Джонатан Баркър
И пета ще умре (4)

4.
Портър

Ден втори, 3:02 ч.

— Как е възможно това?

— Можем да им покажем снимка на палтото, за да потвърдят — предложи Наш.

Портър поклати глава.

— Не можем да им покажем снимка на мъртво момиче.

Тримата стояха пред къщата на Дейвис, а дъхът им плетеше ледена мъгла помежду им.

— Не е възможно, няма време някой да отвлече Лили Дейвис, да облече дрехите й на Ела Рейнолдс и да я погребе под леда в парка. Няма начин. Времето просто не е достатъчно… — Портър потропа с крака. Сигурно беше към минус 15 градуса. — Това значи, че трябва да е стоял на езерото през светлите часове на деня, и то на открито. Все някой щеше да го види.

Наш помисли няколко секунди.

— При подобно време паркът е почти пуст. Единственият съществен риск е бил, когато извършителят е пренесъл тялото от колата си до водата. Освен ако някой не го приближи, нищо друго всъщност не би изглеждало подозрително. Той е щял да прилича просто на обикновен турист до езерото, рибар на дупка в леда или нещо подобно. Ако се е застраховал да вземе и въдица, обзалагам се, че би прекарал деня, без никой да го погледне втори път.

— Да оставим настрана логистиката — обади се Родригес, — но какъв е смисълът?

Портър и Наш се спогледаха. И двамата знаеха, че серийните убийци рядко следват определена цел, не и такава, която има смисъл за другите хора, освен тях. А макар да имаха само една жертва, ако тя беше свързана с второто изчезнало момиче, вероятно щеше да има още убийства.

— Ела Рейнолдс и Лили Дейвис познавали ли са се? — попита Портър, Родригес.

Полицайката поклати глава.

— Родителите й знаят името само от телевизията.

— Трябва да се чуем с приятелката на Лили, Гейби — предложи Портър. — Кога е тръгнала за училище?

Родригес погледна бележките си.

— В седем и петнайсет.

Наш затвори очи и пресметна наум.

— Значи има само дванайсет часа от момента на изчезването на Лили до намирането на Ела в замръзналото езеро.

— Много си добър по математика — изхили се Портър.

— Ако извършителят действа сам, трябва да е много бърз. Ефикасно пипа — уточни Наш.

Детективът отново се обърна към Родригес.

— Софи, нали?

Тя кимна.

— Върни се и претърси стаята на момичето. Търси каквото и да е, нещо, което не изглежда нормално. Вземи компютъра й — провери имейлите, съхранените документи. Търси дневник, снимки… Ако намериш нещо интересно, обади ми се. Проучи маршрута й към училище. Тя пеша ли ходи, или се вози? С приятели или сама? Разбра ли?

Родригес подъвка долната си устна.

— Какво ще значи това за Лили?

Портър не беше готов да прави предположения. Обърна се към Наш.

— Да идем да събудим Айзли.