Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (17)

Седемнадесета глава

Шарлот наряза много скъпото сирене, което бе взела от пазара „Пайк Плейс“ на път за вкъщи и отново си напомни, че срещата с Макс не е романтично преживяване.

Той щеше да дойде в апартамента, за да й разкаже за разговора си с пенсионирания детектив от Лоринг.

Определено не идваше на среща.

И все пак през тялото й преминаха тръпки на леко трескаво очакване, като знаеше, че той скоро ще се появи на входната й врата. Усещането бе странно. Не беше канила мъж в апартамента си след бедствието с Брайън Конрой.

Джоселин бе започнала да губи търпение и я бе обвинила, че се крие от света. Но нямаше усещането, че се крие, помисли си тя. По-скоро се чувстваше така, сякаш бе загубила интерес към подобни преживявания.

Запита се какво очаква Макс от срещата им. Вероятно също си представяше, че отива да обсъждат делови въпроси. В крайна сметка той беше професионалист.

Тя огледа добре аранжираните резенчета сирене в чинията. Макс изглеждаше много добре сложен и доста як. Вероятно имаше добър апетит.

Шарлот добави остатъка от сиренето и още няколко крекера в чинията. Нямаше да изважда виното и сиренето на масата, ако не се почувстваше удобно и приятно в обстановката. Ако нещата не се развиеха по подходящ начин, щеше да остави Макс да й докладва за работата си и да го изпрати до вратата. Щеше да изпие виното и да изяде сиренето сама.

Приглушеният звън на телефона мигновено я разтревожи.

Макс. Обаждаше се да отмени срещата.

Стори й се, че чува как Джоселин й се подиграва. Точно така, мисли позитивно.

Хрумна й, че телефонът звъни така приглушено, защото беше забравила да го извади от дамската си чанта. Бързо отиде във всекидневната и взе устройството.

Хвърли поглед към екрана. И замръзна. Беше изтрила Брайън Конрой от списъка с контакти само няколко часа след като той й бе съобщил, че не може да се ожени за нея, но сега разпозна номера му.

Наистина, наистина нямаше желание да говори с него. От друга страна, някога бе убедена, че е влюбена в него, и искаше да вярва, че и неговите чувства към нея са били истински, поне за известно време. Той не бе лош човек, помисли си тя. Когато се върна назад, осъзна, че има причина да му е благодарна. В крайна сметка той бе променил решението си преди сватбата, а не след това.

Шарлот знаеше и какво щеше да каже Джоселин, ако бе тук: Не отговаряй на това копеле.

Тя прие обаждането, казвайки си, че го прави от чисто любопитство.

— Ало — изрече Шарлот, опитвайки се да говори непринудено.

— Шарлот, миличка, толкова е хубаво да чуя гласа ти. Притеснявах се за теб. Обаждам се, за да се уверя, че си добре.

Неговият глас звучеше искрено. Обръщението миличка я бе подразнило. Шарлот се опита да анализира реакцията си и остана необяснимо изненадана да установи, че реагира най-вече нетърпеливо и раздразнително. Хвърли поглед към часовника. Очакваше госта си да пристигне всеки момент.

— Добре съм, Брайън, но в момента съм малко заета — отвърна тя. — Благодаря, че се обади. Трябва да вървя…

— Почакай, недей да затваряш. Наистина трябва да говоря с теб.

— Не мога да си представя защо. Виж, чакам някого да дойде съвсем скоро и…

— Тейлър вече не е на хоризонта.

Думите му прозвучаха така, сякаш обявява края на света. Извънредна новина.

Шарлот се върна в кухнята и отвори хладилника, за да провери дали бутилката бяло вино, която по-рано бе сложила вътре, се охлажда както трябва.

— Коя, за бога, е Тейлър? — попита тя. — О, вярно. Тейлър. Жената, за която каза, че имала ужасен приятел. Щеше да я спасяваш, доколкото си спомням.

— Тя ме използва.

— Не думай. Съжалявам, много бързам.

Сега тя наистина говореше отмъстително. И какво от това? Имам право.

— Миличка, знам, че сигурно имаш някои резерви заради това, което се случи, но дълбоко в душата си знаеш, че ние двамата сме приятели.

— Имам новини за теб. Приятелите не оставят приятелите си да платят сметките за отменена сватба. Току-що приключих с изплащането на проклетата рокля и цветята.

— Това не е правилно. Трябваше да ти върнат парите за всичко.

Възмущението в думите му щеше да е смехотворно при други обстоятелства.

— Във всички договори фигурират едни кратки параграфи, които съдържат клаузи при отказ — каза Шарлот. — Ако ми беше дал предизвестие два месеца, вместо няколко дни, можех да си върна по-голямата част от парите, но не се случи така, нали? Дочуване, Брайън.

— Миличка, моля те, наистина имам нужда да поговоря с теб!

— Съвета ми ли търсиш?

— Разбира се. Ти винаги виждаш нещата толкова ясно.

— Ето ти моите мъдри слова. Не ми звъни, миличък.

— Говориш злобно и ядосано. Ти не си такава, Шарлот.

— Оказа се, че мога да имам зъб на някого. Откъде да знае човек?

Тя прекрати разговора и остави телефона върху плота. За миг остана напълно неподвижна, давайки си сметка, че вътре в нея се е надигнала ударна доза чист адреналин. Е, да, това, че не разреши на Брайън да поплаче на рамото й, вероятно бе много гадно и жалко като отмъщение, но, по дяволите, доста я беше разведрило.

Джоселин щеше да аплодира, помисли си тя.

Треската отмина, но настроението й остана ведро. Бързо отиде в късия коридор, за да огледа косата и грима си. Имаше усещането, че Макс ще пристигне точно навреме.

Не е романтична среща, напомни си тя за последно. Щяха да обсъдят някои много сериозни въпроси. Но, както би казала Джоселин, малко червило никога не е излишно. То придава на една жена увереност.