Джейн Фалън
Да си остане между нас (4)

4

Два дни след моя разговор с Беа, Мишел и аз седяхме по бански в гореща вана и се опитвахме да изключим бърборенето на другите жени наоколо. Опитвахме се да релаксираме. Всъщност аз никога не съм харесвала горещите вани. То е същото като да лежиш в грамадна купа с мръсна супа, чието съдържание на места се вълнува и шляпа по гърба ти. Обикновено цялото ми внимание отива да запазя относително изправено положение и да не позволя краката ми да плуват напосоки и да докосват игриво краката на седящия срещу мен човек. Освен това, къде да гледам? Другите хора не смятат ли, че е малко странно да се къпем заедно, без дори да сме се запознали?

Както и да е, причината да сме тук е, че Мишел обожава спа процедурите. В това отношение тя прилича на котка. Умира си да я галят. Погъделичкайте я под брадичката и тя моментално ляга по гръб и предлага коремчето си. Затова за рождения ден й подарих целодневни ваучери за нас двете в Сайон Парк. С включени процедури. Неограничен достъп до всички услуги. Беше добър избор. Мишел лежеше блажено, отметнала глава назад, сред сапунени мехури и плаващи руси коси като русалка.

— Какво ще прави Патрик днес? — попитах аз, стараейки се въпросът да прозвучи непринудено.

— Един Господ знае — отвърна тя. — Аз му казах, че трябва да прибере дрехите от химическо чистене, но иначе целият му ден е свободен. Сигурно се размотава по пижама и гледа детски предавания.

— Чудесно.

— Той има нужди от ден за мързел — каза Мишел, като се намести пред една вибрираща струя. — В момента се скапва от работа.

— Сериозно? — подметнах аз и настроих уши като куче, което може да чуе волвото на стопанина си от един километър. — Защо?

Мишел вдигна рамена.

— Работа. Стрес.

— Да, сигурно е изтощително да седиш в офиса й да решаваш кой да живее и кой да умре. — При тези думи аз лепнах на лицето си усмивка, за да й покажа, че се шегувах. Винаги съм обичала да дразня Патрик, като го сравнявам с римски император, който решава съдбата на бедните плебеи като мен с едно движение на палеца си.

— Напрежението е голямо, ти го знаеш.

Аз отчаяно се опитвах да не търся начин да поведа разговора, който исках да подхвана. Знаех, че трябваше да пипам внимателно. Не можех да изтърся просто ей така нещо като „Говори се, че Патрик не си поплюва. Ти какво мислиш?“. Но не исках и да пропусна тази възможност. Затова избрах тактиката на намеците, с надеждата приятелката ми да разкрие неволно някакви факти.

— Но нищо по-различно от обичайното, нали?

— Не. Все същото… ти знаеш.

Изчаках, надявайки се Мишел да добави още нещо. Може би нещо й тежеше на сърцето, някакво подозрение за Патрик, непотвърдено притеснение. Тогава моята задача щеше да е по-лека. Тя не каза нищо. Само изохка, явно защото водната струя масажираше кръста й. Реших да я притисна.

— Струва ми се, че напоследък той пътува много. Това сигурно го стресира.

— Ммм…

Очевидно, ако Патрик се беше забъркал в нещо, Мишел още не беше забелязала.

— Това не те ли притеснява? Че той постоянно ходи по разни събития и командировки и такива неща?

— Не, разбира се. Това е част от работата му.

— Искаш ли да излезем за малко от водата? Пръстите ми се набръчкаха.

— О, това ме подсеща нещо — каза Мишел, като се изправи и излезе от водата. — Сега си спомних. Какво ще правиш вторник вечерта? Патрик трябва да отиде в Манчестър. Има някакъв проблем с онова предаване с ремонтите — изостават със срока и вече са надхвърлили бюджета — и той иска да заведе продуцентите на вечеря.

Сърцето ми се сви.

— Така им се пада.

— Патрик трябва да установи какво точно се случва. Предполагам, че ще успее да ги предразположи на бутилка вино.

И може би да си подсигури извинение да прекара нощта далеч от дома?

— Да. Нормално. Чудесно.

— Супер. Аз ще взема нещо за хапване. Ти какво искаш? Сьомга? Лаврак?

Аз почти не я чувах, защото умът ми препускаше лудо. Почувствах облекчение, когато дойдоха да я повикат за процедура при козметичната.

* * *

— Ами ако тя познае гласа ми?

Беа не беше доволна, виждах това. Лявото й око започва да играе в единия край, когато е притеснена и сега виждам как клепачът й започва да трепери. Обаче знаех, че накрая тя щеше да се съгласи.

— Няма да те познае, защо мислиш така?

— Защото постоянно разговарям с нея.

— Тя сигурно говори със стотици хора всеки ден и дори ако си помисли, че тази жена говори като Беа от „Касъл“, защо й е да се съмнява в думите ти? Честно. Довери ми се.

Всъщност аз не карах Беа да направи нещо кой знае колко обременително. Сметнах, че беше добра идея да проверим дали „срещата“ на Патрик с продуцентите на „Стара къща, нов вид“ беше реална, затова предложих тя да се обади на неговата секретарка, да се представи като човек от продукцията, за да потвърди уговорката. Не можех да се доверя на друг човек.

Беа въздъхна и капитулира.

— Ще говоря с акцент — рече тя. — Може ли да се затворя в твоя кабинет?

Аз я оставих сама, разбира се. След няколко минути тя отвори вратата и ме повика да вляза.

— Какво стана?

— Секретарката не ме позна. Аз говорих с шотландски акцент — искаш ли да чуеш?

Беа започна да говори на някакъв измислен диалект от Глазгоу, който звучеше горе-долу като „Алоу, язе се казвам Мораг“. Аз нямах толкова търпение.

— Тя какво ти каза? Питам за Патрик?

— Имат резервация за вечеря в неговия хотел в седем и половина. И двамата продуценти са мъже, между другото. Проверих в Гугъл.

По някаква причина аз се почувствах измамена. Мислех си, че ще го изловя.

— Това е добре, нали? — рече Беа, когато аз не отговорих нищо.

— Ами ако той има друга среща там по-късно. Ще вечеря, това е идеалното алиби, а после ще излезе да си търси… или тя ще го чака в хотелската стая, не знам.

— По дяволите. Той може да си поръча ескорт — промълви Беа, ококорила очи. — Или да отиде в някой долноразреден салон за масажи. Има ги навсякъде.

— Не — отсякох аз. — Ние с теб се увлякохме. Тук говорим за Патрик. Не мога да повярвам, че ще падне толкова ниско.

— Тогава какво ще правим?

— Нищо — решително казах аз. — Аз си въобразявам глупости. Хайде да забравим тази история.

Имах намерение да послушам съвета си, наистина. Но аз никога не съм била добър слушател.