Джонатан Баркър
И пета ще умре (42)

42.
Клеър

Ден трети, 8:59 ч.

Клеър чу Наш и Клозовски няколко секунди преди да влязат през вратата. Спореха оживено, споменаха името на Нийл Даймънд.

Тя поклати глава.

Когато Наш нахлу в командния център, тя го замери с химикалка. Той я хвана насред полет.

— Какво, по дяволите, Клерче-меченце?

Клоз се промуши покрай него и се добра до бюрото си.

— Портър не въведе ли правило да не замерваме другите детективи с разни неща?

— Портър е отстранен от служба, така че правилото е анулирано и не важи — каза им Клеър. — Намерих нещо. Може да се окаже голямо.

Наш седна на ръба на заседателната маса.

— Хубаво, понеже ние ударихме на камък при търговеца на коли. Оказа се, че Ела Рейнолдс изплащала една мазда, без родителите й да знаят. Говорихме и с тримата служители. Брандън Стингър, един от търговците, я позна от снимката ни, но нищо повече. Бил с друг клиент при първото й посещение. Къмбърленд, собственикът, се заел с нея оттам нататък. Никой от тримата не познава Лили Дейвис, освен от новините. Има и механик към автокъщата, Дъглас Фреденбърг, но той не е нашият човек. Вкъщи го чакат съпруга и пет деца. Една игра на покер няма време да организира, да не говорим за многобройни отвличания и убийства. Освен това Къмбърленд го снабди с пълно алиби. Никой от тях не изглежда подходящ кандидат. Поредната задънена улица.

Клеър беше наредила на бюрото си няколко разпечатки. Вдигна една и подаде листа на Наш.

— Какво е това?

— Чети.

Наш вдигна страницата и прочете на глас:

— С обич в памет на Флойд Бърнард Рейнолдс, 11 май 1962 г. — 13 февруари 2015 г. Моля присъединете се към нас в понеделник, 16 февруари 2015 г. в 17:00 ч. в католическата църква „Сейнт Гейбриъл ъв дъ Сороуфул Върджин“ за възпоменателна служба в чест на Флойд, който беше любящ съпруг и баща. Поменът ще бъде веднага след това в църковната зала… — Наш свали надолу листа. — Това е некролог за Рейнолдс и какво от това?

Клеър взе друга разпечатка и я подаде на Клозовски.

Той я изгледа изпод вежди, но се прокашля.

— С обич и в памет на Флойд Бърнард Рейнолдс, 11 май 1962 г. — 13 февруари 2015 г. Баща на лъжи, съпруг на смъртта, най-сетне намерил покой сред розите. Стига толкова цветя, ако обичате, пращайте само благословиите си.

— Доста зловещо — каза Наш.

— Да, като писан от бивша приятелка… — съгласи се Клозовски и върна листа на Клеър.

Тя се обърна отново към колегата си.

— Онзи, който ти прочете, излезе тази сутрин в „Чикаго Екзаминър“. Този… — тя разтърси страницата в ръката си, — е публикуван миналата сряда, преди Рейнолдс да умре, също в „Екзаминър“.

Наш посегна към листа.

— Я да го видя…

Клеър не му обърна внимание и отиде до бялата дъска. Залепи и двете страници под информацията за Флойд Рейнолдс.

— … или пък недей… — промърмори Наш под носа си.

Детектив Нортън се върна до бюрото си.

— Има и още… — тя грабна един лист и зачете на глас: — Доктор Рандал Фредерик Дейвис, съпруг на Грейс Ан Дейвис, баща на Лили Грейс Дейвис, ни напусна със свеж дъх, ухаещ на лавандула и валериан, и започна друсаното си пътуване ръка за ръка със светлината…

— И в този не преливат слънчеви лъчи и дъги — каза Клоз.

— Дейвис мъртъв ли е?

Клеър кимна.

— Починал е снощи. Получил е тежък удар. Усложнение от падането на кръвното налягане.

— И са изкарали толкова бързо некролог?

Клеър се върна до дъската и залепи страницата под името на Рандал Дейвис.

