Джонатан Баркър
И пета ще умре (63)

63.
Пул

Ден трети, 14:05 ч.

Малката масичка се строши и рамото на Пул пламна — той се стовари на пода под дъжд от парчета дърво.

Бишъп го сграбчи за коляното с една ръка и точно под рамото с другата, вдигна го и с половин завъртане го запрати в срещуположната стена на коридора. Пул усети главата му да се удря първо в стената, после и в дюшемето на пода с мощен трясък. Пред очите му пламна поток бяла светлина, последван от толкова силна болка, че се озова на ръба на припадъка. Болката започваше в рамото му, точно под врата, и продължаваше по протежение на цялата ръка.

Агентът се свлече на пода като купчина, прикладът на пистолета му беше забит в чувствителната плът под мишницата му.

Бишъп го ритна в ребрата.

Нова болка, по-силна от първата.

През замъглените си очи агентът видя убиеца да отстъпва и да вдига единия крак от счупената маса. Коленичи до Пул.

— Ще трябва да ми простиш — не очаквах гости. Ако знаех, че идваш, щях да взема почерпка от пекарната на ъгъла. Правят страхотни кифлички, не прекалено сладки. Смятам, че пекарят им слага и мед, макар че се старае да го пази в тайна…

Бишъп вдигна крака от масата и го стовари в основата на врата на Пул. Всичко потъна в мрак.