резултат е, че не разполагаш с кутията с уликите.

— Не — процеди през зъби Трей, — крайният резултат е, че ти ще ми помогнеш да намеря съдържанието на проклетата кутия с улики. Защото е у някого, когото ти познаваш. Това е единственото обяснение. Флинт го е дала на някого, за да го скрие. Може би на някого от членовете на инвестиционния клуб. Може би на доведената ти сестра. Няма значение. Двамата с теб ще го намерим.

— Не намесвай Шарлот в това. Тя няма нищо общо.

— Това може и да е било вярно в началото, но сега е затънала до уши в тази каша — каза той.

— Не е, казвам ти истината. Шарлот не знае нищо за уликите в тази кутия.

— Да се надяваме, че знае — за твое добро, както и за нейно. Виж, ето каква е сделката — ако получа това, което е в кутията, и го унищожа, мога да те пусна. Без уликите, ти не си заплаха за мен и изобщо никога не си била. Адвокатите ми ще обезличат напълно твърденията ти. Но ако не мога да открия уликите, няма да имам друг избор, освен да се отърва от теб и от твоята пречкаща се в краката ми доведена сестра. Това ще е единственият начин да се уверя, че никога няма да използваш уликите срещу мен.

Той лъжеше. Тя съзнаваше това до мозъка на костите си. Възнамеряваше да я убие. Но засега изглеждаше най-добре да го остави да си мисли, че на нея най-малкото й се иска да му повярва.

— Може да успея да ти помогна да разбереш какво е направила Луиз Флинт със съдържанието на кутията — съгласи се тя.

Не бе трудно да се престори, че гласът й трепери. Никога през живота си не бе била толкова изплашена, като изключим нощта, в която той я бе нападнал. Но сега бе дори по-лошо, защото бе изложила на опасност и Шарлот.

— Всъщност ти ще направиш точно това — каза той.

Тя чу как той рови нещо из дрехите си. Секунда по-късно я заслепи светкавица и трудното да бъде сбъркано щракване на камерата на мобилен телефон.

— Защо? — задъхано попита тя.

Макар че знаеше защо.

— Мисля, че се нарича доказателство, че похитеният е жив — отвърна той. — Трябва да убедя Шарлот Сойер, че наистина съм те похитил.

— Не. Почакай. Не наранявай Шарлот.

— Опасявам се, че вината си е нейна. Не трябваше да намесва частния детектив в тази работа.

Дъските заскърцаха, когато Трей се качи горе по дървените стълби. Когато стигна там, отвори вратата. Силуетът на мъж се открои на фона на сивата дневна светлина.

— Тя каза ли ти къде е кутията? — попита мъжът. — А, каза ли?

Който и да бе той, гласът му звучеше неуравновесено. Уплашено. Сякаш бе превъзбуден, може би отчаян.

— По-спокойно — отвърна Трей. — Имаме работа за вършене.

— Имам нужда от доза.

— Ами вземи си я.

Трей не си направи труда да прикрие отвращението в гласа си. Той се поспря достатъчно дълго, за да натисне един ключ на върха на стълбите. Светна слаба електрическа крушка, закрепена на тавана. Тя хвърли бледа, сенчеста светлина в мазето.

Трей затвори вратата. Джоселин чу приглушения звук на ключа в бравата.

Опита се да диша въпреки паниката. Трябваше да помисли. Да измисли план.

Главата я болеше от ударите. Застави се да не обръща внимание на болката. Със залитане се изправи на крака и огледа по-внимателно обстановката.

Като повечето мазета, това, в което бе затворена, очевидно бе използвано за склад от години. Бавно обиколи мрачното пространство, за да го огледа. В единия ъгъл имаше старо сгъваемо детско креватче и стол със счупен крак. Навит спален чувал, който миришеше на плесен и мухъл, заемаше друг ъгъл. Една голяма кутия бе пълна с жълти вестници.

Тя знаеше, че вероятно няма да намери нещо, което да използва като сериозно оръжие срещу Трей, който бе въоръжен с пистолет. Но се застави да продължи методично търсенето, защото така се разсейваше от ужасната мисъл, че сега не може да направи нищо, за да защити Шарлот.