Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (49)

Четиридесет и девета глава

Телефонът на Макс иззвъня, нарушавайки странната приятна тишина, която се бе настанила във всекидневната на Шарлот. Тя вдигна очи от мястото си на дивана, където си водеше бележки.

Макс пишеше имена на компютъра си. Спря, взе телефона и погледна към екрана.

— От полицейското управление в Лоринг е — каза той.

Прие обаждането.

— Кътлър — представи се той.

Слушаше внимателно, леко се намръщи, след което извади тефтерчето си от джоба, грабна един химикал и записа нещо.

— Ясно — каза той. — Благодаря ти, че ме уведоми за новините, Уолш. Не, нищо конкретно от наша страна. Да, все още водя разследването. Ще го направя. Да. Благодаря.

Той приключи разговора и погледна към Шарлот.

— Роксан Бригс е изчезнала — съобщи той. — Уолш каза, че днес отново се е върнал в планината, за да й зададе още няколко въпроса. Изчезнала е. Няма следи от насилие. Очевидно си е събрала нещата и е напуснала.

— Вероятно се е притеснила, след като съпругът й е бил убит. В крайна сметка тя е била омъжена за него от десетилетия. Навярно знае всичките му тайни.

— Непрекъснато си мисля по темата с времето — каза Макс. — Наблюдаваме порой от скорошни събития, като всички те, изглежда, са свързани с нападението над Джоселин отпреди десет години. Все едно язовирна стена, която е спирала миналото, внезапно е била скъсана.

— Мислиш, че някакво събитие е отключило ситуацията, в която се намираме в момента ли?

— Да. Каквото и да е било, случило се е през последните няколко месеца. Когато го открием, ще успеем да видим цялата схема.

Тя сведе очи към списъка си.

— Оказа се прав за данните за възпитаници на университетите. Нямаше проблем да се впиша с името на Джоселин. Напредваме, но не много бързо.

— Време е да се обадим на подкреплението — каза Макс.

Тя вдигна поглед.

— На кого?

— Ансън е много добър в подобни неща.