Джонатан Баркър
И пета ще умре (9)

9.
Портър

Ден втори, 7:59 ч.

Портър се втренчи в Дийнър.

— Намерихме труп и второ изчезнало момиче. На крак съм цяла нощ. Какво искаш?

Тук ли е стоял през цялото време?

— Да, страхотно сте се справили с опазване на тайната от медиите… — Дийнър метна сгънат брой на „Чикаго Трибюн“ на бюрото на Портър.

Детективът погледна към заглавието на първа страница:

У4М се е върнал и отвлича дъщерите пи?

Следваше снимка на Емъри Конърс, която крачи по тротоара с наведена глава. И статията, и снимката бяха водещото заглавие, в горната половина. В долната половина имаше две други снимки — едната, направена с телеобектив, показваше сцената при езерото в Джаксън Парк, другата беше на къщата на Дейвис.

Дийнър се изправи и заобиколи, за да отиде до бюрото на Портър. Посочи вестника.

— Споменават и Ела Рейнолдс, и Лили Дейвис.

— Как е възможно? Не сме съобщавали нищо официално. Срещнах се с родителите на Лили Дейвис едва преди няколко часа.

Агентът сви рамене:

— Някой от твоя елитен екип детективи не знае да си затваря устата.

— Това е абсурдно — промърмори Портър и прегледа текста.

Във вестника се споменаваше трупът, намерен в Джаксън Парк, и се спекулираше, че той най-вероятно принадлежи на изчезналата тийнейджърка Ела Рейнолдс. Журналистът разкриваше също, че веднага след това откритие е изчезнало и друго момиче. Лили Дейвис била видяна за последно да тръгва за училище вчера, но така и не влязла в час. В останалата част на статията се описваха предишните убийства на У4М и се намекваше, че Ансън Бишъп е бил принуден да промени начина си на действие след неговия неуспешен арест.

— Какво прави този задник тук? — попита Наш от вратата.

Портър вдигна вестника:

— Носи новините.

Наш се приближи и хвърли палтото си на освободения от Дийнър стол. Бръсна една прашинка от рамото на агента.

— Радвам се, че проучваш възможностите за нова кариера. Ако се държиш добре, може би днес след училище ще те заведа до „Уолмарт“ и ще ти купя хубаво колело, за да разшириш маршрута на доставките.

Портър пусна вестника на бюрото на Наш и посочи снимките от езерото и дома на Дейвис.

— Това не е Бишъп. Напълно безотговорно е от тяхна страна да се изхвърлят така и да твърдят, че е той. Просто се опитват да продадат повече вестници.

Дийнър отвърна:

— Откъде си толкова сигурен? Може Бишъп да е решил да промени начина си на действие, точно както пишат във вестника.

— Серийните убийци не променят начина си на действие, както знаеш. Винаги имат един и същ почерк.

Дийнър сви рамене.

— Бишъп не е обикновен сериен убиец. Всяко от убийствата му е част от сложен план за отмъщение. И той е приключил след убийството на Талбът. Може да е възнамерявал, след това да се оттегли, но бързо е осъзнал, че все още си пада по млади момичета. Когато не е успял да се озапти, е отмъкнал Ела Рейнолдс. Приключил е с нея и е грабнал Лили Дейвис… — Дийнър тръгна към вратата. — Дръпни се назад и погледни от по-голямо разстояние, тогава ще видиш гората…

Портър хвърли палтото си на бюрото си, с все още увитата в него папка на Барбара Макинли. Сърцето му блъскаше бясно.

— Този тип е идиот — изсумтя Наш.

— Чух те! — извика Дийнър от коридора. — Ако грешиш и това са жертви на У4М, тогава се налага да ни предадете случая!

— Онзи другият, партньорът му, е малко по-читав — каза Портър. — Плюл, Мюл, Шул…?

— Пул. Франк Пул. Същият кретен, стаята им е пълна с такива. Хей, видя ли какво направих? — Наш посегна към вратата, готов да я захлопне, но Клеър се промуши покрай него с айпад в ръка. Клоз вървеше плътно по петите й и носеше три бели кутии, кацнали несигурно върху капака на лаптопа му.

— Малко помощ, ако обичате? — обади се той.

