Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (32)

Тридесет и втора глава

Макс отвори вратата на пасажерското място на колата под наем. Шарлот седна и си сложи предпазния колан. Той заобиколи предницата на возилото и се настани зад волана.

За миг и двамата седяха смълчани и гледаха модерната сграда на полицейското управление на Лоринг.

— Питам се дали Луиз Флинт се е качила в планината, за да разговаря с Бригс — каза Макс след малко.

— Знаем, че не е умряла там. Умряла е в апартамента си в Сиатъл.

— Това не означава, че няма връзка. — Макс запали колата под наем и бавно я изведе от паркомястото. — Сега съм убеден, че каквото и да се е случило, когато Луиз е пътувала до Лоринг, това е била причината, поради която е била убита.

— По дяволите!

— Да. Има нещо, за което трябва да поговорим, преди да се върнем в Сиатъл.

— Какво е то?

— Предвид последните събития, не искам да оставаш сама — заяви Макс. — Не и преди да разберем какво се случва тук.

— Мислиш, че имам нужда от охрана?

— Да.

— Но аз ходя на работа. Не мога просто да се скрия.

— Мисля, че ще си в безопасност в „Рейни Крийк Гардънс“. От това, което видях, имат добра охрана. На непознати хора не им е позволено да влизат и излизат. Персоналът на рецепцията е внимателен. Има много камери.

— Охраната е едно от удобствата, които предлага „Рейни Крийк Гардънс“ — отвърна тя. — Също така всеки познава всички останали, което е допълнителен бонус. Но аз имам и прилична охрана в сградата, в която е апартаментът ми. Джоселин настояваше за това, когато се преместих в Сиатъл. През деня винаги има някого на рецепцията. Не можеш да влизаш и излизаш без ключ. Има камери в гаража и асансьорите. От какво повече имам нужда?

— Не знам. Затова ще се наложи да останем заедно, докато всичко не приключи. Или в моята къща, или в апартамента ти. И двете са подходящи според мен.

Тя му хвърли бърз, изпитателен поглед.

— Не се шегуваш, нали?

— Колкото повече ме опознаваш, толкова по-скоро ще ти стане ясно, че се отнасям сериозно към повечето неща. Това е едно от по-скучните ми качества.

— Разбирам. — Тя леко се усмихна. — Ами в подобни ситуации е хубаво да имаш сериозен човек наоколо. Добре, нека да отидем в апартамента ми, поне засега. Диванът ми е разтегателен и имам тоалетна за гости, която можеш да използваш.

— Тоалетна за гости?

— Няма баня в нея. Ще трябва да използваш моята.

Той си припомни какви бяха възможностите за охрана, които се предлагаха в сградата й. След това си спомни за топлите слънчеви цветове на малкия й апартамент и как ще трябва да се примири с банята й.

— Твоето жилище ще свърши работа — рече той.