Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (37)

Тридесет и седма глава

Шарлот се събуди, останала без дъх от разпокъсаните фрагменти на съня, в който отчаяно се опитваше да настигне Джоселин, която бе повлечена от някаква река.

Добре, не е трудно да се сетя откъде се е появил този образ — помисли си тя.

Бързо се изправи и седна. Лунната светлина и искрящите отблясъци на града се разливаха през прозореца без перде и осветяваха спалнята.

Тя отдръпна завивките, възнамеряваше да отиде във всекидневната и да изразходва част от тъмната енергия на кошмара с движение. Направи две крачки към затворената врата на спалнята и тогава си спомни за госта си.

Спря се и се вслуша внимателно. От всекидневната не се чуваше звук. Макс най-вероятно бе заспал. Имаше нужда от почивка. Последното нещо, което тя искаше, бе да го събуди.

От друга страна, спалнята бе твърде малка за намеренията й. Трябваше да се раздвижи. Определено, за известно време нямаше да може отново да заспи.

Огледа вратата с дълбоко чувство на ужас. В сенките на спалнята вратата сякаш се бе трансформирала в солидна стена — единственото нещо, което й пречеше да избяга към свободата на всекидневната.

Шарлот знаеше, че това е абсурдно, но внезапно бе убедена, че ако не се махне от спалнята, ще получи сериозен пристъп на паника.

Коридорът, който свързваше стаята й с всекидневната и кухнята, щеше да е разумен компромис, реши тя. Щеше да се разхожда нагоре-надолу по този тесен коридор, докато нервите й не се успокоят.

Отвори вратата и с боси крака пристъпи в помещението. Застана мълчаливо и се заслуша. От всекидневната все още не се чуваше никакъв шум.

Тя започна внимателно да крачи по късия коридор, съсредоточена върху дишането си, както се бе научила да прави в часовете по медитация, които бе посещавала. Постепенно последните следи от кошмара избледняха. Пулсът й се забави.

Тя обмисляше дали да не изпие чаша вода, когато чу скърцането на пружини. Последва леко шумолене във всекидневната.

Шарлот се замисли дали да не се втурне обратно в спалнята, но си каза, че няма смисъл. Макс бе буден.

Силуетът му се появи на вратата на всекидневната.

— Лош сън? — попита той. — Или просто не можеш да заспиш?

Тихият му глас, леко дрезгав от съня и с нотка на тъмна чувствена вибрация, я накара да затаи дъх. Усети как през тялото й преминава тръпка.

Той беше облечен с черна тениска и тя забеляза, че бе намерил време да обуе панталоните си. Това обясняваше шумоленето, помисли си тя. Внезапно осъзна, че е по халат и боса.

— Извинявай — каза тя. Изненада се от дрезгавата нотка в своя собствен глас. — Не исках да те будя.

— Няма проблем. Спя леко.

Тя се прокашля.

— Ясно.

— Не отговори на въпроса ми. Лош сън или безсъние?

— По малко и от двете.

Той скръсти ръце и подпря рамо на касата на вратата.

— Няма нужда да обясняваш. Аз също прекарах подобна нощ.

— И двамата имаме нужда от сън — каза тя. — Не успяхме да се наспим миналата вечер. Може би трябва да пробваме с малко бренди или топло какао.

— И едното, и другото ми се струват подходящи.

— Брендито ще стане по-бързо. Имам малко в кухнята.

— Добре.

Вратата на кухнята бе точно до тази на всекидневната, където Макс бе застанал в мрака. Тя се отправи с леки стъпки по коридора натам. Той не помръдна, но я наблюдаваше съсредоточено и тя усети, че я обзема вълнение. Не си спомняше друг миг, в който да е чувствала такова вълнение към някой мъж. В това чувство имаше нещо дълбоко първично.

Каза си, че трябва да е спокойна, и си напомни, че привличането между тях — предполагайки, че то е двустранно — беше заради връзката помежду им, създадена от мъчителното изживяване, през което бяха преминали заедно. Реалността бе, че те едва се познаваха. Връзката им не се основаваше на нищо стабилно.

Връзка.

