Джейн Фалън
Да си остане между нас (52)

52
Тамсин

Мишел и аз имахме среща в „Пица Експрес“. Не издържах на напрежението да стоя в дома им. Нуждаех се от хора наоколо. Външни дразнители. Мина ми през ума отново да й кажа, че бях заета. Дори че имах среща. Но напоследък бях използвала това извинение толкова често, че се боях тя да не помисли, че я избягвах или да очаква да я запозная с някое ново гадже. Да я поканя на годеж.

— Хайде да излезем някъде — рекох аз, когато тя ме покани да отида у тях да й правя компания. Мишел направи кисела физиономия.

— Не знам дали ми се излиза.

— Няма да ходим на нощен клуб. Просто ще седнем да хапнем някъде. За разнообразие.

Уговорихме се тя да дойде около моя офис, защото в края на работния ден тя имаше делова среща на нашата улица. Не успяхме да се сетим за друго място освен Пица Експрес, затова решихме да отидем там. Тъкмо нанасях на лицето си малко сух фондьотен, когато телефонът ми избръмча.

— Мишел те чака в приемната — съобщава ми Ашли.

Тя е тук? Защо?

— Ъм, не знам — казва Ашли.

— Тамсин не ме очаква — чувам гласа на Мишел. — Кажи й, че подраних. Мога да изчакам, ако е заета.

— Не, няма проблем — отговарям аз. — Ей сега ще дойда.

Сконфузих се при мисълта, че Мишел беше в офиса. Не съм виждала Беа, откакто тя сподели с мен наблюденията си за последната редакция на Стаи с гледка, но съм сигурна, че тя няма да си тръгне, без да ми се обади, нищо, че е в ужасно настроение. Надявам се, че се е скрила в тоалетната, за да се приготви за срещата, която несъмнено е планирана за тази вечер.

Докато слизам по стълбите, аз чувам гласа на Мишел.

— Купих си я от „Уисълс“ преди две години.

— Прекрасен цвят — рече Беа. Прилоша ми. Не защото се страхувам, че Беа ще се издаде. А защото това не е редно. Те двете да разговарят приятелски при положение че Беа знае коя е Мишел, а Мишел изобщо не подозира за ролята на Беа.

— Здравей — казвам аз още преди да стигна до площадката. — Мислех, че ще се чакаме в „Пица Експрес“.

Прегръщам я.

— Подраних. — Мишел въздиша. — Мога да почакам, ако имаш работа.

— Не, приключих, хайде да вървим. — Нямам търпение да я изведа оттук.

— Освен това най-после ми се отдаде случай да се запозная с прочутата Беа — добавя Мишел, като се усмихва на съперницата си. — Тамсин от една година не спира да те хвали.

Беа се смее.

— Ха-ха-ха. Старая се.

— По думите на Тамсин, ти си истинско чудо!

— А това е Ашли — намесвам се аз, за да сменя темата.

Мишел махва с ръка.

— Здравей, Ашли.

— Точно се възхищавах на роклята на Мишел — казва Беа с неискрена усмивка. — Толкова е… сладка.

Долавям нотка на презрение в гласа й. Мишел изобщо не забелязва. Естествено. Мишел е непоправимо мила и добра с всички.

— На теб ще ти стои фантастично, с твоята фигура.

Стори ли ми се, или Беа се подсмихна подигравателно.

— Може да обиколя магазините и да си потърся нещо подобно. Макар че тази година А-силуетът не е на мода.

Колко зряло. Да имаш съперница в любовта, която е няколко години по-възрастна от теб и да я захапеш за липсата й на нюх към модата.

— Не мога да следя модните тенденции. — Мишел се засмя без следа от обида.

— Само идиотите следват сляпо модните тенденции — обаждам се аз с прекалено ожесточение. — Те са търговски трик, целящ да те накарат да си харчиш парите.

— Не, аз не исках да… — заеква Беа. — Просто исках да кажа, че едва ли ще намеря такъв модел…

Убедена съм, прииска ми се да кажа. Вярвам ти, че се разтапяш от дружелюбност.

— Къде ще ходите? На някое хубаво място ли? — пита Беа с усмивка.

— Ще хапнем пица. Нищо особено.

— Толкова е приятно да излизаш понякога с приятелки, нали? Да оставиш мъжете да се забавляват сами — подхвърли Беа и на мен ми се прииска да я ударя.

— Искаш ли да вървим? — питам аз Мишел. Просто искам да я измъкна оттук.

— Да. Приятно ми беше да се запознаем, момичета. — Мишел взима чантата си и прибира косата си зад ухото. — Особено с теб, Беа, защото най-после свързах името с образ.

— Подобно! И аз съм чувала толкова много за теб. Приятна вечер!

— Ти също ли ще излизаш? — пита Мишел от учтивост. Вече исках да я изтикам през вратата.

Беа е самата невинност.

— Имам среща с моя приятел.

— Приятно прекарване!

— Благодаря, ще се постарая.

Сега вече исках да блъсна Беа по стълбите.

— До утре, Тамсин.

— Лека вечер — процеждам аз. — Довиждане, Ашли.

— Тя изглежда чудесна — рече Мишел, когато излязохме на улицата. Аз се престорих, че не съм я чула.