Наш грабна най-горната кутия и я занесе на бюрото си.

— Не се отдалечавай много-много с тях — настоя Клоз.

— Трябва да ми стигнат за седмица.

— Какво има вътре? — попита Портър.

— Три дузини от онази нова пекарна на съседната улица — Мир, любов и малки понички — просвети ги Клеър. — Малката гнида смяташе да си ги крие отзад в бюрото, докато аз не му обясних колко е благородно да споделяш с колегите си.

Клоз се изкиска.

— Каза, че ако не ги донеса тук, долу, ще прати общ имейл на целия отдел и ще каже на всички, че ги държа в бюрото си. Не можех да ги оставя без защита горе при наличието на всички онези лешояди. Ще изчезнат за минута. А и са само осемнайсет — по шест в кутия, не по дванайсет.

Наш отвори кутията, която беше грабнал, и се ококори.

— Мили боже, Исусе, прекрасни са!

Портър отмъкна втората кутия и я постави на бюрото си.

Клеър отнесе третата.

— Хей! — извика Клоз. — Те са мои!

— Защо са толкова малки? — попита Портър с уста, пълна с крем от пълнежа.

Клеър си взе поничка от кутията си и я вдигна във въздуха. Беше покрита с парченца от „Орео“.

— Тези са гурме. Щях да имитирам кавички във въздуха, но пръстите ми са заети. Правят ги малки и ги продават като връх на кулинарното изкуство на двойна цена спрямо обикновените понички. Ако нямаха толкова дяволски прекрасен вкус, на сладкарите нямаше да им се размине, но тези дребосъци са райска амброзия. Усещам как задникът ми расте с всяка хапка, но не ми пука.

Клоз се намести на обичайното си бюро до заседателната маса. Разпери длани върху металния плот и си пое дълбок, успокояващ дъх, а лицето му почервеня.

— Добре, позволявам да хапнете по една, но само по една!

— Май съм изял четири — Наш избърса кулинарните улики от устните си. Втренчи поглед в опустялата кутия пред себе си. — И ще задържа останалите.

Десет минути по-късно и трите кутии бяха празни, остана само една поничка с ягодова глазура. Портър усети въздействието на захарта. Изправи се, отиде до едничката им останала бяла дъска и написа отгоре „Елън Рейнолдс“.

— Ела Рейнолдс се казва — поправи го Наш.

Портър изсумтя, изтри първото име с опакото на дланта си и го замени с „Ела“.

— Добре, какво знаем за нея?

Клеър се обади:

— Ела Рейнолдс е в неизвестност от двайсет и втори януари и е открита вчера, дванайсети февруари. Трупът й е намерен замръзнал под леда в езерото в Джаксън Парк.

— Не беше замръзнала — намеси се Наш. — Във всеки случай, не изцяло. Поне така каза Айзли. Но езерото беше замръзнало.

— Аха, извинете — поправи се Клеър. — Според властите в парка, езерото е замръзнало напълно на 2 януари — двайсет дни преди тя да изчезне. Освен това имам на видео нещо, което ще искате да погледнете, след като запълним дъската.

Портър кимна.

— Когато я намерихме, не носеше собствените си дрехи, а тези, които смятаме, че принадлежат на второто изчезнало момиче, Лили Дейвис… — той записа името й на дъската, след това се върна към колонката на Ела. — За последно са я видели в черно палто да слиза от автобуса на две пресечки от къщата си, близо до Логан Скуеър, на приблизително трийсетина километра от мястото, на което е намерена. Спокойно може да се твърди, че извършителят е подредил сцената при езерото да изглежда така, все едно трупът на Ела с там от седмици, което с невъзможно, ако дрехите й се окажат на Лили.

Наш стана от мястото си и отиде до заседателната маса пред бялата дъска, за да седне там.

— Какъв е смисълът на това? Дава си доста зор да тикне Ела под леда, но пък й е облякъл в дрехите на Лили, като ни дава точната дата на календара. Няма никакъв смисъл!

— За него има смисъл — посочи му Портър. — Всеки отделен детайл е от значение. Включително и това… — той написа до името на Ела: удавена в солена вода.

— Сериозно ли говориш? — изуми се Клоз.

