Метаданни
Данни
- Серия
- У4M (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The fift to die, 2018 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Елена Павлова, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джонатан Баркър
Заглавие: И пета ще умре
Преводач: Елена Павлова
Година на превод: 2019
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Плеяда“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2019
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Излязла от печат: 30.09.2019 г.
Редактор: Кремена Бойнова
ISBN: 978-954-409-405-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11355
История
- — Добавяне
68.
Клеър
Ден трети, 14:30 ч.
— Защо Бишъп ще работи с Либи Макинли? — попита Клеър.
— И което е по-важно, защо Либи Макинли ще работи с него? Убил е сестра й, за бога! — отвърна Наш.
Бяха се върнали в координационния център.
Снимката на Бишъп в пикапа беше увеличена и принтирана, и вече залепена на една от белите дъски в предната част на стаята.
— Трябва да го споделим с ФБР — заяви Клоз от заседателната маса. — Тези случаи са свързани с У4М. Те трябва да знаят.
И Клеър, и Наш го зяпнаха.
Той вдигна ръце.
— Какво? Не можем да го скрием!
— Къде е сега Либи Макинли? Излязла е от затвора, нали? Има ли си надзорник или някой, който я следи? — попита Клеър.
Клозовски придърпа лаптопа си. След няколко натискания на копчетата, пребледня.
— Какво?
Той се ококори и прегледа набързо резултата.
— Това не е добре.
Клеър поклати глава, пресече стаята и обърна лаптопа, за да може да прочете какво има на екрана му.
— Давай и бездруго не го четях — сопна се Клоз.
Тя вдигна ръка и му даде знак да замълчи.
Колелцата на стола му заскърцаха, когато сърдито се отблъсна от масата.
— Мамка му, мамка му, мамка му! — възкликна накрая Клеър и пак обърна екрана към него.
— Аха — съгласи се той.
— Какво има? — попита Наш и отиде да застане зад тях.
— Либи Макинли е намерена снощи мъртва от Пул и компания. Очите са извадени, отрязани са едното ухо и езикът. Освен това е измъчвана — отвърна Клеър.
Наш се намръщи.
— Ако Либи и Бишъп са работили заедно, защо ще я убива? Това е безсмислено!
— Какво около него ти се вижда смислено? — Клеър погледна към вратата и стаята през коридора, заета от ФБР. — Защо тези типове не са ни казали?
Клоз изпъшка.
— Преди две секунди искаше да скриеш какво сме научили за Бишъп, а сега се чудиш защо ФБР ни е отрязало от случая? — и разпери и двете си ръце. — Техен случай, наш случай. Съвсем различни са.
— Досега — каза Наш.
— Досега.
Клеър пресече стаята и огледа коридора.
— Не съм виждала тези типове от вчера, а вие? Вратата им е затворена.
— Не съм виждал никой от тях от апартамента на Портър насам — каза Наш.
Клеър се извърна към него.
— Трябва пак да опитаме да се обадим на Сам.
Наш извади телефона си и набра номера. След малко поклати глава.
— Все така гласова поща, няма отговор.
— Трябва да идем до тях — предложи Клозовски. — Нещо не е наред.
— Мислех, че те е страх да се забъркваш в неприятности. Че според теб той трябва да си изпие лекарството и да следва заповедите — обади се Клеър.
— Това беше преди час. Сега имам чувството, че нещо не е наред.
Наш се взираше в екрана на телефона си.
— Хлапето е право, странно ми се струва. Сам не изчезва от радара просто така. Щеше да отговори на някой от нас.
Клеър въздъхна.
— Добре. След като намислим следващия си ход, тръгваме към апартамента му, така и така ще сме навън.
Наш кимна.
— Да, става и така.
Клеър се върна към белите дъски.
— Добре, да се съсредоточим върху това. Трябва да свържем тези точки. Каква е ролята на Бишъп в тази каша?
На вратата се почука и тримата се извърнаха да видят Софи Родригес на прага.
Сърцето на Клеър слезе в петите.
— О, не!
Софи влезе. Под очите й имаше торбички. Ръцете й висяха покрай хълбоците.
— Обадиха ми се преди десет минути. Лариса Бийл. Горе-долу на същата възраст като останалите. Трябвало да ходи на училищни танци тази вечер. Майка й искала да я изненада и купила за двете им спа терапия. Тази сутрин отскочила до работа за няколко часа и когато се прибрала, Лариса я нямало. Започнала да се обажда на приятелки. Никоя не я била виждала. Заради момичетата по новините бързо се паникьосала и се обадила на „Издирвани деца“… — Софи спря за момент. — Не знам, може да прибързваме, но нещо ми подсказва, че положението е лошо.
— Кога е видяна за последно? — попита Клеър.
— Майка й каза, че спяла, когато сутринта тръгнала на работа. Било е около шест и половина. Баща й заяви, че няма следи от влизане с взлом и стаята й изглежда нормална, по неговите думи. Ботушите й, якето и телефонът липсват.
Наш се пресегна за своето яке.
— Трябва да опазим родителите. Ако зад случката стои Бишъп, те може да са в опасност като останалите.
Софи се намръщи.
— Какво ви кара да мислите, че може да е Бишъп?
— Ще ти кажем по пътя — той се обърна към Клозовски. — Клоз…
Партньорът им се беше върнал на компютъра.
— Вече съм се заел. Проверявам всички некролози, публикувани миналата седмица за Бийл. Как се казват родителите?
— Дарлийн и Лари.
— Имаш ли мобилния телефон на Лариса? Ще го пусна за проследяване.
Телефонът на Клозовски звънна.
— Пратих ти имената — осведоми го Софи. — Заедно с домашния им адрес.
— Прати там униформените, кажи им, че идваме — извика Клеър през рамо, докато и тримата тичаха по коридора.