Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (43)

Четиридесет и трета глава

Отидоха в същия квартален ресторант, където се храниха в нощта, когато Макс за пръв път бе посетил апартамента й. Шарлот се развесели, когато той си поръча кюфтета от рачешко месо.

— Пак ли? — попита тя.

— Аз съм човек, който следва навиците си — отвърна Макс. — Опитах се да те предупредя. От този вид хора, които упорито продължават да крачат напред, помниш ли?

— Вярно. Аз лично ще рискувам. Най-вече, защото умирам от глад. — Тя насочи поглед към сервитьора. — И аз искам кюфтета от рачешко месо.

Сервитьорът тръгна да изпълни поръчката. Шарлот се обърна отново към Макс.

— Дължа една вечеря на Ансън — каза тя. — Какво говоря, дължа му вечери цяла седмица. Няма да повярваш какво облекчение изпитвам, че ще ми върне чантата с портфейла и кредитните карти. И не мога да повярвам, че телефонът ми е оцелял. Мислех си, че със сигурност трябва да го сменя.

— Извадила си късмет, защото телефонът ти е бил в качествен калъф и защото чантата ти е от непромокаем найлон.

— Това е чантата, с която излизам всеки ден, а аз живея в Сиатъл — обясни тя. — Така че, да, непромокаема е. Какво ще правим сега?

— Ще потърсим последния член от клуба, когото не сме успели да разпитаме — Виктория Матис.

— Как предлагаш да я намерим?

Макс отпи малко бира.

— Според теб, какво е нейното финансово положение?

— Казах ти, че не познавам добре приятелите на Джоселин. Всичко, което знам за тях, съм научила от сестра ми. Мога да кажа само, че тя, Луиз и Мадисън имат най-високоплатените работни места. Мисля, че Емили и Виктория се справят добре, но определено не са богати. Защо питаш?

— Защото да се скриеш, струва пари. Не всеки може незабавно да си събере вещите и да замине на някакъв безименен остров в Карибско море.

— О, вярно. Виждам какво имаш предвид. Е, доколкото има значение, Виктория вероятно може да бъде определена като тази с най-малко ресурси.

— Тогава би трябвало да можем да я открием.

— Вече разговаряхме с Мадисън и Емили. Какво повече би могла да ни каже Виктория?

— Нямам представа — призна Макс.

Телефонът му изпиука. Извади го от джоба на якето си. Шарлот наблюдаваше лицето му, докато той четеше имейла. Очите му леко се присвиха в ъгълчетата. Изключи телефона си, без да направи коментар.

— Новини? — попита тя, не успявайки да потисне любопитството си.

— Да, но не за доведената ти сестра или за този случай.

— За друг случай, по който работиш ли?

— За друг случай, по който преди работех. — Макс отпи малко бира. — Бях го оставил.

Шарлот изчака, за да види дали той ще добави някакви подробности. Но той не го направи. От погледа и начина, по който стисна челюсти, разбра, че отново се бе оттеглил в някакво друго измерение.

Почти недоловимата промяна бе шокираща. Това я накара да осъзнае, че откакто се бяха върнали от мъчителното пътешествие в планината, едно чувство на интимност бе вдъхнало живот на връзката им.

Или може би си въобразяваше.

Внезапно усети, че я изгаря желание да го изтегли под светлината.

— Защо си оставил този случай? — попита тя. — Да не би клиентът да не е успял да плати сметката си?

За миг си помисли, че няма да отговори. Но накрая той й хвърли поглед над ръба на чашата си.

— Така и не изпратих сметката — обясни Макс. — Нямах и намерение да го правя.

— А. Доброволна работа. — Шарлот се усмихна. — Като адвокатите, изпълняваш някои задачи безплатно. Предполагам, че това е детективската версия на благотворителността. Много мило от твоя страна.

— Да сме наясно — аз не се занимавам с благотворителност.

— О!

Макс се поколеба.

— Беше… нещо лично.

— Не разбирам. Защо си оставил случая, ако е било нещо лично?

Тя пак беше сигурна, че той ще откаже да отговори.

— Е, не бих казала, че ти не си научил страшно много за личния ми живот, партньоре — добави тя.

Беше леко изненадана, когато тактиката проработи. Макс остави чашата си, наведе се напред и скръсти ръце върху масата. В очите му имаше мрачно, обезпокоително напрежение.

— Наистина ли искаш да чуеш нещо повече за личния ми живот? — попита той.

Тя нямаше намерение да показва, че е изплашена.