— Айзли каза, че е открил солена вода в дробовете и стомаха й. Почти сигурен е, че причината за смъртта е удавяне… — каза му Портър.

— Удавяне — повтори Клеър. — В солена вода.

Наш допълни:

— Най-близкият океан е на хиляда и петстотин километра оттук.

— Ще трябва да проверим местните аквариуми и складовете за снабдяването им — обяви Портър. — Според мен можем да изключим посещение до брега. Времето е твърде кратко.

Клеър вече клатеше глава.

— Не съм спала достатъчно, за да се справя с това нещо.

— Мисля, че всички караме на изпарения — съгласи се Портър. — Какво знаем за второто момиче, Лили Дейвис?

Наш отвори малък бележник.

— Родителите й са д-р Рандал Дейвис и Грейс Дейвис. Най-добрата й приятелка е Гейбриъл Дийгън. Посещава Академия Уилкокс. Последно са я видели да носи червено палто, според майка й — червена парка с качулка „Перо“. Била е също така с бяла шапка, бели ръкавици, тъмни джинси и розови маратонки. Така и не стигнала до училище вчера, което ще рече, че най-вероятно е отвлечена сутринта на дванайсети февруари. Майка й каза, че я е видяла да тръгва за училище. Това се случва в седем и четвърт сутринта. Часовете й са от десет до двайсет часа, и може да стигне пеша до училището.

— Върви ли дотам заедно с някого? — поинтересува се Портър.

Наш поклати глава.

— Майка й каза, че училището било само на четири пресечки и ходи сама.

Клоз хвърли тъжен поглед на кутиите с понички и се приближи до заседателната маса.

— Четири пресечки не е голямо разстояние. Не оставя кой знае колко време за отвличането й.

Клеър се настани до Наш.

— Ако приемем, че отива направо на училище, което не е непременно вярно. Може да се е натъкнала на приятел по пътя или да се е качила в кола. Знам, че разстоянието не е голямо, но поне аз постъпвах така през цялото време, докато ходех на училище. Когато си толкова близо до кампуса, шофьорите и пешеходците редовно се събират на паркинга и много от учениците се навъртат там в очакване на първия звънец.

— Може ли да вляза?

Тримата вдигнаха глави. Софи Родригес стоеше на вратата. Портър забеляза, че е облечена в същия бежов пуловер, който носеше и в къщата на Дейвис, най-вероятно още не се беше прибирала.

— Заповядай — каза той. — Седни, в момента оглеждаме всичко под лупа.

— Ъъъ, Сам? — обади се Клоз и огледа новодошлата. — Помниш ли какво стана последния път, когато покани външен на клубната маса?

Клеър го плесна по рамото.

— Познавам Софи от почти четири години. Гарантирам за нея! — и посочи стола от лявата си страна.

Полицайката остави чантата си до вратата, свали си палтото и седна, за да проучи дъската.

— Знам, че обработвате информацията от гледна точка на отдел „Убийства“ и към момента Лили е просто в неизвестност, но имаме очевидна връзка. Вероятно е най-добре да работим заедно, поне засега. Докато не разберем какво става.

— Добре дошла в екипа, Софи — приветства я Портър.

Наш му хвърли уморен поглед, но не каза нищо.

Софи огледа присъстващите.

— Ела също беше от моите момичета. Човек винаги се надява на добър изход, но когато жертвата не се появи повече от четирийсет и осем часа, обикновено това значи, че детето е избягало… или нещо по-лошо. И двете момичета са водили хубав живот у дома, така че сърцето ми подсказваше, че е по-лошото. Когато ми спомена за дрехите, именно това го потвърди за мен. Просто се надявам, че ще намерим Лили навреме.

— Показа ли снимки на дрехите на родителите на Лили? — попита Портър. Беше й ги изпратил от моргата.

Софи кимна.

— Майка й потвърди, че са нейните. Каза, че лично им е бродирала инициалите.

На дъската под Ела Рейнолдс Портър написа: Намерена в дрехите на Лили Дейвис. След това пак се обърна към Софи.

— Какво още можеш да ни кажеш за Ела?

Софи погледа дъската няколко секунди.