— Който и да го с публикувал, не го е чакал да умре. Некрологът е излязъл преди четири дни, също в „Екзаминър“.

— Значи този тип пуска некролози предварително за хората, които възнамерява да убие?

— Аха.

— Ами момичетата? — попита Клоз и извади лаптопа от чантата си.

— Проверих, но не намерих нищо, свързано с дъщерите. Само с бащите им.

Наш се отправи към белите дъски и огледа разпечатките.

— Знаем ли кой ги е публикувал?

— Това е странното в случая.

— Това ли е странното?

— Току-що приключих разговора с жената, която се занимава с некролозите в „Чикаго Екзаминър“. Там е от четирийсет и три години, казва, че лично чете всеки некролог, преди да влезе в печат, понеже, цитирам, простолюдието не уважава граматиката, и се кълне, че никога не е виждала двете съобщения, появили се миналата седмица. Спомня си това от днес — дори и поправките, които е направила, преди да влезе в печат. Когато й прочетох другите два некролога, тя им се нацупи и заяви, че е щяла да спре и двата. Очевидно некролозите се подават онлайн чрез бланка на сайта на вестника и в тях е пълно с фалшиви съобщения за смърт, основно от деца, които си правят шеги. Честа практика е да не се пускат без проверка. Жената обикновено получава копие от смъртния акт или потвърждава случилото се с погребалната агенция. Има и такса… — Клеър прекоси стаята и седна отново на бюрото си. — Некролозите носят големи пари на вестниците. И в трите случая могат да бъдат удостоверени данните от кредитните карти. Тази, използвана и за двата некролога на Рейнолдс, е една и съща и принадлежи на жена му. Онази, използвана за фалшивия некролог на Рандал Дейвис, е Американ експрес на името на Грейс Дейвис. За фалшивите некролози някой е подал данните онлайн, след това незабавно е хакнал системата и ги е кодирал като одобрени — и така на практика е прескочил тази жена и предпазните мерки на вестника, като ги е пратил за публикация без никаква проверка.

— Тъкмо гледам кода зад уеб бланката на „Екзаминър“. Системата им записва информация, която потребителят не може да види. Операционната му система, айпи адрес… и още няколко дреболии… — каза Клоз, втренчен в преминаващия на екрана му текст.

— Жената, с която говорих в „Екзаминър“, ми прати файл с всички подадени некролози за последните трийсет дни. Би трябвало да е в имейла ти — каза му Клеър.

— Получих го, тъкмо преглеждам и тези данни…

Наш проучи фалшивия некролог на Рандал Дейвис.

— Ако този е излязъл преди четири дни, това означава, че е пуснат преди изчезването на Лили Дейвис.

Клеър кимна.

— Кой тогава всъщност е бил истинската планирана жертва? Бащата или дъщерята?

Клеър беше прекарала последните няколко часа в умуване над същия въпрос и нямаше готов отговор.

— Според мен преследва и двамата, но по различни причини. Дави дъщерите, многократно. Това се повтаря и при двете момичета. Не бърза, съживява ги и повтаря, докато телата им най-накрая откажат — седмици наред при Ела Рейнолдс, няколко дни при Лили Дейвис. Бащите обаче убива по съвсем различни начини, и то бързо, сякаш се е сетил за тях в последния момент.

— Очевидно не е, щом е пращал некролозите — каза Наш.

— Добре, не е в последния момент. По-скоро като знак за нещо — каза Клеър. — Онова, което причинява на момичетата, давенето, за него то изпълнява някаква роля…

— Все едно се опитва да научи нещо.

— Да, така изглежда — съгласи се Клеър.

— Значи се фокусира върху момичетата, а бащите са един вид димна завеса?

Клеър притисна слепоочията си с пръсти.

— Не, те са нещо повече. Не съм сигурна защо, още не.

— Бащи, дъщери… това започва да ми звучи точно като У4М — посочи Наш.

— Удавянето не съвпада, а Бишъп специално се стараеше да не убива родителите. Смяташе, че страдат повече живи след загубата на детето си.

— Може да е еволюирал… или деволюирал.

