Джейн Фалън
Да си остане между нас (63)

63
Тамсин

Не мога да не огледам разхвърляното легло. Завивките бяха отметнати от разгорещени тела. Стаята миришеше на секс. Върху нощните масички от двете страни на леглото имаше по една чаша шампанско. Празната бутилка бе оставена върху масата за кафе. Приличаше на декор за блудкав еротичен фарс.

Мишел трепна и аз я прегърнах през рамената.

— Добре, сега знаеш — рече Патрик. — Но това не означава нищо, чуваш ли? Беше грешка, която излезе от контрол. Много съжалявам. Никога не съм имал намерение да го правя.

— Откога продължава? — попита Мишел.

— Защо не попиташ Тамсин. Тя е тази, която ни запозна.

Мишел ме погледна. Това беше моят голям момент.

— Какво?

— Знаех си, че няма да искаш да признаеш твоето участие в тази история.

Така, започваше се. Аз се опитах да забравя факта, че в действителност лъжех Мишел.

— Ако имах някаква представа за какво говориш, щях да ти отговоря.

Той се обърна към Мишел.

— Тамсин изпрати Беа да се опита да ме съблазни. Уж защото била чула слухове, че спя, с когото ми падне, и тя решила, че това я засяга пряко.

Аз издадох нещо средно между сумтене и ръмжене.

— Какво? Мишел, нямам абсолютно никаква идея за какво говори Патрик. Защо ми е да правя нещо подобно?

— Тя ще се опита да отрече. Но така или иначе не сработи, защото Беа ми разказа за плана.

— Той не е на себе си — казах аз. — Говори несвързано.

— Вече няма какво да губя — рече Патрик, обгръщайки с жест стаята. — Защо ще лъжа?

Тук Патрик имаше право.

— Защото смяташ, че можеш да отклониш вниманието на Мишел от случващото се, като ме блъснеш под колелата на автобуса, знам ли?

Мишел ме погледна.

— Има ли нещо вярно в онова, което той казва?

Насилих се да издържа нейния поглед.

— Не. Не, разбира се. Защо ще вярваш на неговите твърдения, след като знаеш на какво е способен?

— Откога продължава това? — обърна се тя към Патрик. — Недей да ме лъжеш.

— Не много. И ние наистина се запознахме така, както ти казах.

— Не ти вярвам. Но дори да ти вярвах, какво от това? Дори Тамсин да го е направила, тя просто се е опитвала да ме защити.

— Но аз не съм — възкликнах аз с най-убедителния си глас.

— Знам, че не си. Просто казвам, че не е важно как са се запознали.

— Ти си гадна кучка — изсъска Патрик в лицето ми.

— А ти си подъл негодник.

— Всъщност Тамсин винаги те е защитавала. Когато намерих онази фактура от нощувка в хотел, тя каза, че сигурно има някакво невинно обяснение.

— За което си има причина — рече Патрик и моето сърце се сви. Дали щеше да й каже? Адам, който мълчеше с достойнство, сложи ръка на гърба ми в знак на подкрепа.

Аз заговорих бързо.

— Защото онзи път имаше невинно обяснение. Аз позвъних в неговия офис и се престорих, че се обаждам от хотела за някаква загубена вещ и човекът, с когото говорих, каза, че резервацията е била за друг човек, помниш ли?

Наложи се да изрека тези думи, защото това беше единственото парченце от пъзела, за което Патрик не би трябвало да знае, освен ако не казваше истината. Ако той разкажеше за това преди мен, Мишел щеше да се досети, че в историята имаше нещо нередно.

— Но ти не си го направила, нали? — попита ме той. — Само си казала на Мишел, че си се обадила, защото аз те помолих да ме прикриеш.

— Ха! Ти се хващаш като удавник за сламка.

— Можеш да попиташ Верити — каза той на Мишел.

— Тамсин не е говорила с Верити — намеси се Мишел и на мен ми се прииска да я прегърна, задето беше запомнила лъжата ми в такива подробности. — Тя още тогава ми каза, че е разговаряла с някой друг.

— С кого? — обвинително попита Патрик.

— Не попитах за името. Защо да го правя?

— Колко удобно.

— Наистина ли смяташ, че аз ще повярвам как Тамсин се е съгласила да те прикрие? Че тя ще разбере, че ти имаш любовница и няма да ми каже веднага?

— Не би могла.

— Защо правиш това, Пат? — Мишел се разплака. — Не стига, че имаш… любовница… ами искаш и да унищожиш приятелството ми с Тамсин? Как може да си такъв садист? Ти явно наистина ме мразиш.

— Не! Мишел, чуй ме. Не казвам това от жестокост. Просто смятам, че трябва да разбереш какъв човек е Тамсин.

— И ти смяташ, че трябва да ти повярвам, както ти вярвах за всички онези вечери, когато уж работеше до късно или играеше футбол, когато си ми изневерявал?

— Повечето пъти наистина беше така, кълна се. Това с Беа се случи само няколко пъти. Знам, че е непростимо. Но не позволявай Тамсин да те убеди, че е било някаква голяма любовна афера.

— Тя не се опитва да ме убеди в нищо. Тя просто ми каза какво е видял Адам, това е всичко.

Патрик се обърна с убийствен поглед към Адам.

— И какво точно е видял Адам, който не познава нито мен, нито Беа?

— Видях ви двамата заедно — спокойно отвърна Адам. — Тамсин беше с мен, така разбрах, че си ти.

— Чист късмет в девет милионен град, така ли?

— Не точно — обадих се аз. — Аз бих предпочела да не знам какво вършиш.

— Не допусках, че си толкова добра актриса.

— Ти си говори, Патрик. Никой не те слуша. Ти си като удавник, който се е вкопчил в спасителен сал.

— Аз мисля, че трябва да си вървим — обърна се Мишел към мен и Адам. — Мисля, че чух достатъчно.

Тя погледна Патрик.

— Моля те, не идвай вкъщи довечера. Можеш да минеш утре, докато съм на работа, за да си събереш багажа. Имам нужда да остана сама за известно време.

Патрик протегна ръка към нея.

— Мишел… недей… моля те.

— Аз ще ти се обадя. Просто трябва да осмисля това.

Мишел излезе от стаята и ние с Адам я последвахме. Патрик процеди нещо към мен, но аз не долових какво точно каза.

Питах се дали ми се беше разминало. Можех само да се надявам, че Патрик не разказа какво се беше случило между мен и него, защото все още се надяваше, че може да си върне Мишел. Когато тя научеше цялата истина, такъв шанс нямаше да има. Но рано или късно Патрик щеше да й разкаже. Когато станеше ясно, че Мишел не възнамерява да го приеме обратно — в което аз бях убедена — лъжите и изневярата щяха да убият доверието й в него и тогава той щеше да нанесе най-тежкия удар. Ако той не можеше да я има, тогава и аз трябваше да я загубя.

Но сега вече не смятах, че Мишел щеше да му повярва. Каквото и да й кажеше.