Вероятно това не бе точната дума, която можеше да опише отношенията им. Партньорство беше по-точна. И при това краткосрочно партньорство. Бизнес партньорство.

И ако тя се опиташе по-ясно да определи техните отношения тази вечер, докато бяха застанали на по-малко от метър разстояние в тъмния апартамент, наистина щеше да получи пристъп на паника.

Шарлот стигна до прага на кухнята и спря. Сега Макс бе толкова близо, че можеше да се протегне и да го докосне. За да се спре да направи точно това, скръсти ръце на гърдите си.

— Имаш ли нещо против да ти задам един личен въпрос? — каза тя.

— Колко личен?

— Просто се питах дали някога си имал проблеми с клиентките си.

— През шестте месеца, откакто се занимавам с разследвания, открих, че имам проблеми с всеки клиент. Част от бизнеса е. Какъв вид проблеми имаш предвид?

— Току-що ми хрумна, че има определен интимен фактор, намесен в работата ти.

— Интимност. — Той произнесе думата така, сякаш не бе сигурен какво значи.

— Имам предвид, че вероятно клиентите ти споделят някои от своите най-съкровени тайни. Доверяват ти се, за да получат отговорите на въпроси, за които често са се страхували да попитат.

— Между нас не възниква такава връзка, както между клиентите на адвокатите или пациентите на лекарите, ако това си мислиш.

— Може би — отвърна тя. — Но вероятно си работил с много клиенти, които са били в тежко емоционално състояние. Сигурно си имал такива, които са гневни или изплашени, или отчаяни. Виждат те като единствения човек, който може да разреши проблемите им. Навярно прехвърлят част от силните си чувства към теб.

— Аз съм доста нов в професията на детектив, нали помниш? Казах ти, преди сам да напусна преди шест месеца, работих за консултантска фирма. Нашите клиенти обикновено бяха членове на правораздавателните органи или правителствени агенции, не частни лица.

— Да, правилно, съжалявам. Просто се питах.

— От време на време разпитвах хора — заподозрени, жертви и свидетели. И понякога нещата се развиваха зле. Много зле. Но обикновено някой друг трябваше да се справя с емоционалните последици на случая. Моята работа бе да идентифицирам нишките и да измисля как да предскажа какъв ще бъде следващият ход на престъпника.

— Разбирам.

— Имаш ли нещо против да те попитам защо се интересуваш от това?

Тя усети как бузите й пламват.

— Нямам никаква представа. Съжалявам. — Престани да се извиняваш, глупачка такава. — Нервно бръщолевене. Сигурно е от лошия сън и безсънието. Ще донеса брендито.

Тя изтича в кухнята и отвори вратата на шкафа, за да свали бутилката с бренди. По-скоро усети, отколкото чу как Макс се премести до прага зад нея.

— Да не би да си се питала дали съм спал с някоя клиентка? — попита той.

— Не, не, не. Нищо подобно. — Ужасена, тя издърпа корковата тапа от бутилката. — Не е моя работа. Не бих си и помислила да задам толкова личен въпрос.

— Не.

Тя замръзна.

— Не ли?

— Не, никога не съм спал с клиентка.

Тя си пое дълбоко въздух.

— Разбира се. Не съм си го и помисляла. Говорех в по-общ план за твоето емоционално участие. Нали знаеш — как се справяш с ядосан клиент, който си изкарва гнева на теб, когато получи отговор, който не желае — подобни неща.

— Случва се. Затова винаги предварително сключвам договор чрез адвокат. Но голяма част от работата ми включва бизнес и корпоративни проблеми. Няма много емоция в подобни случаи, но благодарение на тях си плащам редовно наема.

— Разбирам. — Защо, за бога, бе започнала този абсурден разговор? Ръката й леко потрепери, когато се опита да разлее брендито в чашите. — Забрави, че попитах. Просто излишно любопитство.

— А може би фактът, че непознат мъж спи във всекидневната ти, те кара да изпадаш в пристъп на паника? — леко сърдито попита той. — Съжалявам.

— Не. — Тя остави бутилката върху плота и отпи малко бренди от една от чашите. Течността я опари чак до стомаха и я остави без дъх за няколко секунди. Тя се закашля и успя да си поеме дъх. — Не си непознат.

