Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (16)

Шестнадесета глава

Мадисън изчака, за да бъде сигурна, че секретарят си е тръгнал. Когато се увери, че е сама, извади телефона си. Виктория вдигна незабавно, гласът й бе скован от ужас.

— И ти ли получи предупреждението? — попита тя.

— Да. — Мадисън отиде до остъклената стена. Кабинетът й бе на тридесет и седмия етаж в офис кула. Оттук се откриваше панорамна гледка към залива Елиът и планинската верига Олимпик. — Току-що се чух с Емили. Тя каза, че е получила същото съобщение.

— Това поне означава, че Джоселин е жива. Укрила се е.

— Не е задължително. Това съобщение е изпратено от анонимен имейл адрес. Няма как да разберем дали Джоселин го е изпратила.

— Какви ги говориш? — попита Виктория, очевидно изненадана. — Кой друг би могъл да го изпрати? Само ние петте знаехме кода за спешни случаи.

— Именно. Сега Луиз е мъртва, а с Джоселин нямаме връзка… или поне така предполагаме.

— Какво искаш да кажеш с това? — поиска да узнае Виктория.

— Хрумна ми, че Емили може да е изпратила кода. Тя е много, много добра с компютрите. Знае как да направи съобщението да изглежда така, сякаш е изпратено от анонимен имейл адрес.

Последва кратко, слисано мълчание, преди Виктория да отговори.

— Но защо би го направила?

— Не съм напълно сигурна, но мога да се сетя за един вероятен сценарий и честно казано, той направо ме плаши.

— Какъв сценарий?

— Инвестицията на „Кийуърт“.

— Какво за нея? — Гласът на Виктория сега прозвуча предпазливо.

— Първоначално щяхме да я разделим на пет. Но когато един от членовете на клуба е мъртъв, трябва да делим на четири. А ако двама от членовете на клуба изчезнат, ще я разпределяме между трима. Ами ако това продължи? Ако още един член на клуба стане жертва на нещастен случай или свръхдоза? Ти или аз например?

— Твърдиш, че Емили нарочно се опитва да се отърве от членовете на клуба? Но ти си тази, която я въведе в групата.

— Тогава тя ми се стори подходящ човек. И притежаваше всички умения, от които имахме нужда. Мисля, че тя първоначално възприе всичко като игра. Но може би сега вижда шанса на живота си — шанса да спечели цяло състояние от сделката на „Кийуърт“.

— Сигурна ли си за всичко това?

— Не — призна Мадисън. — Но в моя свят първото правило е да проследиш парите.

— Емили е нервна като нас. Видя я.

— Може би се преструва.

— Ако Емили наистина е убила Луиз, това означава, че е имала достъп до екзотични улични наркотици и е знаела как да ги използва, за да убие някого.

— Това не е атомна физика — отвърна Мадисън. — Емили е доброволка в приют. Много хора, които постъпват там или си тръгват, се мъчат да се справят с проблеми, свързани с наркотиците. Няма да й е било трудно да се свърже с някой наркодилър. Единственото, което й е трябвало, е било наркотик, който използват при изнасилване, за да може Луиз да изпадне в безсъзнание. След като е припаднала, Емили е могла да я инжектира със смъртоносното вещество.

— Разгадала си всичко това, нали?

— Имах време да помисля по въпроса.

— Значи и ти ще избягаш?

— Не е толкова просто — обясни Мадисън. — Трябва да държа под контрол сделката на „Кийуърт“. Не мога да си позволя да изчезна, докато всичко не се уреди. В последната минута твърде много неща могат да се объркат при изкупуването на акциите.

— Не можеш ли да следиш сделката онлайн? Не е нужно да си тук, в Сиатъл, нали?

Мадисън стисна по-здраво телефона. Стомахът й се сви. Толкова много пари, заложени на карта.

— Не мога просто да изчезна като Джоселин — каза тя.

— Прави каквото решиш. Наистина не бих се отказала от моя дял от печалбата, но няма да рискувам живота си заради това.

— Не можеш да изчезнеш завинаги — заяви Мадисън.

— Не, но мога да изчезна, докато разберем какво се случва. Ако си права, всичко ще приключи, след като се осъществи изкупуването на акциите. Заминавам тази вечер.

— Вики, почакай, къде ще отидеш?

— В къщата на леля ми, на брега на океана, поне засега. — Виктория направи пауза. — Между другото, тъй като умееш да съчиняваш конспиративни теории, и аз имам една.

— Каква?

— Може би не Емили е тази, за която трябва да се тревожим.

Мадисън почти спря да диша.

— Смяташ, че може Джоселин да е проблемът?

— Тя е тази, която изчезна първа — продължи Виктория.

— И е почти толкова добра с компютрите, колкото и Емили. Дочуване, Мадисън.

Връзката прекъсна.