— Обиколих мястото преди няколко седмици, веднага след изчезването й. Автобусът я оставя на около две пресечки от къщата й, близо до Логан Скуеър, но родителите й ми казаха, че понякога ходела до Старбъкс в „Кеджи“, за да си пише домашните. Изпробвах и двата маршрута. Отне ми четири минути пеша от автобусната спирка до дома й, седем минути от спирката до Старбъкс и девет — да извървя маршрута оттам до дома й. Целият район е извънредно оживен, навсякъде е пълно с хора. Не виждам как някой би могъл да я отвлече, без да го видят.

Наш попита:

— Говори ли е управителя на Старбъкс?

Софи кимна.

— Позна Ела от снимката, която му показах, но не можа да ми каже дали е била там в конкретния ден. По принцип плащала в брой, така че нямаше как да проверя в касовите бележки от дебитни и кредитни карти.

— Някакви охранителни камери?

— Има една, но я превъртат ежедневно. Не пазят записа. Докато стигнем дотам, вече я бяха изтрили.

Клоз се прокашля.

— Може ли да хвърля едно око? Не съм се сблъсквал досега с охранителна система, която наистина изтрива вчерашния запис. Ако е с твърд диск, все още може да съществуват фрагменти, дори ако управителят си мисли, че записът е изтрит.

Портър кимна и записа на дъската: Видео от Старбъкс? (запис от 1 ден?) — Клоз.

— Какво друго?

— Претърсихме компютъра и електронната й поща, но не открихме нищо необичайно — продължи Софи. — Телефонът й е изчезнал с нея. За последно е бил свързан с кулата на Логан Скуеър и е прекъснал връзката четири минути след предполагаемото пристигане на автобуса.

— Клоз?

Клоз вече кимаше и си отбеляза в лаптопа.

— Ще хвърля един поглед и на това.

Портър се обърна отново към Софи.

— Намери ли нещо в стаята на Лили?

— Нищо необичайно. Много дрехи навсякъде. Нищо скрито в чекмеджетата или под матрака, типичните места. На огледалото имаше залепена нейна снимка с друго момиче. Майка й каза, че това била приятелката й Гейби. Според баща й имала мобилен и лаптоп, но не ги намерихме в стаята й. Майка й твърди, че сигурно ги е взела в училище и че носела раницата си на тръгване… — Тя спря за момент да прочете текстовото съобщение на телефона си. — От службата ми са се опитали да засекат телефона й, но е изключен. Резултатите току-що дойдоха. Последната кула, с която е бил свързан, е тази близо до дома й. Бил е изключен в седем и двайсет и три. Това са около осем минути след излизането й от дома.

— Клоз, провери дали можеш да извадиш нещо от профилите й в социалните мрежи или електронната поща — помоли Портър.

— Заемам се — обеща Клоз.

Софи извади папка от чантата си и разпръсна съдържанието на масата. Имаше снимки и на двете момичета.

— Ела и Лили донякъде си приличат, което би предположило избор по привлекателност или сексуален подтекст, но съдебният лекар каза, че няма следи от насилие върху Ела. Засега няма да отпиша това като случайност.

— Добре казано. Може ли? — попита Портър и посочи снимките.

Софи му ги подаде и той ги залепи на дъската.

— На колко години е Лили?

— Седемнайсет — отвърна полицайката.

— И двете са с руса коса до раменете. Ела е била със сини очи, Лили е със зелени. Разликата помежду им е две години. Кое училище е посещавала Ела?

Софи прерови бележките си:

— Гимназия Келвин Парк. Последна година.

— Някаква причина да смятаме, че са се познавали?

— Не се сещам за такава. Различни училища, различни социални кръгове, две години разлика. И двете нямат шофьорска книжка.

— Ами галерията? — поинтересува се Портър. — Може ли да са се срещали там?

— Още не съм ходила в галерията. Отварят чак в десет.

Детективът се почеса по бузата.

— Предпочитам вие е Клеър да отидете до училището, евентуално да разпитате приятелката й, Гейбриъл Дийгън. Наш има склонност да плаши децата.

Колегата му се ухили.

— Какво да правя, като съм си страшен!

Портър му кимна:

— Ние с теб ще проверим галерията.

— Падам си по изкуството.

— Ще ти пратя адреса — съгласи се Софи. — На Норт Халстед е.

Портър погледна към дъската.

— Какво друго?