— А ти не си клиентка. — Той направи две крачки в кухнята и спря. — Помагаш ми в замяна на услугите ми като следовател.

Тя го погледна.

— Какво означава това?

— Не знам за теб, но що се отнася до мен, обичайните правила не важат тук.

Тя му подаде другата чаша с бренди. Той я взе и отпи малко.

— Значи? — поиска да узнае тя.

Той свали чашата. В тъмното очите му сякаш се затоплиха.

— Значи можем да измисляме правилата в хода на работата — отвърна той.

Тя отпи още малко бренди, за да се подкрепи, и свали бавно чашата, изпитвайки гордост от самоконтрола си.

— Добре — отвърна тя.

Той скъси дистанцията помежду им, спря се на по-малко от половин метър разстояние. Не сваляше поглед от лицето й.

— Имаш ли някакви? — попита той.

— Някакви какво?

— Някакви правила, за които трябва да знам.

Внезапно тя сякаш застана на ръба на много висока скала. Наистина трябваше да помисли дълго и сериозно, преди да скочи. Майната му на мисленето. Беше прекарала много време в мислене, преди да се съгласи да се омъжи за Брайън Конрой. Каква полза имаше от това?

— Не — отвърна тя. — Не, не мога да се сетя за някакви правила, които да важат. Поне не и тази вечер.

Той остави чашата си върху плота.

— Искам да съм съвсем сигурен в това, което става тук.

— Честно казано, нямам абсолютно никаква представа.

— Желаеш ли ме?

Тя си пое дъх.

— Дотук бяхме с изтънчения подход.

Той я хвана за брадичката с края на ръката си.

— Не ме бива в изтънчените подходи. Трябва да съм сигурен. Имам нужда от „да“ или „не“.

Тя осъзна, че все още е в безтегловност, възнамеряваше да разпери криле, макар да не знаеше, че има такива.

— Да — прошепна Шарлот. — Но само ако и ти ме желаеш.

Той й хвърли бавна, съкровена усмивка, която я остави без дъх. Можеше да се закълне, че очите му станаха малко по-горещи.

— Това е важно за теб, така ли? — попита той.

— В противен случай би било катастрофа.

— Хубаво е да знам това. — Той взе чашата от ръката й — тя не оказа съпротива, остави я на плота. След това улови с длани лицето й. — Само за да сме наясно, аз също те желая.

— Сигурен ли си?

— Напълно.

Той се наведе близо, притисна я бавно и неумолимо към кухненския плот с тежестта на тялото си. Целувката започна като бавно разгарящ се пламък. Устните му целенасочено се преместиха върху нейните, сякаш й отправяше покана. Или бе предприел нападение, за да я проучи. Или се опитваше да я прелъсти.

Но тя нямаше нужда да бъде съблазнявана. Трепереше в очакване, опиянена от възпламеняващата, вряща консистенция, съставена от равни части безразсъдно увлечение и абсолютна убеденост. Приемаше рисковете и едновременно с това направи заключение, че може да се справи с тях. По дяволите, някой се беше опитал да я убие. Можеше да умре, заклещена в кола, да потъне в студените води на буйна река. Можеше да загине от хипотермия в суровата планина. Отгоре на всичко, помагаше на професионален частен детектив — който също така бе и бивш профайлър — да издирва изчезналата й доведена сестра.

В сравнение с всичко това, потенциалните недостатъци да прави секс с мъжа, който споделяше опасността с нея, просто не й се струваха обезпокоителни. Тази вечер щеше да прави това, което искаше, и щеше да остави за утрешния ден да се погрижи за себе си.

Решението я освободи — освободи я божествено — по начини, които тя не можеше да си представи. Поне веднъж не се опитваше да стигне до логично заключение, не се опитваше да играе на сигурно. Поне веднъж на нея просто не й пукаше за рисковете.

Тя се пресегна, за да улови раменете на Макс. Всичко в него бе твърдо, кораво, изострено и нагорещено. Тогава разбра, че освобождавайки себе си, тя бе освободила и него.