— И защо Бишъп да си сменя метода на действие?

— Намерих записите — обяви Клоз. — И в трите случая айпи адресите са от домовете на жертвите. Което ще рече, че некролозите или са пратени от съответната къща, или е направено да изглежда така.

— Може ли да се фалшифицира подобно нещо?

Клоз побутна с пръст горния ръб на екрана на лаптопа си, потънал в размисъл.

— Трудничко ще е. Човек всъщност не може да фалшифицира входящото айпи на бланка. Стрингът се записва, след като данните излязат от машината на подателя.

Клеър го замери с химикалка. Той не я беше видял да я хване. Ставаше все по-бърза. Химикалката отскочи от рамото на Клозовски и падна на пода до бюрото му.

— Хей! Нямам нищо против да замерваш с разни неща Наш, но трябва да прокарам границата, когато се опиташ да улучиш мен — възмути се Клоз.

— Говори на английски и ще избегнеш нараняването.

Той се приведе, остави екрана на лаптопа между себе си и Клеър.

— За да прати съобщение с техния айпи адрес, заявката трябва да произлиза от къщата им или от рутера им. Има няколко начина да се постигне… — той ги преброи на пръсти. — Първо, хакваш компютъра от отдалечено място. Това е умерено трудно. Извършителят трябва да се сдобие с достъп, като прати малуер^[1], за да отвори заден прозорец или да намери пробив в операционната система. Ако не си обновяват редовно системата, това улеснява нещата, но все пак е трудна работа, понеже не знаеш дали и кога ще влезеш, докато не опиташ — рисковано е. Второ, хакваш семейния уай-фай. Това е малко по-лесно. Може да стане от улицата пред дома им и изисква само няколко инструмента, които всеки може да свали от мрежата.

— Да се промъкнеш толкова близо също ми звучи опасно — намеси се Наш.

— Той праща тези съобщения, преди да е отвлякъл или наранил членове на семейството. Така че никой няма да е нащрек за него. Може да влезе и излезе за няколко минути, особено ако семейството не си ъпдейтва фърмуера на рутера.

— Никой не си ъпдейтва фърмуера. Научихме го още в Старбъкс.

— Именно — кимна Клозовски. — Остава и самият вестник. Това би било вариант номер три. Извършителят ще трябва да подаде обява чрез уеб бланката, след това да хакне данните, съхранявани в сървърите на вестника. Щом влезе там, ще трябва да смени ай пи адресите. Това би било най-трудният начин. Ако бях на негово място, щях да се захвана с уай-фая.

— Това би ли оставило някаква следа? Каквато намери в Старбъкс? — поинтересува се Наш.

Клоз кимна отново.

— Вестникът не записва мак адресите в данните си, но рутерите на всяко място го правят. Само ми трябва достъп.

— Трябва ли да влизаш в къщите? — попита Клеър. — Предвид всичко, което се случва на съпругите…

— Мога да го направя и от улицата, също като извършителя. Няма нужда да тревожим семействата.

Наш се обади:

— Списъкът, който вестникът е пратил, е за всички подадени некролози, нали? Можем ли да проверим имената? Да търсим такива на хора без смъртен акт? Може да извадим късмет и да намерим следващата жертва, преди да нанесе удара си.

 

— Ще бъде трудничко без номерата на социалната осигуровка или нещо конкретно, по което да зачеркваме хората, но мога да се пробвам — прие Клозовски.

Клеър прочете задачите на бялата дъска.

— Да си имал напредък със съставянето на списък на соленоводните плувни басейни в района?

— Ако кажа да, ще обещаеш ли да спреш да ме замериш с разни неща?

— Не.

— Ама че зла жена си! — възмути се Клоз. — Пратих ти файл. Би трябвало да го виждаш във входящата си поща. Можем да отпишем соленоводните басейни. Водата, която Айзли е намерил в дробовете на момичетата, е с прекалено високо съдържание на сол. Басейните се поддържат при около три хиляди частици на милион, а водата, която търсим, има трийсет и пет хиляди, като океанската. Като имах това сведение наум, намерих единайсет магазина, които продават соленоводни риби и всичко за тях. Пратих ти и този списък.

