Джонатан Баркър
И пета ще умре (5)

5.
Портър

Ден втори, 4:18 ч.

Кабинетът на съдебния лекар на окръг Кук и моргата се намираха на Уест Харисън в центъра на Чикаго. По това време имаше на слабо движение и Портър и Наш завариха паркинга пред сградата относително пуст. Пазачът на рецепцията ги огледа със сънлив поглед и кимна за поздрав.

— Подпишете се, моля.

Портър драсна на клипборда Бърт Рейнолдс и го връчи на Наш, който написа Доли Партън, върна го на гишето и последва партньора си към редицата асансьори в дъното на фоайето. Портър не беше любител на асансьорите, но още по-малко обичаше да се катери по стълбите.

Вторият асансьор отляво пристигна пръв и двамата побързаха да се качат, преди Портър да си е променил мнението.

Той натисна на третия етаж.

— Доли беше гореща мацка едно време…

— И още си е — заяви Наш. — Старичка е, но става.

— За какво става?

— Ще ти обясня, като пораснеш, Сам.

Вратата се отвори, коридорът беше празен.

Наш огледа автомата за кафе и закуски, подмина го и тръгна към двукрилата врата в дъното.

Завариха Том Айзли на бюрото му. Вдигна поглед, щом влязоха, и пак се върна към четивото си.

Портър очакваше да коментира часа. Вместо това той попита:

— Някой от вас двамата някога да е виждал океана?

Двамата детективи се спогледаха.

Айзли затвори книгата на бюрото си и се изправи.

— Няма значение. Не съм сигурен, че съм готов да говоря по темата все още.

— Предполагам, че работиш по нашето момиче? — попита Портър.

Айзли въздъхна.

— Опитвам се. Затопляме тялото й, откакто я донесоха тук. Не е съвсем замръзнала, нали разбирате, просто е доста под нормалната температура. Което прави трудно определянето на часа на смъртта.

— Знаеш ли причината?

Айзли отвори уста, за да каже нещо, после размисли.

— Не още. Ще ми трябват още няколко часа. Можете да почакате, ако желаете.

Преди да успеят да му отговорят, той хлътна през вратата, водеща към залата за аутопсии.

Наш кимна на колегата си.

— Струва ми се, че ще отнеме известно време.

Портър се намести на жълтия пластмасов стол до вратата на Айзли. Клепачите му тежаха като оловни от безсъние.