Джонатан Баркър
И пета ще умре (90)

90.
Пул

Ден трети, 22:23 ч.

— Сър, трябва да изпълня тази мисия — сопна се Пул и рязко завъртя волана на джипа си наляво. Подмина четири коли, застинали неподвижно в дясната лента.

Защо има такъв трафик? Дявол да го вземе, почти единайсет вечерта е!

Над него избуча един Боинг 727, оголил корем при приближаването си към летище О’Хеър.

— Трябва да си в принудителен отпуск. Изгуби партньора си днес. Последното място, на което трябва да се намираш, е на полева задача — каза по високоговорителите на джипа специален агент Хърлес.

— Подгответе самолета, сър. Почти на летището съм.

— Трябва да се върнеш, да дойдеш в полевия офис и да изнесеш брифинг, за да назнача някой друг на тази мисия — каза му Хърлес.

Пул си пое дълбоко дъх и се постара да се успокои. Завъртя волана и на косъм се размина с кафяво мицубиши аутландър, което се опитваше да вземе ляв завой. Шофьорът натисна клаксона и го задържа.

— Според момчетата ти се е обадил от предплатен телефон и най-близката мобилна кула съвпада с данните за местоположението, които ти е дал, така че явно е стоял близо до споменатото от него езеро. Изтеглих сателитни снимки, но не се вижда кой знае какво. Короните на дърветата са гъсти, не се различава какво става на земята. Това е странно…

— Кое?

— Телефонът е предплатен, купен и активиран в Ню Орлиънс — каза Хърлес, с равен глас, звучеше, все едно чете текст.

— Ню Орлиънс? Да не е някаква грешка?

Бишъп беше в Чикаго само преди няколко часа. Портър — в Грийнвил, Южна Каролина, насред нищото.

— Сигналът е прекъснал веднага след като ти е затворил. Вероятно е извадил батерията, за да избегне проследяване. Я пак ми обясни. Какво ти каза Портър?

Пул повтори разговора отново, дума по дума.

— Това не ми харесва. Портър е като дяволски жокер! — каза Хърлес, когато свърши. — Ако работи с Бишъп, това като нищо може да е димна завеса.

— Мисля, че Либи Макинли в определен смисъл е ключът към всичко — или поне към залавянето на Бишъп. Портър знае повече, отколкото ни казва, но не ни е насочил в грешна посока. Щом твърди, че трябва да претърсим езеро в Южна Каролина, според мен се налага да му вярваме. Екипът още обработва двете къщи на предишното местопроизшествие, така че нямаме какво друго да правим в момента. Трябва да довърша задачата! Моля ви, разрешете излитане!

Пул пое по изхода за летището от Кенеди и последва знаците към хангарите на наземните оператори, където стояха чартърните и частните самолети.

— Бишъп по някакъв начин си е комуникирал с Либи Макинли, докато тя е била в корекционния център Стейтсвил. Трябва да разберем по какъв начин и как й е помогнал да се снабди с фалшиви документи. Ако го открием, ще постигнем стъпка напред. Ще тръгна по трохите на Портър и ще направим още една стъпка. Задръжте за секунда, сър…

Пул спря пред караулката и показа картата си на пазача. При вида на униформата му му хрумна нова идея.

— Бих проверил охраната в затвора, сър, всички служители. Това трябва да е начинът. Поща, телефони и електроника са под постоянно наблюдение. Така остава само човешкият елемент.

Пазачът му връчи клипборд, показа му един ред и Пул се подписа. След това мъжът му посочи паркинга отдясно и изрече тихичко:

— Паркирайте, където си харесате.

Агентът кимна и спря джипа на празно място до малка федерална сграда, която си деляха от Вътрешни работи, ФБР и Бюрото за алкохол, тютюн и огнестрелни оръжия.

Изключи автоматика от скорост.

— Пристигнах, сър. Как желаете да продължа?

Специален агент Хърлес въздъхна.

— Наредих им да заредят самолета преди десет минути. Би трябвало да си на пистата след двайсет. Ще се обадя в местния офис, докато си във въздуха. В Шарлът е Боб Грейнджър. Отдавна се познаваме. Още от академията. Ще успее да стимулира местния шериф и да намери езерото на Портър. Вкарай водолази във водата. Докладвай ми, когато кацнеш отново.

— Благодаря, сър.

— И гледай да си прав за тази работа!