Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (23)

Двадесет и трета глава

Шарлот се завъртя отново в седалката си и огледа пейзажа през предното стъкло. Дъждът все още валеше… Пътуването до Сиатъл щеше да е дълго.

Осъзна, че тревожното усещане, което вледеняваше нервите й през последните два дни, е станало по-интензивно по време на срещата с Игън Бригс.

— Бригс като че ли не знае нищо за Луиз Флинт — каза тя след известно време.

— Така е — потвърди Макс. — Не знае.

— Той дори не разпозна името й, така че очевидно не е идвала в Лоринг, за да говори с него.

— Очевидно.

— Предполагам, че това не е много изненадващо. В крайна сметка Бригс се е пенсионирал. Луиз не е имала причина да го търси.

— Освен ако не е смятала, че има някаква следа за мъжа, който е нападнал Джоселин. В такъв случай изглежда вероятно да е искала да говори с ченгето, което се е занимавало със случая.

— Точно както ти искаше да разговаряш с него — каза Шарлот.

— Точно така. — Макс намали скоростта, за да заобиколи паднал клон на дърво. — Но може би Луиз Флинт е имала друга причина да пътува до Лоринг.

— Имаш ли някаква представа каква може да е тя?

— Все още не.

— Може би се е натъкнала на някаква информация, която я е убедила, че нападателят на Джоселин все още живее в района. — Шарлот направи пауза. — Но защо ще се опитва да разследва сама?

Макс й хвърли поглед.

— Ти нали не смяташ, че Луиз е била от онзи тип хора, които се опитват да разследват сами?

Шарлот се замисли за миг.

— Ако трябва да съм честна, не познавах Луиз достатъчно добре, за да мога да предскажа действията й. Но мога да те уверя, че Джоселин не би искала Луиз да поема рискове от нейно име.

Макс смени предавката и намали скоростта на джипа още малко, за да се справи с лошия път.

— Може би Луиз не е осъзнавала, че поема риск — предположи той.

— Или може би тя наистина е отишла до Лоринг поради друга причина, която няма нищо общо с Джоселин.

— В такъв случай се връщаме към теорията за случайностите, а това не ми се вярва — заяви Макс.

— Не че искам да сменя темата, но господин и госпожа Бригс не ти ли се сториха малко ексцентрични?

— Доста пенсионирани ченгета са малко ексцентрични — обясни Макс. — Познавам няколко такива. Това, което ме притеснява, е, че Бригс демонстрира почти нулев интерес към Луиз Флинт.

Изненадана, Шарлот се завъртя в седалката си.

— Какво имаш предвид? Той каза, че тя не се е свързвала с него. Защо ще се интересува от жена, която никога не е срещал?

— Защото изминахме целия този път, за да го питаме за нея. Защото повдигнахме въпроса за случая с нападението на Джоселин. И най-вече, защото Луиз Флинт е мъртва. От моя опит знам, че ченгетата обръщат внимание на подобна информация.

— Смяташ, че той трябваше да прояви по-силно любопитство към Луиз?

— Да, смятам. И има още нещо, което не ми хареса.

— Какво? — поиска да узнае Шарлот.

— Бригс твърди, че е следял за доклади за нападения срещу жени с подобни характеристики като тези, които е използвал нападателят на Джоселин.

— Да. Той каза, че имало само още два случая през онази година и след това са спрели. Ти бе този, който ми обясни, че престъпниците не променят много методите си.

Макс погледна в огледалото за обратно виждане и леко се намръщи. След това върна вниманието си върху неравния път.

— Не — каза той. — Но понякога умните престъпници подобряват начина си на действие.

— Накъде биеш с това?

— Възможно е завързването на очите да е част от фантазията на нападателя. Но ако е просто начин да постигне целта си — ако това е част от стратегията му? Ами ако целта му просто е била да се увери, че жертвата е безпомощна, и да е сигурен, че тя няма да е в състояние да опише нападателя?

— Което ще рече?

— Което ще рече, че има и други начини да се постигнат тези цели. Наркотици например.

Шарлот затаи дъх.

— Тази теория разкрива някои наистина плашещи вероятности.

— Да, така е. Ти каза, че причината случаят на сестра ти да се окаже дълбоко замразен в папката е, че кутията с уликите е изчезнала.

— Вярно.

— Ами ако някой е направил така, че тя да се е изгубила?

Шарлот беше потресена, осъзнавайки тази възможност.

— Да не би да смяташ, че Бригс може да е унищожил кутията с уликите?

— В момента просто си жонглирам с верижни триони. Но според това, което открих онлайн, Игън Бригс се е пенсионирал по-малко от година след като случаят на сестра ти нямал никакво развитие.

Шарлот бавно въздъхна.

— Бригс постоянно ни повтаряше, че вярва на историята на Джоселин за нападението. Но Джоселин бе убедена, че той не й вярва. Все пак защо би стигнал толкова далеч, че да направи така, че кутията с уликите да изчезне?

— Ти ми спомена, че управата на университета е упражнила голям натиск върху местните ченгета.

— Да, но умишлено да се унищожат улики? Това е… смайващо.

— Няма да е за пръв път хора с власт да разчитат на местната полиция, че ще вземе мерки някое престъпление да изчезне от хоризонта. На Бригс може и да не му е харесало, но ако е нямал подкрепата на началниците си, не е имало много какво да стори по въпроса. Може би няма нищо общо с изгубената кутия с улики. Но фактът, че е изчезнала, остава.

— А и както и да го погледнеш, той трябваше да покаже повече интерес към смъртта на Луиз Флинт.

— Вярно.

— Тогава защо ни покани тук и се преструваше на услужлив? — попита Шарлот.

— Сещам се за две причини. Може да се е надявал да ни убеди да спрем да се занимаваме с Лоринг като хипотеза в нашето разследване.

