Джонатан Баркър
И пета ще умре (123)

123.
Пул

Ден четвърти, 20:07 ч.

— Сигурен ли си, че тя е там? — Пул беше натрупал опит в засади, повече, отколкото можеше да преброи към момента, но търпението му се беше изчерпало. Хвана се да трополи с пръсти по вратата откъм пътника, докато Диренцо прелистваше омачкана книга.

— Мога да звънна пак — уточни капитанът, — но поне преди петнайсет минути е била в тази задна уличка. Няма друг изход. Имаме движение и жизнени показатели. Там е.

Пул се беше обадил на агент Хърлес два пъти, откакто дойдоха, и той настояваше само да наблюдават, да чакат Бишъп. Портър нямаше да извади жената от затвора само за да я зареже в някакъв двор. Щяха да се върнат да я вземат.

Пул не само смяташе, че колегата му греши, но и започваше да вярва, че Бишъп изобщо не се навърта наоколо. Надушваше нещо гнило в цялата ситуация.

— Какво е нужно, за да се свали някое подобно устройство?

— Нали го обсъдихме още в затвора — не може да стане.

— Всичко може да стане. Хайде да го обсъдим пак.

— Всяко устройство има уникален ключ, който не може да бъде копиран. Ако някой го отреже, виждаме продължително спадане на показателите. Включва се аларма. Ключът за Джейн Доу 2138 е точно където трябва да бъде. И това проверихме.

— Уейднър има ли достъп до ключовете?

— Ключът й е в нас — повтори Диренцо. — Единственият.

Пул се наруга, че не се е сетил по-рано.

— Уейднър знае, че ще проверите ключа — сменил ги е. Разменил го е с някой, който няма да потърсите, така че всичко да си е на мястото. Така бих направил аз.

— Отидеш ли в онази уличка, разкрити сме. Няма връщане назад.

Но Пул вече беше излязъл от колата.