Групата се смълча.

— Да гледаме ли видеото? — предложи Клеър.

— Да, пускай го.

Клеър почука по екрана на айпада си и го сложи в средата на масата. Беше спрян на пауза. Камерата гледаше под ужасен ъгъл към тесен път с черна настилка. Времевият маркер сочеше 8:47 ч., 12 февруари.

Клеър пусна записа и времевият маркер се задвижи в реално време. Минаха две коли — жълта тойота и бял форд. Когато се появи сив пикап, Клеър натисна паузата.

— Ще карам по-бавно — обясни тя и образът се премести с няколко кадъра.

Когато се появи багажникът на пикапа, Портър разбра причината за това решение.

— Спри тук! — обади се той.

В багажника на пикапа се виждаше голяма цистерна за вода като онези, каквито ползват чистачите на басейни.

— В парка няма басейн и обслужването на такива не се ползва с голямо търсене през зимата — каза Клеър. — Според мен така е вкарал водата.

— Имаш ли го и от друг ъгъл? — попита Портър.

Клеър поклати глава.

— Камерата е само една.

Клоз се наведе по-наблизо.

— С това не може да се направи много. Образът е чист, но ъгълът е лош.

— Върни няколко кадъра? — предложи Портър.

Клеър натисна копчето. Образът се връщаше кадър по кадър при всяко докосване.

— Стоп — нареди Портър. — Какъв е този отблясък и защо снимката е толкова ужасна?

Камерата беше наклонена силно, почти право надолу. По принцип ги насочваха в едната посока по протежение на пътя, най-добрият възможен ъгъл да се запишат приближаващи или отдалечаващи се коли.

Детективите спряха на кадър, хванал по-голямата част от задното стъкло на пикапа, но гледката вътре се закриваше от ярък бял отблясък.

Портър различи силуета на шофьора, но нямаше нищо, което да му помогне да разпознае лицето.

— Клоз, смяташ ли, че можеш да го уголемиш и да го почистиш, а?

Клозовски подъвка върха на палеца си.

— Може би. Трудно е да се каже. Ще се пробвам.

— Управителят на парка каза, че рядко преглеждали записите. Камерата е там по-скоро като предупреждение, не за друго. В някакъв момент или се е разхлабила и се е насочила надолу към земята, или някой нарочно го е направил и я е обърнал. Той няма представа кога или как е станало — обясни Клеър. — Каза, че сочела пътя, за да хваща колите и шофьорите им на идване.

Портър се обърна към Клоз, но той махна с ръка още преди детективът да заговори.

— Добре, знам. Ще преровя старите записи и ще видя дали мога да определя кога се е случило това с надежда да хванем извършителя ни да се хили в камерата с гаечен ключ в ръка.

— Понякога те се издънват — изтъкна детективът.

— Аха.

— Това е хубаво. Най-малкото ще можем да видим марката и модела на пикапа. Ако сравним с компаниите за почистване на басейни, може да извадим късмет… — Портър се обърна отново към дъската. — Нещо да добавим?

В стаята всички мълчаха.

Портър сложи капачката на черния маркер и седна на заседателната маса.

— Искам да се ориентираме по-добре за самите отвличания. Този извършител пипа бързо и, изглежда, няма проблеми да хваща момичетата на обществени места. Това означава, че или се слива със средата, или вероятно се запознава с тях предварително, така че да не се чувстват заплашени от него. Не може да ги влачи пищящи и ритащи от улицата към този свой пикап, без да го забележат, значи някак ги убеждава да го придружат доброволно.

— Може да има достъп и до други превозни средства — предположи Наш. — Ремонтни или за доставки. Нещо, което се слива с фона.

Клоз завъртя лаптопа си, така че да го видят и другите. На екрана се виждаше подробна карта на Чикаго и околностите. До Логан Скуеър грееше една червена точка, втора при Джаксън Парк и трета на Кинг Драйв в Броунзвил.

— Между двете места на отвличане има около двайсет километра разстояние. В толкова голям град това е сериозен ловен район. Джаксън Парк, където е открита Ела, всъщност с по-близо до къщата на Лили, отколкото до нейната.

Портър погледа картата известно време.

— Значи Лили е била отвлечена близо до мястото, на което е намерена Ела. Това може да се окаже важно.

