Джонатан Баркър
И пета ще умре (94)

94.

Дневникът

— Готов ли си да говориш за пожара, Ансън?

Той видя крака ми да подскача, преди да успея да го спра. Сложих длан на коляното си.

— Знаеш ли колко трупа са намерили вътре в къщата?

Нямаше да оставя крака си да потрепва.

— Три. Поддържам връзка с местните власти, откакто ни посещаваш, и те все още не са успели да идентифицират както е редно дори един от тях. Понеже труповете са били изгорени наистина зле, работят със зъбните отпечатъци. Но без да имат с какво да ги сравнят доста се затрудняват. Чакат да се случи едно от двете: или някои да бъде обявен за изчезнал и сравнението на зъболекарския картон да доведе до съвпадение, или ти да ни осигуриш информация, която да доведе до разпознаване. Властите смятат, че ти знаеш кои са тези хора. Много им се иска да поговорят с теб за това, но тъй като си малолетен и в момента под мои грижи, не им е разрешено да го направят. Положението може да се промени, разбира се — достатъчно е да подпиша няколко бланки и ще могат да долетят право тук и да те отведат някъде, където да се опитат да те разприказват. Не си представям подобно място да е приятно и определено не бих искал да видя подобно нещо да се случва на млад човек като теб, но не съм в състояние да сдържам вълците до безкрайност. Знаеш ли какво е окръжен прокурор, Ансън?

Знаех какво е окръжен прокурор. Те се появяваха достатъчно често в комиксите ми, но не бих му го споделил. Нямах намерение да му казвам нищо.

— Някой от пострадалите баща ти ли е, Ансън?

Кракът ми не потрепна. Докторът ме следеше, както орел — мишка.

— И трите намерени в къщата ти трупа са на мъже. Според полицията баща ти не се е появявал на работа от пожара насам. Това ги навежда на мисълта, че може да е загинал в огъня. Загрижени са и за майка ти. Изглежда, и тя е изчезнала. Всъщност са много притеснени. Според мен подозират, че тя е запалила пожара. Къщата е била покрита със запалителни вещества, най-вероятно бензин. От това, което ми казаха, съдя, че е била направо напоена. Някой много се е постарал. Родителите ти разбираха ли се? Майка ти имаше ли причини да нарани баща ти? Той нараняваше ли я? Биеше ли я?

— Татко никога не би вдигнал ръка на майка.

Не исках да говоря. Знаех, че не бива, но не бих позволил някои да каже лоши думи за татко. Нито този човек, нито някой друг.

— Но баща ти е бил в къщата, когато е изгоряла, нали?

— Не знам. Бях при езерото.

Докторът си сложи очилата и ги намести на носа си.

— Казал си на пожарникарите и после на полицаите, че си ловял риба при езерото от часове и си се прибрал, когато си видял дима, но не си носил нито кутия със стръв, нито въдица и те не са открили такива при езерото, за да докажат, че си имал. Смятат, че си излъгал.

— Аз не лъжа.

— Излъга ме за лекарството си. Излъга за халоперидола, много сериозно лекарство.

— Това не беше лъжа, беше просто леко послъгване.

— Каква е разликата между лъжа и послъгване, Ансън?

Кракът ми подскочи, но само веднъж.

— Знаеш ли къде е отишла майка ти, Ансън? След като е запалила пожара, който е убил баща ти?

Майка не беше убила баща ми и не беше подпалила нищо. Исках да му го кажа. Исках да го изкрещя. Исках да изскочи от този стол, да взема химикалката на доктора и да я забия дълбоко във врата му и да гледам кръвта да блика по целия му мохерен пуловер и снимките с изкуствените усмивки на стената. Не го направих обаче. Не казах нищо.

— Майчиният инстинкт да защитава потомството си е сред най-силните, известни на човечеството. Баща ти нараняваше ли те? Докосваше ли те по лош начин? Затова ли тя искаше да е мъртъв?

— Татко също не би ме наранил.

— Прегледаха те в болницата, преди да дойдеш тук, и не откриха следи от насилие, така че, предполагам, това е вярно. За нещастие, не знам колко щателен е бил прегледът. Налага се да вярвам, че е бил. Екипът ми би направил всичко основно, но са те отвели в окръжната болница и не мога да гарантирам за уменията и способностите на хора, които работят на подобно място. Някои такива заведения са направо варварски, все едно влизаш в палатков лагер от Третия свят.

— Хвърлях камъчета.

— Какво?

— Не съм казвал на пожарникарите, и полицаите, че съм ловил риба. Хвърлях камъчета в езерото. Обичам да правя жабки.

— Нищо подобно не си казал според полицейския доклад, Ансън. Лъжите и измислиците са лошо нещо и не искаш да си играеш с мен, нали.

— Докладът греши.

Докторът си свали очилата, проследих ги как падат и увисват на шията му.

Прозорците на кабинета му нямаха решетки. Започна да вали.

— Къде си ходил на училище, Ансън?

— Майка ме обучаваше вкъщи.

— Наистина ли? Много интересно.

— Защо?

— Помпиш ли тестовете, които направи втория си ден? Получил си много високи резултати на всичките.

— Обичам тестове. Забавни са.

— Майка ти трябва да е много интелигентна жена. С какво си изкарва хляба?

— Казах ви вече. В издателския бизнес, е.

Докторът драскаше по бележките си, но не сведе поглед надолу.

— Вече ми го каза, но няма никакви следи от нейна заетост нито в последно време, нито изобщо. Родителите ти са попълвали общи данъчни декларации и майка ти не е посочвала в тях заетост. Данъчните направиха подробно търсене по молба на окръжния прокурор, който споменах по-рано. Този човек е същински булдог и си умира за възможността да поговори с теб за майка ти.

— Не знам къде е тя.

— Не те ли притеснява, че те е оставила? Тези защитни инстинкти, които споменах, предполагам, че би било ужасно трудно за една майка да зареже единственото си дете и напълно да прекъсне връзката с него, просто да го отпише, все едно не съществува, да го захвърли като последен боклук. Не съм сигурен какво би принудило една жена да го стори. Според теб какво я е накарало толкова да те мрази?

Този път, когато кракът ми започна да подскача, не го спрях. Вместо това зяпах дъжда навън.