Джонатан Баркър
И пета ще умре (60)

60.
Човекът с черната плетена шапка

Ден трети, 14:04 ч.

Чукане.

Толкова шумно!

Проклетият разрез отстрани на главата го болеше от шума и той искаше да кресне, да нареди да спрат веднага, да се сложи край. Но чукането се повтаряше и не спираше, всеки път все по-силно, докато накрая ме го изправи зад бюрото с ръце, притиснати към ушите, а маркерът падна от пръстите му право на пода в краката му.

Дявол да го вземе.

Затътри се към вратата на малката стая, надолу по стълбите, и за малко да се препъне в разпилените дрехи на дъщеря си.

Слезе по стъпалата внимателно, като пусна ушите си само колкото да се държи за перилото.

Всяко почукване отекваше в главата му.

Болката беше по-ужасна от мигрена. По-ужасна от забит в окото нож.

Искаше да спре.

Трябваше да я спре!

Стигна долната площадка и се запрепъва през фоайето към входната врата. Когато я стигна, пръстите му се плъзнаха по никелираната брава и си пое дълбоко дъх. Натика въздух в дробовете си, в мускулите и плътта. Напълни тялото си с успокояващ дъх и болката отслабна. Усети парене, когато бузите му се отпуснаха. Усети болката да намалява. Мислите му се проясниха.

Лепна усмивка на лицето си и отвори вратата.