Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (58)

Петдесет и осма глава

— Те наистина ли мислят, че Мадисън е жертва на влизане с взлом при домашен обир? — Шарлот рухна върху дивана и започна да съзерцава абстрактната щампа на шафранено-златистата стена в апартамента си. — Разказваме им цялата история, а те вярват на тази тъпа теория?

— По правило, ченгетата най-много харесват най-простичките отговори, защото те обикновено са правилните отговори — каза Макс. — В последно време има огромен брой обири, при които крадците се обличат в униформа на ремонтни работници. Чукат на задната врата на къщата.

Шарлот въздъхна.

— Собственикът на дома отваря вратата, защото повечето хора интуитивно се доверяват на лица, които носят униформа, и всичко изглежда нормално.

— Точно така. Никоя от останалите жертви не е била убита, но ченгетата казват, че са се страхували, че е просто въпрос на време, преди крадецът да ескалира. В крайна сметка не можем да опровергаем това. Съседите на Бенсън не са си били у дома през деня. Никой не е забелязал нещо подозрително. Никой не е чул изстрели. Никой не е бил видян да бяга, докато се отдалечава от къщата. Къщата има прилична охранителна система. Но ето го интересния момент — компютърът и телефонът на Бенсън са изчезнали.

— Грийнслейд се е докопал до нея — каза Шарлот. — Това е единственото обяснение.

— Казах ти, той е бил в централата на „Лоринг-Грийнслейд“ по време на убийството.

— Тогава какво, за бога, става тук? Защо Джоселин или Емили не са осъществили контакт? И защо Мадисън Бенсън уговори тази среща с нас?

Макс спря да крачи напред-назад.

— Ние се съсредоточихме върху мъжете в списъка, който намерихме в сейфа на Джоселин — каза той. — Ансън е прав: колкото повече знаеш за жертвата, толкова повече неща научаваш за убиеца. Трябва да проучим по-внимателно Мадисън Бенсън.

— Как?

— Това, което аз знам от опит, е, че административните асистенти обикновено знаят повече за личния живот на шефовете си, отколкото техните половинки и любовници.