Джонатан Баркър
И пета ще умре (40)

40.
Портър

Ден трети, 8:16 ч.

— Това не е ли…

— Никълъс Кейдж, да — кимна директорът и въведе Портър в претъпкания си кабинет. Рамкираната снимка от ареста висеше на стената отляво на бюрото му. — Беше ни гост през април 2011 г., след като се замеси в бой в местно бистро. Дори строшил прозорец. Тия холивудски типчета понякога забравят кога спира да работи камерата. Толкова му хареса престоят при нас, че пак ни навести след около месец и няколко питиета в повечко. Влязъл в шумна разпра с жена си насред Френския квартал. Щяхме да си затворим очите, но той не спря да блъска полицаите. Нямаха друг избор, освен да го арестуват. Страхотен актьор. Много ми хареса във „Въздушен конвой“.

— Това онзи с Шон Конъри ли беше?

Директорът вдигна показалец за тишина и посегна към телефонната слушалка, в която каза:

— Офицер Уейднър в кабинета на директора, офицер Уейднър в кабинета на директора!

Миг по-късно Портър чу думите му да отекват в интерком системата на затвора.

— Филмът с Шон Конъри е „Скалата“ — сподели директорът и затвори телефона. Посочи един от празните столове пред бюрото си. — През заведението ни минават доста знаменитости, нали сме купонджийски град. Оставяме ги да пренощуват при нас точно като колежанчетата, които са се поразвихрили, и ги извеждаме навън на следващия ден. Ако няма щети по имущество и никой не е пострадал, няма и нужда да се повдигат обвинения. Ако го правехме за всеки пиян шофьор, който минава през Квартала, затворът щеше да се пръска по шевовете за седмица и да не остане на кого да показват циците си мацките.

На вратата се почука.

Портър вдигна глава и веднага позна Винсент Уейднър от снимката. Тъмната му коса беше малко по-дълга от на повечето тъмничари в затвора, стигаше му почти до яката, имаше и късо подстригана козя брадичка. На шията му се виждаше белег — дълъг около два пръста, под основата на брадичката. Портър предположи, че трябва да е отпреди няколко години. Беше назъбен — не професионален разрез, а контузия, нанесена с нож или счупена бутилка. Детективът се сети за белега на крака си, където Бишъп го беше намушкал в бедрото. Веднага го засърбя и той потисна желанието да се почеше.

Уейднър погледна госта за момент, след което се извърна отново към директора.

— Добро утро, сър. С какво мога да съм ви полезен?

Директорът му посочи другия свободен стол и пазачът седна. Направи го бавно. Охраната по затворите винаги се движеше предпазливо, превърташе всички възможни сценарии, преди да се пристъпи към действие — поне така се държаха добрите сред тях. Останалите обикновено получаваха контузии. Като се има предвид белегът, Портър не беше сигурен в коя категория да сложи Уейднър.

— Това е детектив Сам Портър от Чикагската полиция. Тръгнал е по една следа и помоли за съдействието ни — обясни директорът. Кимна на Портър. — Снимката във вас ли е?

Детективът я извади от джоба на сакото си и я връчи на пазача. Посочи жената, която вървеше между двамата тъмничари.

— Познавате ли я?

Уейднър наклони леко глава надясно.

— Тази е от празните.

— Това какво ще рече?

— Празна страница е. Неразпозната. Джейн Доу номер 2138, струва ми се — Уейднър върна снимката. — За какво става дума?

Директорът придърпа клавиатурата на компютъра си и започна да пише на нея с двата си показалеца.

— Джейн Доу 2138. Присъединила се е към нас на 18 януари тази година, преди малко повече от три седмици. Арестувана е, признала се е за виновна и чака процес. Прибрали са я за джебчийство по Бърбън.

— Предполагам, политиката на залавяне и пускане не се отнася до дребни кражби? — попита Портър.

Директорът прегледа скрапа.

— Откраднала е портфейл от някакъв тип от Джърси… о, ама че гадост.

— Какво?

— В портфейла е имал петстотин и дванайсет долара. Кражба в размер над петстотин долара в окръг Орлиънс води до обвинения в хулиганство. Ако си е бил купил още един „Ураган“, най-вероятно щяха да обвинят жената само в дребна простъпка и да я пуснат да се прибира у дома. В случая обаче я очаква минимален престой от минимум две години, може и повече, ако това не е първото й провинение.

— Уха.

— Аха. Е, ако ще играеш, бъди готов да си платиш цената… — сви рамене директорът Вайна. — Очевидно е имала още три портфейла в себе си. Нито един от документите за самоличност не е нейният, не си е казала и името.

