Джонатан Баркър
И пета ще умре (95)

95.
Пул

Ден четвърти. 4:38 ч.

Малко след един през нощта Пул кацна на международното летище Грийнбърг-Спартанбърг. На пистата го чакаше черно субару форестър с федерални номера, карано от специален агент Робърт Грейнджър. Очите му бяха зачервени и с торбички.

Подаде ръка и надвика воя на двигателите на самолета, които още спираха.

— Ти сигурно си Франк. Добре дошъл в Южна Каролина.

Пул предположи, че новият му познат е около петдесетте само защото специален агент Хърлес беше на петдесет и четири и спомена, че се познават от академията. Но Грейнджър изглеждаше много по-възрастен от петдесет и четири. Ако Пул го беше срещнал на улицата, като нищо щеше да му добави цяло десетилетие отгоре. Едър и плешив, той носеше дебели очила и бухнала козя брадичка. Пул го сметна за странно, понеже правилата на ФБР не позволяваха лицево окосмяване, като изключим мустаци. Правилата на Юга сигурно бяха по-небрежни.

Грейнджър му посочи към вратата откъм пътника и двамата се качиха в колата. Вече се отдалечаваха от самолета, преди Пул да си закопчае колана. Грейнджър махна на караулната, преди да мине през нея и да излезе на магистралата.

— У4М, значи, а? Тук, при нас?

— Все още е в Чикаго, както смятаме, но очевидно това езеро е свързано по някакъв начин с него — каза му Пул.

— Отне известно време, но накрая се свързах с шериф Банистър малко след полунощ. Шериф Хана Банистър, така да знаеш. Ще ти хареса, направо е като фойерверк. Шериф в Симпсънвил е през последните поне двайсет години, никой не се кандидатира срещу нея, което на местните им допада. Наоколо няма кой знае колко хора и те не си падат по промените. Тя каза, че имала двама опитни водолази в града. Аз имам трима в Шарлът, така че ги събрахме всичките и ги пратихме право на езерото ти. Тя е запозната с имота, каза, че е изоставен, откакто пожар унищожил голямата къща. Там има и каравана, която собствениците давали под наем. Тийнейджърите днес я използват за онова, с което се занимават на тяхната възраст. Съдейки по думите й, няма много за гледане.

— Водолазите могат ли да работят в тъмното?

Грейнджър се приведе над волана и задмина един бавно движещ се камион.

— Това, изглежда, не безпокои моите хора. Те се хващат за всяка възможност да се пъхнат във водата.

— Колко е далеч това нещо?

Грейнджър погледна джипиеса на телефона си.

— На около трийсет минути оттам сме. Изглежда, местенцето е натикано накрай света.

Два часа по-късно Пул стоеше на брега на езерото и гледаше водолазите, а Грейнджър и шериф Банистър (която наистина се оказа същински фойерверк) лаеха заповеди на екипите си.

В далечината бръмчеше генератор, кабели като змии се усукваха в различни посоки. Големи прожектори се издигаха на ръба на езерото и ярките им лъчи озаряваха черната вода.

Една от водолазите изплува и вдигна ръка.

— Намерих още един! На десетина метра, точно под мен. Вързала съм въже за него и сега надувам балон! — извади малък спрей от колана си и натисна копчето му. Той изпука и пусна самонадуващ се, ярко оранжев балон. Водолазът върза въжето, което държеше в другата си ръка за основата му, и го пусна да се люлее над водата.

— Мили боже, колко станаха дотук? — попита Банистър някъде иззад Пул.

Той се обърна надясно към черните чували за трупове, наредени на брега.

— Четири. С този стават четири.

— Цяло тяло или части? — извика на водолаза Грейнджър.

— Цяло — водолазът отново лапна мундщука си и изчезна под повърхността, а лъчът на силното му фенерче бързо избледня в дълбините.

Намериха и малки торби за боклук, съдържащи човешки останки, всичко шест броя до момента. Бяха отворили само една, в нея намериха кост от крак. Всички други, докато още се намираха под повърхността, внимателно поставиха в прозрачни найлонови торбички и така ги вдигнаха и прибраха в пластмасови кофи в опит да не замърсяват съдържанието и да съхранят находките. Щяха да ги отворят в кабинета на съдебния лекар във федералната сграда в Шарлът. Шериф Банистър не се опита да оспорва прехвърлянето на юрисдикцията на Пул и Грейнджър. Случващото се тук очевидно надхвърляте ресурсите на службата й.

Пул стисна длани. Студът тук определено отстъпваше на чикагския, но въздухът около езерото беше хаплив и студен. Шериф Банистър стоеше зад него, лъчът на фенерчето й сочеше към подножието на едно от големите дървета.

— Агент Пул? Май ви намерих котката.

Когато стигнеш до езерото, търси котката.

Той отиде до нея и проследи лъча на фенерчето й.

В основата на дъба беше заровена ръждива метална кутия. Пул беше обиколил цялата околност на езерото още при идването си, изучаваше земята за всякакви следи от котка. Очакваше да намери онова, за което Портър говореше, близо до брега, но после се натъкнаха на първия труп и той забрави напълно котката. Тази се намираше на около три метра по-навътре от водата, скрита в дърветата.

Пул се наведе и бръсна пръстта от повърхността й.

Хелоу Кити.

— Сладко — обърна се той към шерифа. — Случайно да имате ръкавици?

— Заповядайте — тя издърпа чифт латексови ръкавици от джоба на якето си и му ги връчи. Кичур от побеляващата й руса коса беше изпаднал от конската й опашка. Тя дръпна гуменото ластиче, което я придържаше на място, усука косата си в една стегната опашка и върна ластичето на място. Направи го с една ръка — в другата още държеше фенерчето, насочено към кутията за обяд, и тя не трепна.

Пул се зачуди дали шерифът се справя и с оръжието със същата сръчност и дали някога е имала причина да го вади по работа.

— Намерих още един! — разнесе се нов вик откъм езерото.

Станаха пет

Грейнджър се приближи и лъчът на фенерчето му се присъедини към този на Банистър.

— Това ли е? Какво се опитваше да намериш?

Пул откопча ръждивата метална кукичка отпред на кутията и отвори капака. Отвътре срещу него надзърна дневникът.

— Ще трябва да видя имотния регистър, както и данъчния — какво се води за това място, както и за къщите, които подминахме по пътя.

Банистър се наведе и дъхът й изригна като облак в студения въздух.

— Пазят се в общината. Ще звънна един телефон да събудя този-онзи.