Блесна светкавица. Бавно горящата целувка се превърна в огнена буря. Макс я хвана през кръста и я покачи върху плота. Халатът й се разтвори. Той избута коленете й настрани. Тя уви крака около кръста му и плъзна ръце през врата му.

Той изпъшка, издърпа я от плота и я пренесе в спалнята. Тя се държеше за него, бедрата й бяха прибрани плътно, сякаш той бе див жребец, който можеше да обязди.

Имаше нещо много съсредоточено в начина, по който той я носеше през коридора. Имаше усещането, че е готов да мине през ада, за да стигне там, където се бе запътил. Тя усети, че й е приятно да знае това. Беше й много приятно.

Той се свлече заедно с нея върху разхвърляното легло. Тя се покачи върху него. Той свали халата от раменете й, издърпа ръкавите надолу по ръцете й и метна дрехата настрани. Миг по-късно издърпа нощницата й през главата и я запрати надалеч.

Ръцете му нежно обгърнаха гърдите й.

— Шарлот — изрече той.

Името й бе дрезгав шепот в мрака.

Тя с усилие успя да смъкне тениската му, след което се захвана с ципа на панталоните му. Той бе крайно възбуден, ерекцията му бе притисната плътно в материята на панталоните.

Ципът оказа съпротива. Тя го улови по-здраво и се приготви да го издърпа с всички сили.

Макс си пое рязко въздух и я спря с ръка.

— Аз ще се погрижа за това — каза той.

Тя се търколи на една страна, за да може Макс да се справи с панталоните си. Той стана, свали ги и се измъкна от слиповете си. Легна до нея и я придърпа към себе си. Едната му ръка се премести върху нея, плъзгайки се по бедрото й. Когато тя го докосна, разбра, че гърбът му е мокър от пот.

С пръстите си той намери горещата й влажна сърцевина и тя се отдаде на дивата, първична възбуда на същинското усещане. Тялото й под кръста се стегна буйно и рязко. Тя с шок осъзна, че е на прага на кулминацията. Дори не беше включила вибратора.

— Сега — каза тя. Прокара пръсти през косата му. — Направи го сега.

Той се премести между краката й. Тя повдигна колене, посрещайки го. Той проникна бавно, изтласквайки се надълбоко. Никога не се беше чувствала толкова тясна, толкова разтегната. Той проникваше в нея отново и отново.

Оргазмът й изригна на вълни. Искаше да изкрещи с истинско удоволствие от цялостното усещане, но не можеше да си поеме дъх. Вместо това впи нокти в раменете на Макс и ги стисна с всички сили, сякаш животът й зависеше от това.

Суровата енергия на нейния оргазъм го свлече във водовъртежа. Мускулите на гърба и раменете му бяха изпънати като метални вериги. Кожата му бе хлъзгава от пот.

Бурята се разрази.

Когато приключи, той бавно рухна по дължината на цялото й тяло и я притисна в завивките. Тя го прегърна и слушаше как дишането му се нормализира.

След малко той успя да се отдръпне и да легне до нея.

— Шарлот — отново каза той.

— Шшшт. — Тя се повдигна на лакът и сложи пръсти върху устните му. — Не казвай нищо, което ще развали мига.

— Не мисля, че дори и вестта за края на света може да го развали за мен. — Той я наблюдаваше през полузатворени очи. — Мога ли да те попитам дали и на теб ти беше хубаво?

Тя бавно се усмихна.

— Беше хубаво. Много, много хубаво. Първият път, когато успявам да свърша без малък домашен уред.

— Хъм. Обикновено използваш вибратор ли?

— Държа го в шкафчето до леглото ми. Защо?

— Нищо — отвърна той. — Просто съм любопитен.

Тя се запита дали да не му даде да разбере, че не му отива да се преструва на невинен.

— Защо се интересуваш от вибратора ми, Макс Кътлър?

— Нали знаеш как е с мъжете. Обичаме да си играем с джаджи.

Тя бавно прокара пръст надолу по гърдите му и отново се усмихна.

— Няма нужда да използваш джаджи.

— Това не значи, че няма да измисля да правя нещо интересно с някоя — отвърна той.

— Ще си помисля по въпроса — каза тя.