— Да, искам.

— Редно е да те предупредя. Скучен е.

Тя се усмихна.

— Не забравяй, че разговаряш с другия безкрайно упорит член на нашия екип!

Макс я изгледа продължително.

— Добре, ще се опитам да разкажа нещата кратичко и просто. Споделих ти, че майка ми беше самотен родител.

— Да.

— Тя сама е избрала да бъде самотна майка. Когато решила да има дете, използвала услугите на клиника за спермодаряване. Аз съм резултатът.

Шарлот стисна столчето на винената си чаша.

— Разбирам.

— Израснах, знаейки, че баща ми е анонимно досие в базата данни на някаква клиника.

— Но в крайна сметка си тръгнал да го издирваш, нали?

— Така ли мислиш?

— Познавам те достатъчно добре, за да зная, че точно това би направил. Още повече, готова съм да се обзаложа, че си го открил, защото си много добър в това, което вършиш.

— Вярно е това, което казват, че в днешно време можеш да намериш всеки онлайн. Така че, да, намерих го.

— Кога?

— Преди няколко години, веднага след като получих работата в профайлърското бюро. Предполагам, че съм имал смътна представа, че той може да изяви интерес да се срещне с мен. Пратих му имейл.

— И как се развиха нещата?

— Зле. Отговори на имейла ми и ме обвини, че го преследвам. Каза, че разполагал със законни документи, които изрично посочват, че няма никакви задължения към мен и че ако някога отново осъществя контакт с него или с някого от семейството му, ще се свърже с адвокат.

Тя си мислеше, че е подготвена за всичко по пътя към нещастния край на историята, но бе поразена, почти безмълвна.

— Това е било… — Не можа да намери правилните думи. — Ужасно.

— Не, беше въпрос на уточняване. Получих отговора. Обещах си никога повече да не се свързвам с него.

— Той има ли други деца?

— Син и дъщеря — отвърна Макс. — И те не са деца. Вече са възрастни.

— Което означава, че имаш полубрат и полусестра.

— Чисто биологично, да. Синът е изпълнителен директор в семейния бизнес, търговска компания за строеж на недвижими имоти в Портланд. Дъщерята е интериорен дизайнер, при това доста преуспяла, мога да добавя.

— С други думи, и двамата ти най-близки роднини са предприемачи.

— Може да се каже така.

Тя се усмихна.

— Никоя от крушите не е паднала много далеч от дървото, нали?

Макс отпусна ръце и взе чашата си.

— Което ще рече?

— Което ще рече, че ти, полубрат ти и сестра ти имате много общо.

— Не — възрази Макс. Той остави чашата на масата много внимателно. — Нямаме. Нямаме нищо общо. И двамата са учили в частни училища и са завършили много добри университети. И двамата имат успешни кариери. Синът е женен и има свой собствен син, а дъщерята наскоро се сгоди. Аз получих образованието си на бойното поле, след това слушах лекции в двугодишен общински колеж и после в продължение на няколко години преследвах изверги, преди да сключа неуспешен брак. Сега започвам като частен детектив, който тъкмо се готви да изкарва достатъчно пари, за да плати ипотеката на къща, която има нужда от много скъпи ремонтни работи.

— Ето как аз виждам нещата — каза Шарлот. — Ти си основал свой собствен бизнес и с времето той ще бъде успешен, защото си умен и добър в това, което правиш. Показваш същия предприемачески дух, който са демонстрирали брат ти и сестра ти.

Макс й хвърли състрадателен поглед.

— Точно когато бях стигнал до заключението, че не си толкова наивна, за каквато всички те смятат, и ти ме опровергаваш.

— Мисля, че това е обида, но ще се престоря, че не съм я чула. Нека да се върнем към случая, който си оставил. Какво общо има той със семейната ти история?

— Ако ти кажа, ще престанеш ли повече да се занимаваш с това?

— Зависи — решително отвърна тя. — Не давам никакви обещания.

Преди Макс да отвърне, сервитьорът се върна с кюфтетата от рачешко месо. Когато отново останаха сами, Шарлот взе вилицата си.

— Разкажи ми, Макс — помоли го тя. — След всичко, което преживяхме заедно, заслужавам да науча отговорите на някои въпроси.

— Какво пък толкова, по дяволите — каза Макс.

— Така те искам.

Той се направи, че не я чува.

