Джонатан Баркър
И пета ще умре (29)

29.
Клеър

Ден втори, 18:23 ч.

Клеър връчи на Наш чаша с кафе и се настани в стола до него.

— Този тип е като призрак. В онази галерия можеше да се чуе игла да падне и той все пак с успял да отвори с шперц ключалките на задната врата — те са две, забележи! — да влезе в склада и да нагласи тялото на Лили, при това, без да вдигне достатъчно шум да привлече вниманието на управителката, която е била на няма и три-четири метра от него, на един коридор разстояние.

Наш отпи от кафето и сбърчи нос.

— Това е ужасно.

— Може и да е преседяло в каничката. Имаше кафява ивица от изпаряването…

Наш огледа чашата си, сви рамене и отпи още една глътка.

Айзли се беше съгласил да изпълни спешна аутопсия на Лили Дейвис; чакаха в кабинета му в Института по съдебна медицина вече повече от час. Като изключим трупа на Лили, в галерията не откриха никакви улики. Нямаше нито един отпечатък или следа от обувка. Извършителят най-вероятно беше изтрил всичко на излизане. Оставил им беше само момичето.

Айзли нареди да я донесат направо тук, за да се захване за работа.

Клеър и Наш се съгласиха да почакат за резултатите, докато Клозовски се види с Ай Ти екипа си. Софи Родригес се упъти право към дома на семейството. Не искаха родителите на момичето да научат новината от телевизията, както беше станало с Рейнолдс.

— Значи Ела Рейнолдс е разглеждала коли? — попита Клеър.

Наш й каза какво са открили в историята на браузъра на момичето в Старбъкс. Отпи нова глътка и се насили да я преглътне.

— „Карс Ар Ъс“ на Пуласки Роуд. От около две седмици е преглеждала предложенията им почти всеки ден. След това явно е открила нещо, което й е харесало — мазда 2, спортна, модел от 2012 г., за 7495 долара, яркозелена, с платнена тапицерия, 1,5-литров дни газел, автоматична скоростна кутия, на сто и петдесет хиляди километра.

— Доста са.

— Аха — усмихна се невесело Наш. — И на мен това ми беше първата мисъл.

— Каза, че търсенията й са били шифровани, а? Защо би искала да крие такова нещо от родителите си? — попита Клеър.

Наш сви рамене.

— Може да не са искали да й купуват кола за момента. Била е само на петнайсет. Сигурно са смятали, че е още малка.

— Странно ми се струва да си търсиш кола, ако още не си на възраст да шофираш.

— О, та аз бях готов да си купя кола още на осемгодишна възраст — възрази Наш.

— На петнайсет момичетата обикновено се интересуват от момчета с мотори, не купуват собствени коли.

— Не всички момичета.

— Предполагам, че не.

— Двамата с Клоз планирахме да се упътим натам, но ти се обади за Лили — допълни Наш. — Ще идем там, след като приключим тук.

Клеър си спомни нещо, споменато от Гейбриъл Дийгън.

— Знаеш ли, най-добрата приятелка на Лили Дейвис — Гейби — ни каза, че Лили също си търсела кола. През последните седмици са си разменяли само снимки на коли, опитвали се да установят какво иска. Баща й обещал да й купи за завършването.

Проследи как Наш отпива от кафето си отново и обмисля казаното.

— Дали има вероятност да е посещавала този търговец? Може това да е връзката ни.

— Извършителят да е търговец на коли втора ръка?

Наш се изправи и бавно обиколи кабинета.

— Би имал лесен достъп. Помисли си само как се случва този процес. Някой като Ела или Лили открива кола, която харесва, отива до паркинга и там се среща с нашия извършител. Той не ги плаши, те отиват при него, вместо да е обратното. Показва им колата, която са дошли да видят, или пък други на паркинга. Прекарват си чудесно заедно. Кога за последно си си тръгвала от паркинг за втора ръка коли за по-малко от час? Направо се омайват. Обикалят наоколо с търговеца, опознават се, може да излязат на няколко пробни отсечки. Всичко това е обезоръжаващо. Момичета като Лили и Ела вероятно са нащрек, ако някой ги приближи на улицата, но при подобен сценарий? По дяволите, та те ще се мъчат да се харесат на извършителя, за да каже добра дума за тях за условията по заема…

Клеър се ококори.

— Когато излезеш на пробно кръгче, те ти правят копие на шофьорската книжка с цялата лична информация. Ще разполага с нея, преди да си тръгнат.

Наш поклати глава.

— И двете не са имали още книжки, не забравяй.

— Може да е трябвало да попълнят някаква бланка.

— Може.

— Струва си да се провери, определено.

— Така е.

Айзли влезе през двукрилата врата, бършеше ръце в хартиена салфетка. Наклони глава към залата за аутопсии.

— Елате с мен.

Клеър се изправи и го последва обратно вътре, Наш вървеше след нея. Тя пъхна дъвка в устата си и предложи и на колегата си. Наш поклати глава.

— Мисля, че взех да свиквам с миризмата.

— На тази служба денят, когато свикнеш с миризмата, ще е времето за пенсионирането ти — каза му Айзли.

Голото тяло на Лили Дейвис бе положено на масата, гърдите й — още отворени с голям Y-образен разрез, който започваше при раменете и свършваше над слабинната кост. Когато я видя, Наш пребледня и протегна ръка към Клеър.

— Вече съм готов за онази дъвка!

Колежката му се засмя и му я подаде. Наведе се над трупа. Изражението на Лили изглеждаше така умиротворено!

Айзли наклони голямата лампа над масата и фокусира лъча върху отворената гръдна кухина.