— А отпечатъците й?

Вайна поклати глава.

— Няма ги в системата, нито нашата, нито националната. Открихме един идентификационен белег, татуировка на китката… — той обърна монитора така, че Портър да види изображението.

Детективът се ококори. Наведе се над бюрото. Татуировката представляваше малка осмица, същата като намерената на китката на Джейкъб Китнър — убит от градски автобус и първоначално смятан за У4М. Бишъп беше белязал и Емъри Конърс със същата татуировка.

— Трябва да я видя — заяви той.

Директорът обърна отново монитора си.

— Ще трябва да получим разрешение. Адвокатът й няма да ни пусне.

Портър се намръщи:

— Как е наела адвокат, без да си каже името?

Уейднър се прокашля.

— Присъствах на случката. Състоя се при приемането и първоначалния разпит. Тя не каза нито дума от момента на свалянето й от автобуса и през първия час, след като я настанихме в залата за разпити. Просто се взираше в онзи, който се занимаваше с разпита, детектив Дънлийви. И през цялото време стоеше с една такава лепната усмивчица… След около час се наведе през масата и произнесе три думи: Адвокат Сара Уернър. След което се облегна на стола, скръсти ръце и пак се усмихна. Не знам как Дънлийви успя да си удържи нервите. Аз, мамка му, не можах… — тъмничарят се усети за ругатнята и погледна директора, който му махна небрежно.

— Коя е Сара Уернър? Местна ли е? — попита Портър.

— Ще трябва да попитате Дънлийви.

Директорът включи високоговорителя на телефона си и набра номер.

Отсреща дрезгав глас отговори:

— Да?

— Дънлийви? Обажда се директор Вайна от затвора. При мен са един детектив от Чикаго и един от пазачите ни. Какво можеш да ми кажеш за онази Джейн Доу отпреди няколко седмици? Представяна от Сара Уернър?

— О, по дяволите. Пак ли тази гадина? — въздъхна Дънлийви. — Нямам кой знае какво за казване относно престъплението. Спипана е да бърка по чужди джобове. Мъжът каза, че и преди са го пребърквали и има навика да си проверява от време на време портфейла, когато е на обществено място. Жената леко го е бутнала на минаване и той посегнал към портфейла, открил липсата му и я сграбчил за ръката. Крадлата се противопоставила с яростно драскане по лицето му и му се разкрещяла, просто нещо от рода на „Няма да дойда с теб, пусни ме! Няма да ти позволя да ме нараниш пак, дойде ми до гуша!“, това привлякло вниманието на няколко местни момчета, които празнували Хепи ауър в съседния бар. Измъкнали се навън, разделили двамата и се захванали да смачкат от бой онзи тип.

— Мамка му — възкликна директорът.

— Счупили му две ребра, избили три зъба и хубаво му насинили физиономията. Можело е и да бъде по-зле, но съпругата му излязла на свой ред, видяла съпруга си в свиването и се разкрещяла… — Дънлийви си пое дъх и продължи. — Писък номер две стигал местните да излязат от режим неучтивост и единият сграбчил малката ни джебчийка, преди да изчезне сред тълпата. Турист видял местният да я хваща, помислил, че има намерение да я нарани, и за малко да се сбие с него, за да му я изскубне. Появили се полицаи и разделили всички участници в схватката, пратили ги по ъглите в белезници, докато разнищят ситуацията… — Детективът прикри телефона и кресна нещо на някого. Портър не разбра какво точно. След секунда Дънлийви продължи. — Нямах честта да се срещна с госпожа Доу, преди да я върнат в щаба и да я настанят в една от залите ни за разпити. Към този момент разговорът определено беше станал монолог. Пообработих я малко, не стигнах изобщо доникъде и после тя изигра номера с адвокатката.

— Сара Уернър.

— Аха, тази същата.

Мъжете се смълчаха. Директорът погледна Портър, който кимна, после погледна към телефона.

— Благодаря ти, Рик. Ако ни потрябва още нещо, ще ти звънна.

— Прекрасно, гледай да го направиш.

Разговорът прекъсна, директорът Вайна натисна копчето за изключване и се облегна отново в креслото си.

— Трудничко ще е да те вкараме да я видиш. Като цивилен ще трябва да убедиш Джейн Доу да се види с теб и да те вкара в списъка си с посетители. Като детектив няма начин да я посетиш, освен ако адвокатката й не го разреши. И в двата случая в близкото бъдеще ти предстои да прескочиш през доста препятствия.

Портър се поинтересува:

— А къде мога да намеря Сара Уернър?