— След като получих имейла от Декатур, в който ми нареждаше да не се меся в живота му, аз уважих личното му пространство. Но от време на време, отдалеч, все пак проверявах нещата. Кълна се, че не съм следил семейството, но не е никак трудно периодично само да четеш бизнес новините.

— Значи, когато името на Декатур се е появявало в пресата, ти си четял статиите. Това не е следене. Това си е чисто старомодно любопитство. Имаш биологична връзка с това семейство. Имаш пълно право да бъдеш любопитен.

— Повярвай ми, когато ти казвам, че Дейвис Декатур няма да се съгласи с теб.

— Декатур. — Тя се намръщи. — Защо това име ми звучи смътно познато?

— Казах ти, Декатур се занимава с търговия на недвижими имоти. Той е строителен предприемач. Фирмата е успешна — много, много успешна. Изпълнявала е големи проекти тук, в Сиатъл, както и в Портланд.

— Това обяснява нещата. И аз съм виждала името да се появява в пресата от време на време.

— През повечето време новините, които се появяват в бизнес медиите, съобщават съвсем обичайни неща — обичайни за изключително успешна компания, имам предвид. Но преди около три месеца дъщерята на Декатур…

— Полусестра ти.

Макс бавно въздъхна.

— Името й е Брук. Тя започна връзка с борсов посредник на хедж фондове на име Гатли. Саймън Гатли. Сега те са сгодени. Името ми говореше нещо, но не с добро. Проверих го онлайн.

— Това сигурно ще свърши зле, нали?

— Така е. Имам доказателства, че Гатли е много ловък мошеник. Успявал е да изиграе различни хора още от университетските си години. И при това невероятно сполучливо. В момента той работи върху нещо, което прилича на схема на Понци^[1]. Не му е първата. Евентуално тя ще рухне, но междувременно той мести средствата на клиентите си в своя собствена офшорна сметка.

— Опитал си да предупредиш баща ти — Дейвис Декатур — нали?

— Беше глупава постъпка — каза Макс. — Не можех да предупредя Брук. Тя не знае, че съществувам. Вероятно ще си помисли, че аз съм истинският мошеник. Така че, да, пратих имейл на Декатур и му предложих да накара хората си, които се занимават с финансови и юридически въпроси, да обърнат по-голямо внимание на Гатли. Получих отговор, с който ме информираха, че ако направя още един опит да се свържа с някого от семейство Декатур, ще ми бъдат предявени обвинения в злонамерен тормоз.

— Направил си каквото си могъл, за да предупредиш Декатур за новия приятел на Брук. Той е избрал да не обърне внимание на предупреждението ти. И сега си решил да оставиш случая?

— Няма какво друго да сторя. — Макс бавно въздъхна. — Последният имейл, който получих преди няколко минути, бе просто още едно потвърждение, че Гатли е измамник.

— Знаеш ли — започна Шарлот, — някои хора могат да видят този сценарий като хубав пример за карма. Декатур те игнорира през целия ти живот и сега ще плати цената за това.

— Да. — Макс хапна малко от кюфтетата от рачешко месо. Не изглеждаше ентусиазиран.

— Но на теб не ти е приятно да знаеш, че Гатли използва полусестра ти, за да се сближи със семейство Декатур и да се докопа до парите му.

— Яд ме е, че той ще се измъкне. Не ме питай защо.

— Няма нужда да обясняваш защо това те вбесява — отвърна Шарлот. — Съвсем очевидно е. Семейството ти ще пострада.

— Това не е моето семейство. Имаме биологична връзка, но това е всичко.

— Добре. Това е биологична връзка. Но след неблагоприятния край, който ще сполети клана, ще има невинна жертва — твоята полусестра, говорейки чисто биологично, която ще остане с огромната тежест за вина. Тя вероятно ще е убедена, че катастрофата е била по нейна вина, защото е довела змията в семейния кръг.

— Ако приемем, че ще има катастрофа. Възможно е някой да осъзнае, че Гатли е опасен човек, преди нещата да тръгнат на зле.

— Две думи: Бърни Мейдоф. Той успя да мами хора в продължение на години — а някои от тях бяха много умни. И двамата знаем, че не можеш да се откажеш. Ние имаме нужда от план.

Макс повдигна вежди.

— Какво имаш предвид с това ние?

— Ние сме партньори, забрави ли? Не се притеснявай, ще измислим нещо.

— Непременно ме уведоми, когато те осени вдъхновение. Междувременно, имаме други приоритети.

— Виктория.

— Точно така.

— Откъде ще започнем?

— След вечеря ще полееш цветята на една приятелка.