— При друг случай щях да я затворя, но исках да видите това… — той бръкна вътре и посочи под ребрата й. — Виждате ли тези белези на дробовете?

Клеър проследи пръста му до тъмните ивици по бялата повърхност. Имаше десетки, и на двата дроба.

— Какво представляват?

— Когато дробовете са пълни с течност и напъват срещу налягането, понякога се получава насиняване — обясни Айзли.

— Значи се е удавила? Като Ела? — попита Наш.

Айзли кимна.

— В солена вода, също като нея.

Клеър се наведе още по-ниско.

— Мислех, че труповете не се насиняват, след като сърцето спре да бие. Ако е умряла от удавяне, трябва ли да има следи?

— В случай на удавяне е нормално да се намери насиняване по дробовете както настъпило преди, така и след смъртта — увери я Айзли.

— Тогава защо ни го показваш?

Съдебният лекар се наведе отново и плъзна пръсти по дробовете на момичето.

— Виждате ли, че някои от белезите са по-тъмни от други, например тези тук?

Клеър кимна.

— Това е показател за многобройни травми. Някои са по-стари от други.

— Искаш да кажеш, че се е давила повече от веднъж? — попита Наш.

— По видяното тук съдя, че момичето се е удавяло шест, може би седем пъти в течение на двайсет и четири часа.

Клеър се намръщи.

— Как изобщо е възможно това?

— Според мен извършителят ви я е давил, а после я е съживявал — обясни съдебният лекар. — Ако погледнете внимателно ребрата, ще видите микрофрактури. Според мен й е правил изкуствено дишане. Открих също множество токови изгаряния от електрошок, така че или го е използвал да я укротява, или да я съживява.

— Щеше ли да свърши работа?

Айзли поклати глава.

— Не, електричеството ще се разнесе по кожата й. Ще трябва да е насочено точно към сърцето. Може би ако сложи метална плоскост под нея, когато й пуска ток, но съм скептичен дали дори това ще проработи. Изкуственото дишане обаче… с него би могъл да я върне обратно.

— Много пъти — повтори Клеър.

— Шест или седем, може и повече.

— Мили боже.

Наш сведе глава и се почеса по веждата.

— Значи я е давил многократно, докато накрая не с успял да я съживи.

— И моето заключение би било такова — каза Айзли.

Клеър се отдръпна от масата.

— Защо… защо някой… — промърмори тя по-скоро на себе си, а не като въпрос.

Съдебният лекар се намръщи.

— Боя се, че има и друго.

Клеър го проследи да прекосява стаята и да дърпа чаршафа, покрил тялото на маса до стената.

Ела Рейнолдс.

— Прегледах отново 14982Ф и открих същите следи. Силното охлаждане и размразяването на тялото са увредили клетките, поради което и състоянието не е така забележимо. Но все пак трябваше да обърна внимание. Нямам извинение — изплъзнало ми се е. Бях се съсредоточил основно върху самото удавяне и опитите ми да намаля щетите от състоянието, в което беше намерено тялото.

— Ела — тихичко каза Наш. — Казва се Ела.

Айзли вдигна лявата си ръка.

— Ами да. Ела. Разбира се.

— И нея ли е давил и съживявал? — попита Наш.

Съдебният лекар кимна мрачно.

— В нейния случай, изглежда, се е случило в значително по-дълъг период от време. Понякога е имало дни между събитията, докато при 149… при Лили между всяко е имало само по около час. Забелязва се явно ескалиране в поведението на извършителя ви. Ако на Лили й е било оставено повече време да се възстанови, може би е щяла да оцелее. За нещастие, човешкото тяло не може да се мъчи до безкрайност. Не е имала шанс.

— Ами бащата на Ела? — попита Клеър. — При него какво открихте?

Айзли нежно върна на място белия чаршаф върху тялото на Ела, след това пресече стаята, за да стигне до металните чекмеджета, вградени в стената. Извади едно и даде знак на детективите да се приближат.

— Опитвах се да се обадя на Портър, но попадам само на гласова поща.

— Наложи се Сам да остави случая за известно време — обясни Наш.

— Всичко наред ли е?

— Просто личен проблем.

Айзли явно се поколеба дали да рови по-надълбоко, след това си промени намерението. Трупът на Флойд Рейнолдс беше прибран в дебел черен чувал за трупове. Той дръпна ципа от главата до средата на тялото, след това разтвори найлона, за да могат да надзърнат вътре. Кожата беше много бяла, като изключим дебелия разрез в лилаво и черно на шията му. Беше най-дълбок в средата, над адамовата ябълка, и изтъняваше и изсветляваше по диаметъра на шията, свършваше приблизително около ушите.

Айзли проследи разреза с пръст, висящ на няколко сантиметра от повърхността.

— Това е от много тънка жица, струна за пиано или електрическа китара най-вероятно. Продават тънка тел в повечето железарски магазини, но според мен, изглежда, е била по-тънка от тази, която ще намерите там. Както казах, напомня струна на музикален инструмент. Портър спомена, че е намерил отпечатък на облегалката на седалката на колата. Това съвпада с видяното от мен тук. Извършителят е увил струната около шията на човека и я е дръпнал с невероятна сила. Тъй като тилът е бил облегнат на възглавницата за глава, извършителят е имал страхотна опора. Ако погледнете внимателно в средата тук, ще видите, че струната е прерязала всичко до гръкляна. Травмата отслабва встрани, но съответства на удушване изотзад.

— Значи определено е причина за смъртта? — попита Наш.

Айзли кимна.

— В това съм сигурен. Не открих нищо друго.

Мобилният на Клеър завибрира. Тя го дръпна от колана си и прочете съобщението.

— Рандал Дейвис току-що е получил инсулт.