Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (13)

Тринадесета глава

Шарлот изпразни съдържанието на пазарската чанта върху барплота за хранене, който разделяше кухненската и всекидневната секция на апартамента й. Двамата с Макс проучиха всички вещи — пътна карта на щата Вашингтон, три големи пощенски плика, обозначени с инициали, и един още по-голям плик, който, изглежда, бе натъпкан с някакви хартии или документи.

Съдържанието на депозитната касета на Джоселин.

Никой от тях не искаше да рови в касетата в подземното хранилище на банката, затова напъхаха всичко в пазарската чанта. Шарлот я бе стиснала с две ръце по време на краткото пътуване с колата из града до апартамента й. Чувстваше се, сякаш държи чанта със змии — страхуваше се да я отвори, а в същото време знаеше, че не може да я изхвърли.

Макс притисна дланите си върху плота и огледа пръснатите отгоре вещи.

— Още една пътна карта на щата Вашингтон — рече той. — Нека да започнем с нея.

Макс разгъна картата. Шарлот се вгледа в червените и жълтите кръгчета.

— Същите градове — отбеляза тя. — Включително онези два града, в които се предполага, че двете жени са взели свръхдоза.

Макс взе пликовете и ги отвори.

— Същата информация, която открихме в пликовете в куфара на Луиз — заяви той. — Дубликати на некролозите и доклади за изнасилвания. Също така и бележки на ръка, които дават да се разбере, че става дума за наркотици във всичките пет случая.

Шарлот прегледа бележките.

— Тези са били написани от Джоселин, не от Луиз.

— Значи са държали дубликати на папките, точно както Луиз бе споменала.

Шарлот вдигна очи.

— Очевидно са правили някакво онлайн разследване, но когато се е стигнало до създаването на папка, в която да включат бележките си, са оставили всичко на хартиен носител в няколко екземпляра. Защо?

— В съвременния свят единственият сигурен начин да скриеш нещо е да го направиш по старомодния начин — да държиш информацията само на хартиен носител. Трите изнасилвания са се случили в течение на няколко месеца в рамките на изминалата година. Смъртните случаи, свързани с наркотици, са по-скорошни. Единият е от средата на август. Другият е от края на септември.

Макс взе големия плик и изсипа съдържанието му на барплота. Няколко изрезки от вестници, документи и бележки образуваха купчинка.

Шарлот избра една от изрезките и я вдигна. За част от секундата не успя веднага да осъзнае смисъла на заглавието. В мига, когато го осъзна, тя се отпусна на най-близкия стол.

— Знаех, че Джоселин притежава важни документи, но не съм била наясно, че пази толкова много материали.

Тя подаде изрезката на Макс. Той бързо я прочете и се намръщи, докато се съсредоточаваше да вникне в нея.

— „Местна студентка съобщава за нападение“ — прочете той. — „Неидентифицираният нападател успява да избяга.“ — Макс остави изрезката настрани и взе един от документите. — Това е копие от полицейския доклад за изнасилването на сестра ти. Твърди, че не могла да даде описание, защото нападателят сложил превръзка на очите й и опрял нож до гърлото й.

— Да. — Шарлот взе друга купчинка документи. — Това е списък с имена. Сигурно има поне двеста или триста.

Макс взе листите от нея.

— Това са все имена на мъже. Няколко са задраскани. Изглежда, някои са били добавени към списъка по различно време.

— Мисля, че това трябва да е списъкът на Джоселин с всички възможни заподозрени — предложи Шарлот. — Питам се как го е съставила?

— Изнасилването се е случило в кампуса на университета на Лоринг. Може би е използвала годишниците на университета, за да състави списък със заподозрени.

— Да, разбира се. Никога не се бях замисляла за това. Тя бе убедена от самото начало, че нападателят й е студент. Университетът е малък, а по онова време беше още по-малък. — Шарлот се загледа замислено в съдържанието на плика. — През всичките тези години ние смятахме, че Джоселин е успяла да го преживее. А тя ни е оставила да вярваме, че е така.

Макс леко присви очи.

— Кои ние?

— Нашето семейство. Мен. Тя ни остави да си мислим, че е загърбила всичко, защото е знаела, че ще се притесним как нападението й се е отразило емоционално. Но през цялото това време Джоселин е пазила в сейфа си ужасните изрезки от вестници и този списък с имена. Не че някои от тези неща биха могли да й бъдат от полза.

— Защо казваш това?

Тя вдигна поглед към него, борейки се със сълзите.

— Защото онези задници от полицейското управление в Лоринг загубиха кутията с доказателствата, ето защо. Дори не знаем кога тази кутия е изчезнала от шкафа. Никой не пое отговорност. Но когато изчезна, всякаква надежда нападателят да бъде идентифициран, се изпари заедно с нея.

— Разбирам.

Макс седна и разгледа уликите, пръснати по масата. Издърпа няколко компютърни разпечатки от купчината.

— Очевидно тя се е опитвала да събере доклади за изнасилвания с подобни характеристики — каза той. — Поне в началото. Тези две датират от същата онази година. И двете жертви твърдят, че нападателят е завързал очите им и ги е заплашил с нож.

— Джоселин беше обсебена от манията да следи новините за тези две престъпления. Те се случиха в други кампуси, не в Лоринг, така че не беше лесно да събере информация.

— Може да е бил някой подражател.

— Джоселин не смяташе така. Всъщност тя намери две от жертвите и разговаря с тях. Върна се убедена, че нападателят е същият човек, който я е изнасилил. Каза, че ще се опита да открие обща следа. Но след това съобщенията просто спряха.

— Подобни типове обикновено не променят начина, по който вършат престъпленията — отбеляза Макс. — Но понякога те променят методите си или се опитват да ги направят по-ефикасни.

Шарлот усети как някакъв лек шок премина през нея. Макс говореше смущаващо хладнокръвно за това, сякаш случаят на Джоселин не бе нещо повече от интересен ребус.

Но когато се вгледа по-внимателно в него, осъзна, че от него се излъчва някакво спотаено напрежение.

— От време на време Джоселин се питаше дали нападателят й не е напуснал щата — каза тя. — Или да не би да е бил арестуван за престъпления, за които тя не е чувала.

— И двете неща са възможни. — Макс прелисти някои от останалите принтирани листове и изрезки. — Това, което трябва да се запитаме, е, кое е общото между нейната история и случаите с тези две мъртви жени, между трите жертви на изнасилване и смъртта на Луиз Флинт?

— Може да няма връзка между всички тези неща — предположи Шарлот.

— Не мисля така. Случват се съвпадения, но те рядко изглеждат по този начин. — Той взе полицейския доклад за случая на Джоселин. — Може да имаме още една гледна точка по този случай.

— Каква?

— Не каква, а на кого. На детектив Игън Бригс от полицейското управление на Лоринг. Изглежда, че той е отговарял за разследването.

— Джоселин беше нападната преди повече от десет години. По онова време Бригс бе към петдесетгодишен. Вероятно вече се е пенсионирал. Дори и още да е някъде там, съмнявам се, че ще е полезен. Той така и не стигна доникъде със случая. На никого не бе повдигнато обвинение.

— Ако Бригс все още е жив, ще го открия.

Тя почти се усмихна.

— Да, вярвам, че ще го направиш.

Той сви рамене.

— Това е ми е работата.

— Разбирам.

— Междувременно, двамата с теб ще се преструваме, че продължаваме да смятаме, че Джоселин е в манастира на Света Адела.

Тя чукна с пръст по списъка с имената.

— Защото щом Джоселин смята, че е трябвало да изчезне, навярно има много добра причина за това.

— И защото една жена вече е мъртва.