Джонатан Баркър
И пета ще умре (104)

104.
Пул

Ден четвърти, 8:50 ч.

— Не исках да подслушвам обаждането, но така стана, затова ще питам — кой е Сам?

Шериф Хана Банистър седеше на стол от другата страна на Пул, помежду им бяха наредени папки и кашони. Тя многократно се извиняваше за липсата на компютризирани записи. Окръгът беше малък, бюджетът им — минимален, и всеки път, когато станеше дума за дигитализиране, по-спешни нужди за финансиране слагаха вето на плана да се вкарат наследените данни в настоящата система, която съхраняваше само няколко години.

Пул беше събрал нотариалните актове на спретната купчинка до себе си, името на Портър крещеше насреща му.

— Детектив Сам Портър от Чикагската полиция. Доскоро беше водещ следовател на екипа по разследването на У4М.

— Какво го е изместило от тази позиция?

Пул нямаше право да обясни на шерифа, поне засега. Не беше сигурен с какво си има работа тук.

— Остави се случаят да му влезе под кожата и нещата да минат на лична основа. — Той приключи поредния кашон и го избута настрани. — Не видях името му никъде другаде, освен на този конкретен имот.

Банистър дръпна стола си и прикри прозявката си.

— Фамилията Портър не ми говори нищо, а съм отраснала тук. Родена съм в болницата през четири врати от тази сграда всъщност. Тук всички се познаваме, предимно фермери сме. Няколко семейства продадоха на строителни компании, но ми се ще да мисля, че познавам добре хората. Имаме си и буйни тийнейджъри, и какви ли не беладжии, но най-вече защото няма кой знае какво за правене. До тази сутрин последното ни убийство беше отпреди около шест години, когато съпругата на Едисън Линдли взе в свои ръце задачата да прекъсне поредицата му изневери с помощта на щедра лъжица арсеник в супата. При това се обади и ни чакаше на верандата, когато дойдох, с чаша лимонада в ръка. Не беше точно престъплението на века.

Пул се обади:

— Спомена строители. Познато ли ти е името на Артър Талбът от „Талбът Ентърпрайзис“?

— Познато ми е, но само от новините — ама че чудо му се е случило. Ако е бил хвърлил око на имот наоколо, щях да чуя за това на заседанията на Градския съвет. Обикновено си говорим за продажбите на имотите, преди да се отчета за ситуацията с престъпността… — Банистър вдигна над главата си папка с размер А4. — Намерих го.

— Кое?

— Докладът за пожара, унищожил голямата къща.

Тя отвори папката на масата и се зае да прелиства съдържанието.

— Август 1995 г. Доста преди моето време. Още на място е определен като предумишлен палеж. Том Ланглин е оформил доклада. Сега е пенсионер, но още живее в района. Мога да те закарам до тях, ако смяташ, че ще ти е от полза. Според написаното тук целият окръг миришел на бензин. По времето, когато пристигнала пожарната, къщата била изгоряла до основи. Намерили вътре три трупа, всичките на мъже. Не са успели да установят със сигурност причината за смъртта им, понеже телата са били силно увредени от пожара. Има един оцелял, Ансън Бишъп, дванайсетгодишен. Ловял риба на езерото и се върнал, когато видял дима. Смятат, че баща му е бил един от загиналите. В палежа е заподозряна майка му — изглежда, е изчезнала. Разпространили са описанието й, но така и не я открили. Караваната зад къщата била дадена под наем на Саймън и Лиза Картър. Те също изчезнали след пожара. Няма попадения и по техните профили за издирване. Момчето е изпратено в терапевтичен център „Кемдън“, който не е много далеч оттук.

— Може ли да го видя?

Шерифът подаде папката на Пул.

Телефонът на агента звънна. Той отговори на високоговорител.

— Франк? Грейнджър се обажда. Току-що приключих разговора с Хърлес, запознах го с всичко. Все още претърсваме езерото, но според мен сме открили всички трупове. Пет цели и поне още едно тяло, разфасовано в торби. Нямаме достатъчно за повече от един труп, но, предполагам, е възможно останките да идват от няколко източника. Няма как да узнаем, преди съдебният лекар да хвърли един поглед. Поръчах всичко да се транспортира до Шарлът, където е най-близката ни лаборатория.

— Благодаря. Дръжте ме в течение за находките си. Ако не успеете да се свържете с мен, говорете с Хърлес.

— В момента се връщам при останките от къщата. Очевиден палеж. Службата ми се опита да намери доклади за него, но не открихме нищо.

— Държа доклада в ръцете си. Ще накарам шериф Банистър да го сканира и да ви го прати по мейла.

— Какво пише вътре?

Пул повтори обобщението на Банистър.

— Караваната е оцеляла от пожара и, изглежда, някой е влизал наскоро. Задната спалня е разбита — някой е преместил леглото и е изкъртил пода. Намерихме раница, пълна с дрехи. Както и къмпинг оборудване. Разпиляно е из цялата стая. Някой е търсил нещо.

Пул погледна дневника, поставен на ръба на масата.

— Според мен е бил детектив Портър.

— Не мога да твърдя дали е намерил това, за което е дошъл. Ще пратим в Шарлът и всички находки. Ще снимаме всичко. Ще се опитам да докарам тежки машини там, за да преровим останките от къщата. Доста време е минало, но може да намерим нещо, което я свързва с труповете при езерото.

Телефонът на Пул завибрира на масата. Изписа се номерът на обаждащия се.

— Специален агент Хърлес е на другата линия. Трябва да затварям, дръжте ме в течение.

— Ясно.

Пул превключи екрана и отговори на другото обаждане.

— Агент Пул.

— Франк? Май намерихме нещо. Ще трябва да се върнеш на самолета.

— Какво има?

— Оказа се прав за служителите в затвора в Стейтсвил. Говорих с директора. Имаме надзирател, заподозрян в предаване на информация за Либи Макинли, но нищо не е било доказано, така че не са повдигнали обвинение. Преместил се е скоро след като се е разиграла цялата история. Познай къде е отишъл?

— Къде?

— В Ню Орлиънс.

Предплатеният телефон на Портър.

— Това е нашата връзка с Портър. Някакви доказателства двамата да се познават или да работят заедно?

— Засега не, но току-що научих новината. Ще възложа разследването на някого — увери агента си Хърлес. — Надзирателят се казва Винсент Уейднър. В момента е на смяна, до четири сутринта. Трябва да отидеш там. Директорът от Орлиънс казва, че ще се постарае да го забави, да го задържи на работа след смяната, ако се наложи. Няма да му разкрият нищо, докато пристигнеш — не искаме да го предупредим. Грейнджър ми каза какво се е появило от езерото. Трябва да разберем какво знае този надзирател и да изпреварим Портър. Затънал е до гуша!

Пул каза на шефа си за имотния регистър.

— Срещни се с него. Новината не трябва да се разчуе. Не искам медиите да пуснат някаква полуизмислена история.

— Да, сър.

— Говорих и с детектив Нортън. Пратил съм четири екипа да помогнат за обхождането по домовете. Ще се обадя и на капитана на Портър. Той трябва да знае какво става. Близо сме, Франк.

— Да, сър.

Хърлес затвори.

Пул погледна към шериф Банистър.

— Ще може ли да ме закараш до летището в Грийнвил?

Тя кимна.

Агентът й връчи една визитка.

— Ако намериш още нещо, обади се на мен или на специален агент Хърлес. Номерът му е отзад. Прати тази папка и на Грейнджър веднага щом можеш.

С тези думи взе дневника и тръгна към вратата. Щеше да го чете в самолета.