Клеър се надигна иззад бюрото си и обнови дъската.

— Добре, първата ми работа ще е да ги проверя. Вие двамата наминете покрай къщите на жертвите и измъкнете каквото ни трябва от рутерите им. След това се събираме на съвещание.

— Сам щеше да ме кара да взема заповед за данните от рутерите — обади се Клоз.

Клеър прицели нова химикалка, готова за хвърляне.

— Ще се престоря, че просто не си го казал на глас.

Дъска с улики

ЕЛА РЕЙНОЛДС (15-годишна)

Обявена за изчезнала — 22.01.

Открита — 12.02. в Джаксън Парк, езерото.

Водата замръзнала от 2.01. (20 дни преди изчезването й).

Последно видяна — да слиза от рейса на Логан Скуеър (2 пресечки от вкъщи, 30 км от Джаксън Парк).

Последно видяна с черно палто.

Удавена в солена вода (намерена в прясна).

Намерена облечена в дрехите на Лили Дейвис.

Четири минути пеша от спирката до тях.

Често ходи в Старбъкс на „Кеджи“.

Седем минути пеша до тях.

ЛИЛИ ДЕЙВИС (17-годишна)

Родители — д-р Рандал Дейвис и Грейс Дейвис.

Най-добра приятелка — Гейбриъл Дийгън.

Посещава Академия Уилкокс (частна), не е влязла в час на 12.02.

Последно видяна да тръгва за училище (пеша) сутринта на 12.02 в 7:15 ч.

Облечена в червена парка с качулка „Перо“, бяла шапка, бели ръкавици, тъмни джинси и розови маратонки (всички намерени на Ела Рейнолдс).

Най-вероятно отвлечена сутринта на 12.02. (по път за училище).

Малък времеви прозорец — 35 минути (тръгва за училище 7:15, часовете започват 7:50).

Училището само на 4 пресечки от тях.

Не е обявена за изчезнала до полунощ (сутринта на 13.02).

Родителите мислят, че е отишла на работа (арт галерия) веднага след училище (и там не е била)

Намерена в дрехите на Ела Рейнолдс.

Удавяна и възкресявана множество пъти — в солена вода.

ФЛОЙД РЕЙНОЛДС

Съпруга: Лийан Рейнолдс.

Застрахователен агент — работи за „Юнимед Америка Хелткеър“.

Няма дългове? Според жената. Хосман проверява.

Удушен с тънка тел (пиано?) пред собствения си дом (в кола).

Труп, скрит в снежен човек.

Баща на Ела Рейнолдс.

РАНДАЛ ДЕЙВИС

Доктор в болница „Джон Х. Строджър Джуниър“.

Баща на Лили Дейвис.

Съпруга — Грейс Дейвис.

Свръхдоза — лизиноприл (лекарство за кръвно налягане).

ИЗВЪРШИТЕЛ

Може би кара сив пикап, натоварен с цистерна с вода: Тойота тундра от 2011 г.

Може би работи с плувни басейни (почистване или обслужване).

Намерен отпечатък 45 размер от гумена подметка — отзад на шофьорска седалка в кола Рейнолдс (лексус LS). Използвана за опора?

ЗАДАЧИ

Камера от Старбъкс (1-дневен цикъл?) — Клоз.

Компютър, телефон, имейл на Ела — Клоз.

Социални мрежи, телефонни обаждания, имейл (телефон и компютър) на Лили — Клоз.

Увеличаване образа на възможен извършител на влизане в парка — Клоз.

Развинтена камера в парка? Да се провери за стари записи — Клоз.

Марка и модел на пикапа от записа? — Клоз.

Клеър и Софи минават маршрута на Лили до училище и говорят с Гейбриъл Дийгън.

Клеър и Софи посещават галерията (управител — госпожа Едуинс).

Съставяне на списък със соленоводни басейни около Чикаго чрез Строителния надзор — Клоз.

Проверка на местни аквариуми и складове за снабдяването им — Клеър.

Хосман да провери дълговете на сем. Рейнолдс.