Джонатан Баркър
И пета ще умре (54)

54.
Клеър

Ден трети, 13:31 ч.

— Колко време ще отнеме?

Клозовски вдигна ръка и й махна да се разкара, втренчил поглед в монитора на компютъра.

— Опитвам се да намеря хубав ъгъл на камера. Кажи ми, когато забележиш нещо, което…

— Ето сега! — извика Клеър.

— По дяволите, Клерче-меченце, какво ще кажеш да използваш тона си за затворени помещения? — обади се Наш иззад рамото й.

Тя се наведе и докосна монитора.

— Това е задната врата на рибния магазин. Коя улица е това?

Клоз цъкна на информационното поле до графично изображение на охранителна камера.

— Ъгълът на Шестнайсета и Мортимър.

— Можеш ли да приближиш малко?

— В момента съм на пълен зуум. Коя дата ни трябва?

— Той каза, че цистерната е открадната една седмица след Коледа. Но е подал оплакване чак на четвърти януари. Може би да започнеш на двайсет и седми декември за всеки случай?

Клоз въздъхна.

— Голям времеви прозорец ми даваш.

— По-добре да хвърлим голяма мрежа.

Наш се наведе от другата страна.

— Мислех, че тези неща ти дават възможност да търсиш по марка и модел?

Клоз се облегна на стола си.

— Какво ще кажете за малко лично пространство? Смърдиш на ряпа!

— Ядох салата на обяд — отстъпи крачка назад Наш. — Опитвам се да полагам целенасочени усилия да се храня по-здравословно.

— Обядвал си салата в Макдоналдс и тя е плувала в майонезен сос. Едно от най-затлъстяващите неща в менюто им…

— Глупости.

— Не се майтапя.

— Съсредоточете се, господа! — намеси се Клеър. — Можете ли да търсите по марка на превозното средство?

Клоз поклати глава.

— Не съвсем.

— Това не е съвсем отговор.

— Камерата не може да определи марката и модела на една кола, но чете и записва табелите с номерата. Мога да сверя тази информация с Агенцията за транспортните средства и…

— Значи, стига нашият извършител да не смени табелите на колата, можеш да търсиш номерата, снимани от камерите, и да изолираш всички автомобили тойота тундра от същата година, минали през това кръстовище, без нужда от дата и час — обобщи Клеър. — Давай.

Клоз се захвана да пише.

— По-добре работя с кафе.

— Ако намериш нещо, целия месец ще ти купувам от Старбъкс.

— Това е прекрасна проява на щедрост, но не решава настоящото ми положение.

Клеър подбели очи към Наш.

— Върви му намери нещо за пиене.

Наш отвори уста, приготви се да спори, след това размисли. Тръгна към малката стая за отдих в ъгъла на компютърния отдел.

Клеър снижи глас и се наведе към компютърджията.

— Говорил ли си със Сам?

Клозовски не отклони поглед от монитора.

— Не се очаква да се свързваме с него. Никога не бих посмял да наруша пряка заповед.

— Опитах да го намеря три пъти. Все с гласова поща се сблъсквам.

— Наш също се обади преди няколко часа. Същото нещо — призна тихо Клоз.

На екрана му се появи списък. Той избра няколко обекта и натисна „ентър“.

— Виж, последното, което ми се ще, е да звуча като единствения възрастен в стаята. Портър ми е приятел и на мен, но ни прецака. Федералните връхлетяха и ни взеха случая с У4М, това го приемам. Така стават нещата в истинския свят. Измих си ръцете и продължих нататък. Ти също. Както и Наш. Портър също е трябвало да го направи… — компютърджията спря да пише и сви рамене. — Нали си оставила случая на мира? Нямаш скрита лаборатория за борба с престъпността, нали?

Той започна да пише отново, преди Клеър да е отговорила, но после добави:

— Харесвам си работата. Ще ми се да преуспея в нея, така че правя, каквото ми е наредено. Може би това ме нрави леко странен, но спя като бебе, без тревоги в главата. Олеле.

— Какво?

— Тойота тундра били много популярни.

— Колко са?

— Шестстотин и дванайсет между двайсет и трети и двайсет и девети декември.

Наш се върна, внимателно балансирайки три стиропорени чашки. Остави една до Клоз, а друга връчи на Клеър.

Тя погледна екрана.

— Можеш ли да подредиш списъка според броя на появите им? Либи Макинли е работила в този рибен магазин само един ден и това не е съвпадение. Ако по един или друг начин действа в тандем с извършителя и е проучвала мястото, това ще рече, че на него не му се е налагало да го прави, така че преминаванията му край камерата са ограничен брой. Повечето появи може би са редовен маршрут на някоя кола, примерно едни и същи хора отиват на работа и се връщат всеки ден.

Клоз настрои някои от данните в горния прозорец на екрана си и натисна отново кончето.

— Добре. Най-високият брой преминавания са четиринайсет. Сто и шест единични преминавания, деветдесет и три двойни… Ще сортирам от най-ниското до най-високото, след това ще извадя статични кадри.

Клеър проследи изчезването на списъка, заменен от дузина снимки на пикапи, всички направени от един и същ ъгъл.

— Търсим кола, която кара водна цистерна.

Прегледаха снимките. След няколко секунди Клоз цъкна на „Следваща страница“ в дъното на екрана. Появи се нов набор снимки. Те ги огледаха, после той кликна отново за следващата страница, после потрети процедурата. Прехвърлиха дванайсет екрана, преди да го открият.

— Ето, заповядай — каза Клоз.

— Определено е същият пикап, който видяхме на камерата от Джаксън Парк — потвърди Наш.

— Трябва да пуснем номера и да извадим име и адрес — заяви Клеър. — Можеш ли да увеличиш шофьора?

— Аха — Клоз премести един плъзгач с мишката и снимката се разду, за да заеме целия екран. Той цъкна два пъти върху екрана, така че да се центрира върху лицето на шофьора.

— О, мамка му! — промърмори Наш.

— Това не е ли… — зяпнал, Клозовски се прегърби на стола си. Разтри врата си.

— Това е Бишъп — каза тихо Клеър.