— Ела е удавена в солена вода? — мръщеше се Софи към дъската. — Това е безсмислено.

— Какво ще кажете за плувен басейн със солена вода? — предложи Клоз. — Това би съвпаднало с предназначението на пикапа.

— Има ли изобщо такива? — намръщи се Наш.

Клоз кимна.

— Леля ми във Флорида има такъв. Алергична е към хлора. Не изискват и съществена поддръжка, не са нужни химикали за почистване.

— Надали има много такива в Чикаго. Смяташ ли, че можеш да съставиш списък? — попита Портър.

Колегата му отвърна:

— Може би ще открия нещо чрез разрешенията на Строителния надзор.

Портър се вгледа в лицата на колегите си около масата. С изключение на Софи Родригес, познаваше всички от години. Взе вестника от бюрото на Наш и го занесе на заседателната маса.

— Отваряйте си очите на четири за журналисти. Някой души наоколо и си пъха носа твърде близо, и не се страхува да си измисля.

Клеър обърна вестника така, че да може да прочете заглавието.

— Не смяташ, че някой от нас е говорил с пресата, нали?

Портър поклати глава.

— Мисля, че ще пуснат всичко, стига да продава вестниците. И ако не успеят да накарат някой от нас да проговори, ще си фантазират свободно. Когато сме готови, ще направя изявление. Дотогава, като изключим тревогата АМБЪР за Лили, сме в затъмнение за пресата.

Неудобно мълчание обхвана групата. Софи първа се обади:

— Някой ще яде ли последната поничка?

Клоз допря глава към плота на масата и въздъхна.

— Взимай я.

Дъска с улики

ЕЛА РЕЙНОЛДС (15-годишна)

Обявена за изчезнала — 22.01.

Открита — 12.02. в Джаксън Парк, в езерото.

Водата е замръзнала от 2.01. (20 дни преди изчезването й).

Последно видяна — да слиза от автобуса на Логан Скуеър (на две пресечки от вкъщи, 30 км от Джаксън Парк).

Последно видяна с черно палто.

Удавена в солена вода. (намерена в прясна)

Намерена облечена в дрехите на Лили Дейвис.

Четири минути пеша от спирката до тях.

Често ходи в Старбъкс в „Кеджи“.

Седем минути пеша до тях.

ЛИЛИ ДЕЙВИС (17-годишна)

Родители — д-р Рандал Дейвис и Грейс Дейвис.

Най-добра приятелка — Гейбриъл Дийгън.

Посещава Академия Уилкокс (частна) не е влязла в час на 12.02.

Последно видяна да тръгва за училище (пеша) сутринта на 12.02 в 7:15 ч.

Облечена в червена парка с качулка „Перо“, бяла шапка, бели ръкавици, тъмни джинси и розови маратонки (всички намерени на Ела Рейнолдс).

Най-вероятно отвлечена сутринта на 12.02. (на път за училище).

Малък времеви прозорец — 35 минути (тръгва за училище 7:15 ч., часовете започват 7:50 ч.).

Училището само на 4 пресечки от тях.

Не е обявена за изчезнала до полунощ (сутринта на 13.02.).

Родителите мислят, че е отишла на работа (в арт галерия) веднага след часовете (и там не е била).

ИЗВЪРШИТЕЛ

Може би кара сив пикап, натоварен с цистерна с вода.

Може би работи с плувни басейни (почистване или обслужване).

ЗАДАЧИ

Камера от Старбъкс (еднодневен цикъл?) — Клоз.

Компютър, телефон, имейл на Ела — Клоз.

Социални мрежи, телефонни обаждания, имейл (телефон и компютър) на Лили — Клоз.

Увеличаване образа на възможен извършител на влизане в парка — Клоз.

Развинтена и наклонена камера в парка? Да се провери за стари записи — Клоз.

Марка и модел на пикапа от записа? — Клоз.

Клеър и Софи минават маршрута на Лили до училище и говорят с Гейбриъл Дийгън.

Портър и Наш посещават галерията (управител — госпожа Едуинс).

Съставяне на списък със соленоводни басейни около Чикаго чрез Строителния надзор — Клоз.

Проверка на местни аквариуми и складове за снабдяването им.