Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (24)

Двадесет и четвърта глава

— Ще се качим върху колата — заяви Макс. — Просто прави каквото ти кажа. Разбра ли?

— Да.

Той си помисли, че гласът й вече звучи по-спокойно. Погледна я по-внимателно, като набързо прецени как е. Трябваше да е наясно дали е изпаднала в паника. Това би усложнило всичко още повече.

Изглежда, ясно съзнаваше какво прави той.

— Добре съм — рече Шарлот. — Ще се паникьосам по-късно.

— Добър план — одобри той.

Адреналинът се бе покачил, реши той. Като него и тя сега се беше съсредоточила напълно върху това как да оцелеят.

— Аз ще съм пръв — каза той.

Водата бе достигнала ръба на предните странични стъкла, защото теглото на тежкия двигател влечеше надолу предницата на джипа. Все още имаше достатъчно въздух във вътрешността на превозното средство, за да задържи джипа, който щеше да се носи над водата още две минути, но не повече.

Макс стисна рамката на задното стъкло с една ръка и се пресегна да се улови за багажника с другата. Подпирайки единия си крак в долния край на рамката на задното стъкло, той се издърпа върху капака на колата. Не беше лесно, защото прогизналите дрехи и ботушите му бяха като оловни тежести.

Когато се увери, че се е уловил здраво, приклекна, наведе се над ръба и се пресегна надолу.

— Подай ми лявата си ръка — нареди й той. — Но не се пускай от дръжката на вратата, преди да ти кажа.

Тя се пресегна. Макс сключи пръсти около китката й.

— Хванах те — каза той. — Пусни дръжката на вратата. Опитай се да сложиш единия си крак върху долния край на рамката на задното стъкло за опора.

Шарлот вече се бе преместила. Успя да закрепи крака си върху долния край на рамката на задното стъкло, точно както бе сторил той.

Макс я издърпа от водата върху покрива на джипа. Тя бе останала без дъх от изтощение и бе мокра до кости, но коленичи върху багажника и го погледна.

— Сега се надяваме да стигнем до някой водовъртеж, нали? — попита тя.

— Да не си правила подобно нещо и преди?

— Не. Но преди няколко седмици взех няколко урока по каране на каяк. Знам какво става във водовъртежите.

— Добре, това е много добра новина.

Той си позволи леко да въздъхне. Нямаше да му се налага да обяснява принципите на хидродинамиката. Всеки, който бе прекарал известно време в река, разбираше какво става във водовъртежите. Те се формираха, когато водата се сблъскаше с обект като някой камък. Ефектът на водовъртежа се създаваше от далечната страна на препятствието, като се получаваше обратно течение. Ако те успееха да влязат във водовъртеж близо до бреговете на реката, имаше немалък шанс обратното течение да ги изтласка навън.

Макс свали колана си и направи хлабава примка около кръста на Шарлот.

— Когато аз скоча, ще скочиш и ти — обясни той. — Ще държа колана, за да не можем да се разделим.

Тя кимна.

Носен от силното течение, джипът бавно се завъртя, изписвайки дъга, чиято опорна точка бе тежката предница. Макс огледа реката. Водовъртежите често се формираха веднага след бент или естествено препятствие.

— Задават се няколко големи камъка — рече той. — Би трябвало да има водовъртеж веднага след тях. Приготви се да скочиш.

Джипът се блъскаше по пътя, на места остъргваше дъното и лениво се поклащаше на едната и другата страна. Колата бе почти изцяло под вода.

Джипът бе повлечен покрай камъните като на забавен кадър. Макс видя промяната на повърхността на водата, която свидетелстваше, че има водовъртеж, и стисна здраво кожения колан.

Преминаха покрай камъните.

— Сега — извика той.

Шарлот не се поколеба. Озоваха се в застоялата вода от далечната страна на скалите. За няколко секунди той се притесняваше, че е объркал сметките. Но успя да намери опора под краката си. Усети, че и Шарлот е запазила равновесие.

Бяха близо до брега на реката. Водата бе сравнително плитка, а водовъртежът, който се бе образувал до камъните, ги предпазваше от силното течение.

Заклатушкаха се на калния бряг и излязоха на пътя. Усетиха хладния въздух като полъх от фризер. Шарлот трепереше. Той също. Беше време да спре да се притеснява, че ще се удавят, и да започне да мисли за опасността от хипотермия.

— Трябва да намерим някъде подслон — каза той. — Дъждът намалява, но вятърът се усилва.

Шарлот се огледа.

— Минахме покрай няколко вили и две затворени луксозни къщи по пътя към мястото на Бригс.

— Ясно. Да тръгваме. — Той извади два малки пакета изпод ризата си. — Ето, вземи единия.

Тя пое единия от пакетите.

— Термоодеяла за спешни случаи?

— Държа ги на сигурно място в комплекта за оцеляване. Не успях да взема целия проклет комплект, но одеялата ще ни помогнат да се предпазим от измръзване, докато намерим подслон.

Те разгънаха тънките като хартия спасителни одеяла и ги увиха около плещите си. Тръгнаха надолу по пътя.

— Само от любопитство — обърна се към нея Макс, — какво те накара да се запишеш в курса по гребане с каяк?

— Психотерапевтката ми каза, че имам нужда да се науча да бъда по-спонтанна. Един от обитателите на „Рейни Крийк Гардънс“ предложи да пробвам гребане с каяк. Милдред ми обясни, че го е правила в продължение на години. Каза ми, че е страхотен начин да се срещнеш с мъже, които обичат да са сред природата.

— И как се развиха нещата при теб?

— Всъщност доста добре. Ето ме тук сред невероятната природа — с мъж.