— А втората причина?

— Искал е да види колко знаем и да разбере накъде сме се запътили.

— Значи, докато сме се опитвали да извлечем информация от него, той е правил същото с нас.

— Това е просто теория. — Макс отново хвърли поглед към огледалото за задно виждане. — Изглежда, че не сме единствените, които се опитват да слязат от тази планина, преди най-лошият момент от бурята да настъпи.

Беше късен следобед, но в планината сумракът се бе спуснал рано. Когато Шарлот погледна в страничното огледало, видя лазерно ярките предни фарове на друго превозно средство да проблясват за кратко.

Чифтът лъчи изчезна, когато Макс взе още един тесен завой. Тя се обърна в седалката си и погледна през задното стъкло.

Фаровете на другата кола отново се появиха, този път по-близо.

— Прилича на същия джип, който видяхме паркиран пред вилата на Бригс — каза Шарлот. — Който и да е, кара ужасно бързо в такива условия.

— Да. — Макс хвърли още един бърз поглед в огледалото за задно виждане, за да прецени ситуацията, след което се концентрира върху шофирането си. — Така е.

— Може би Бригс се опитва да ни настигне, защото си е спомнил нещо за случая.

— Наистина ли вярваш в това?

— Ами не. — Тя спря погледа си върху суровото лице на Макс. — Мислиш, че може да имаме сериозен проблем, нали?

— Да, мисля, че имаме сериозен проблем.

Той погледна още веднъж в огледалото.

— Който и да е, няма да рискувам да се опитвам да му избягам. Не познавам пътя толкова добре, колкото него, а и видимостта е твърде малка. Затова ще трябва да изскочим от колата.

Шарлот си пое дълбоко въздух.

— Добре — съгласи се тя.

— Готова ли си?

— Не е като да имам по-добър план. Така че, да, готова съм.

— Скоро наближаваме моста. От тази страна няма прикритие, но дърветата са доста гъсти от другата страна. Веднага щом прекосим, ще спра. Приготви се да скочиш навън, когато ти дам сигнал. Тръгни към дърветата. Ясно?

— Да — потвърди тя.

— Аз ще вървя плътно след теб. Ако той слезе от колата, за да ни гони, ще имаме предимство с толкова много места, където да се скрием.

Нищо друго като че ли не можеше да се предложи, затова тя не каза нищо. Макс влезе в тесен завой, като даде газ по външния вираж. Тя осъзна, че той се опитва да спечели малко време, за да прекосят моста и да се скрият в подслона на дърветата.

Тесният мост внезапно се появи. Сега нивото на реката изглеждаше още по-високо. Само още шестдесет секунди, помисли си Шарлот. Това бе цялото време, което им трябваше.

— По дяволите — много тихо изруга Макс.

И започна да намалява скоростта.

Шарлот отвори уста, за да го попита защо си е променил решението. Тогава видя огромното дърво, което бе паднало на пътя от другата страна на моста. То бе блокирало тесния павиран път точно толкова ефективно, колкото и тухлена стена.

Предните гуми на джипа вече бяха на моста.

— Дръж се — нареди Макс.

Той включи рязко на задна и успя да изтегли няколко метра назад колата, като застана под ъгъл от лявата страна на пътя.

Колата на Бригс изскочи с голяма скорост от последния завой преди моста. Шофьорът навярно мигновено бе осъзнал ситуацията. Намали, но не достатъчно. Шарлот разбра, че той се беше насочил към джипа на Макс.

Макс натисна бутона, за да свали страничните стъкла.

— Ще ни избута в реката — обясни Макс. — Хвани се за дръжката и се приготви. Въздушните възглавници вероятно ще се активират. Не разкопчавай предпазния колан, преди да паднем във водата.

Нямаше време да се мисли за това, което се случваше. Шарлот се пресегна и стисна дръжката, като се надяваше това да не се окаже смъртоносна хватка. Преди да успее да зададе някакъв въпрос, Бригс удари отстрани джипа с достатъчно сила и той прелетя напред и падна от калния речен бряг във водата.

Експлозията от отварящите се въздушни възглавници бе мигновено последвана от удара при приземяването. Няколко секунди Шарлот не успя да се ориентира. Чуваше как Макс издава заповеди и ги следваше сляпо.

— Предпазният колан — рязко извика той.

Тя заопипва колана и го разкопча.

— Страничното стъкло — викна той. — Няма да можеш да отвориш вратата. Каквото и да правиш, не се отделяй от колата.

Тя успя да се измъкне наполовина през отвореното странично стъкло.

— Хвани се за дръжката на вратата — нареди Макс. — Не се пускай.

Тя се пресегна надолу, трескаво опипвайки да намери външната дръжка на колата. По чудо успя да се справи.

— Хванах я — извика Шарлот.

Макс я избута навън през страничното стъкло. Шокът от студената вода я блъсна с такава парализираща сила, че не можеше да си поеме въздух.

— Не пускай дръжката — отново повтори Макс.

— Няма.

Тя осъзна, че той не я беше последвал. Вместо това се бе промъкнал на задната седалка, опитвайки се да стигне до нещо в багажника.

Водата пълнеше вътрешността на джипа много бързо.

— Макс — извика тя. — Какво правиш?

— Тук съм — отвърна той.

Появи се през задното стъкло зад нея.

Джипът вече бе здраво грабнат в хватката на реката. Водата го носеше бързо надолу по течението, далеч от моста.

Тя погледна назад за последен път и съзря Игън Бригс. Той бе слязъл от колата и стоеше на моста. В ръката си държеше пистолет. Видя как се прицелва.

Стори й се, че чува пукот от изстрела, но в следващия миг реката ги понесе на завоя и излязоха извън зрителното поле на моста.