Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (51)

Петдесет и първа глава

Мадисън Бенсън си поръча още едно мартини и отново провери телефона си. Може би беше пристигнало съобщение, но тя не го бе чула. Предвид нивото на шума в претъпкания бар на хотела, това беше напълно възможно.

Нямаше съобщение. Тя се втренчи за миг в екрана, опита се да потисне преплетената смесица от гняв и ревност, която заплашваше да я смаже. Добре. Тя беше ядосана. Имаше право да е ядосана. Изглеждаше така, сякаш й бяха вързали тенекия. Но не трябваше да си признава, че е обзета от ревност. Други жени можеше и да се поддадат на тази опасна емоция, но тя не беше толкова слаба. Бе бясна. Имаше голяма разлика.

Но от тях се очакваше да бъдат бизнес партньори, не просто любовници.

Още колко време щеше да му даде? Трябваше да определи краен час и да го спази.

Тя знаеше обаче, че е малко вероятно някога пак да срещне друг мъж, който да е в състояние да събужда такава страст у нея. Всичко в него я караше да се вълнува. Той беше силен — силен колкото нея, готов да стори необходимото, за да постигне целите си. Той бе харизматичен и безскрупулен — нейният истински партньор. Имаха много различен произход, но тя бе убедена, че дълбоко в себе си се разбираха. Между тях имаше спойка.

Тя бе израснала като бедно, единствено дете на самотна майка, която бе пристрастена към наркотиците и мъже, които я подлагаха на тормоз. Едно от копелетата не бе изпитало никакви угризения, че бе изнасилило и хубавата русокоса дъщеря на приятелката си.

Но тя бе превъзмогнала миналото си. Много бързо бе научила, че добрият й външен вид и интелигентността й й дават сила. Тя бе разбрала как да използва тази сила. Беше жена, която сама е направила кариера и която знае какво иска, без да се бои да го търси.

През цялата си кариера бе извършила няколко измами, но стратегията й да избира за целите си мъже, които подлагат на физически тормоз жени, се бе оказала особено успешна. Всеки път, когато с останалите членове на клуба отстраняваха някоя от своите мишени, тя си спомняше за копелето, което я бе изнасилило. Той вече бе мъртъв от няколко години. Тя бе изпитала голямо удоволствие да се изправи срещу него една вечер в паркинга на някакъв бар. Беше се уверила напълно, че той знае коя е тя, преди да го застреля.

Мадисън отпи от мартинито си и обмисли възможностите. Щеше да даде на любовника си двадесет минути, заключи тя. Достатъчно дълго, за да довърши питието си. Ако той не се появеше до това време, тя щеше да си тръгне. Нямаше да има избор. Беше точно толкова силна и безскрупулна, колкото и той. Нямаше да му позволи да се отнася с нея, сякаш двамата не са равни. Тя не му беше майка.

Тридесет минути по-късно той влезе в бара. Тя все още седеше сама в сепарето, измисляйки си цяла поредица от безкрайни извинения, за да не си тръгне на двадесетата минута.

Проследи го как си проправя път през тълпата. Когато стигна до сепарето, пулсът й препускаше в очакване.

— Съжалявам, че закъснях — каза Трей Грийнслейд. — Забавиха ме на приема на старата дама.

Усмивката й остана хладна.

— Тъкмо щях да си тръгвам.

Трей седна до нея.

— Радвам се, че не си го направила — отвърна той. — Денят беше труден. Имам нужда от едно питие. Имам нужда и от теб. Нуждая се от помощта ти.

— Какво искаш от мен?

— Трябва да овладея ситуацията, преди проклетият детектив, който разследва смъртта на Флинт, да създаде повече проблеми. Това означава, че трябва да намерим начин да арестуват Джоселин Прует. Ти каза, че може да успееш да го направиш.

— Може би. — Тя също умееше да води преговори. — А какво ще спечеля аз?

Той се усмихна.

— Какво ще кажеш за място в борда на „Лоринг-Грийнслейд“?

Тя се замисли върху предложението. Изкупуването на акциите от „Кийуърт“ щеше да е голям удар — със сигурност най-голямата сделка, която някога бе сключвала, но печалбите бледнееха в сравнение с парите, които се лееха във фармацевтичната индустрия. А „Лоринг-Грийнслейд“ бе великолепен обект за изкупуване на активите й.

— Ще приема мястото в борда — отвърна тя. — Също така искам и акции в компанията — мажоритарен дял.

Трей повдигна вежди.

— Играеш твърдо. — Той се усмихна. — Харесвам това в теб.

— Значи имаме сделка?

— Имаме сделка.

Твърде лесно. За глупачка ли я смяташе той? Беше убеден, че ще я изиграе. Но всъщност тя бе тази, която щеше да го изиграе.

Тръпка на страст и вълнение рязко премина през нея. Дори Трей да беше най-вълнуващият мъж, когото някога беше срещала, тя му нямаше доверие. Никога не би могла да се довери на който и да е мъж.

Под много късата си пола носеше мъничък, последен модел звукозаписващ апарат. Когато същата вечер се прибере у дома, щеше да копира съдържанието му в компютърния файл, който бе създала за Трей Грийнслейд.

Ако имаше късмет, никога нямаше да има нужда да използва файла, за да се защити, но една жена не може да бъде невнимателна. Когато спиш с дявола, не беше никак лошо да притежаваш някакво средство за влияние.