Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (36)

Тридесет и шеста глава

Ансън имаше време да размишлява по време на дългото пътуване до Лоринг. Прекара част от това време, мислейки си за Шарлот Сойер. Когато не мислеше за Шарлот, си мислеше за Макс, Кабът и Джак. Мислеше и за миналото.

Беше адски горд с тримата мъже, които бе отгледал. По един или друг начин, всеки един от тях бе последвал примера му: всеки бе направил кариера в правоприлагащите органи. Вярно, бяха поели по много различни пътища — Макс бе станал профайлър и сега се опитваше да открие своя собствена кантора. Кабът бе началник на полицията в малък град в Орегон. Джак бе поел по академичното поприще. Водеше тясно специализирани курсове, в които се разглеждаха тъмните и екзотични форми на криминално поведение. Дори беше написал книга по тези въпроси — Изкривени видения.

Освен това Ансън знаеше, че и тримата му сина са белязани от времето, прекарано в леговището на Куинтън Зейн, и от онзи пожар, който ги бе оставил сираци. Не бе случайно, че всеки от тях беше започнал да си изкарва хляба като преследва престъпници. Събитията от миналото постоянно се връщаха в мислите им и едновременно с това ги зареждаха с енергия, поддържаха пламъка, благодарение на който всеки един от тях се справяше толкова добре с работата си.

Но всички разсейки от миналото успяваха да внасят и разруха в техните най-интимни връзки.

Бе направил каквото може, за да осигури на Макс, Кабът и Джак инструментите, от които имаха нужда, за да се справят с миналото си. Но не беше успял да им осигури отговорите, за които те жадуваха. Бе напълно наясно, че всеки от тримата мъже трябва да намери собствен път, когато се налага да се справя с призрака на Куинтън Зейн.

Ансън отново се замисли за Шарлот. Нещо му подсказваше, че тя може да е жената, която да приеме онази част от Макс, която не можеше да забрави миналото.