Мишел изглежда щастлива. Сякаш крие някаква тайна. Усещах, че няма търпение да ми довери нещо.

— Хайде — подканвам я аз. — Изповядай се. — Вече си бяхме поръчали, американска пикантна пица за мен и салата за Мишел. Опитах се да я убедя, че беше абсурдно да отиде на пицария, за да яде салата, но тя не отстъпи. Две големи чаши бяло вино допълваха картината.

— За какво говориш?

— Ти си намислила нещо. Не се преструвай, че не е вярно.

Тя ми се усмихва лъчезарно.

— Добре. Обаче все едно че нищо не съм ти казала. За пред Патрик, имам предвид. Той смята, че не трябва да казваме, докато не се получи.

Стомахът ми се свива на топка.

— Разбира се. Казвай.

— Опитваме да си направим бебе. Наистина!

По дяволите.

— Еха! Мич, това е фантастично.

— Всъщност аз не трябва да пия — добавя тя, като избутва чашата с вино на една страна.

— Какво убеди Патрик да промени решението си?

— Нямам представа. Вероятно е осъзнал, че е крайно време.

— Кога? Тоест… той кога ти каза? — Аз се опитвах да говоря с ентусиазъм. О, боже мой. Колко вълнуващо.

— В петък вечер. Помниш ли, когато го накарах да отмени футболната тренировка? Не знам… поръчахме си вечеря и пенливо вино и тогава той просто каза, че е размислил.

Аз се навеждам и я прегръщам.

— Това е чудесно.

Мишел ме информира за прогреса в правенето на бебе (в мъчителни подробности, бих добавила. С таблици и суперхрани за повишаване на качеството на спермата и посткоитални пози с вдигнати крака на стената. Всичко, което може да увеличи шансовете). Аз се опитвам да я слушам, но знаете ли за какво мисля? Че ако Мишел забременее, аз не мога да се намеся и да разруша връзката й с бащата на бебето. По дяволите.

— Патрик е много отдаден — доверява ми тя.

— Нищо чудно. Процесът звучи като сексмаратон. Той трябва да ти плаща премия.

Мишел ме поглежда с престорено възмущение.

— Знаеш за какво говоря. За цялата идея за бебето.

— Радвам се, наистина.

— Сигурно защото в момента аз му налитам и започвам да му смъквам дрехите още щом влезе в коридора.

— Прекалено много информация. Не искам да знам повече.

— Не е толкова вълнуващо колкото звучи. Сега правим целенасочен секс, а не секс за удоволствие. Има голяма разлика.

В ума ми изникна мимолетен образ. Патрик, който ме гледа настойчиво, с ръка между краката ми. Бях станала такъв майстор в блокирането на тези картини, че сега ме свари неподготвена.

— Не ми казвай повече, иначе няма да мога да гледам Патрик в очите.

Мишел се разсмя.

— Той самият ще ти каже, че това е сериозна работа.

— Стига толкова — рекох аз и вдигнах ръка. — Моля те.

— Само си помисли, че всеки момент може да забременея.

Аз просто трябва да й кажа. Да я изведа от неведението. Да я спася от надвисналата беда. Но не можех да го направя.

Лицето на Мишел свети, дори сияе. Дано това не означава, че вече е заченала. Колко време минава преди бременната жена да започне да сияе? Не бях внимавала достатъчно в часовете по биология.

Ето това се нарича бомба със закъснител, дами и господа. Всеки момент Мишел можеше да установи, че е бременна от своя неверен, побъркан съпруг. Тогава всички залози щяха да паднат. Каквото и да мисля за Патрик, аз нямам куража да лиша нероденото бебе от неговия баща. Дори ако Мишел проявеше здрав разум и го напуснеше, Патрик винаги щеше да е част от живота й. Това щеше да промени всичко.

Аз трябва да действам бързо. Да призная истината сега или да замълча завинаги. Да гледам отдалеч как щяха да отглеждат децата си, стараейки се да си държа езика зад зъбите, знаейки върху какво той „работеше до късно“.

По някакъв начин аз трябва да поднеса на Мишел необоримото доказателство, че Патрик има любовница. Последната от много други, макар че няма как да докажа това. В един идеален свят бих могла да изложа този факт пред Мишел, без да разкрия, че любовницата на Патрик е Беа. Брилянтната асистентка, за която й бях продънила ушите през последната година. Жената, с която тя се запозна преди един час и която намери за прекрасна. Мишел щеше да поиска да разбере как пътищата на Патрик и Беа са се пресекли и аз не бях готова за подобно признание.

Можех просто да кажа на Мишел какво знам, пропускайки част от най-инкриминиращите аспекти, но се страхувах, че тя щеше да убие вестоносеца. Че щеше да отиде директно при Патрик и той пак щеше да успее да я оплете в лъжите си. Трябва ми доказателство.

Не съм говорила с Адам от нощта на грабежа. Тоест, разменихме си съобщения и той ми остави няколко гласови съобщения. Нещо се промени в нашите отношения — поне от моя гледна точка — и аз не знам дали можех да приема това. Нали помните онази ситуация, когато си тийнейджърка и харесваш някое момче и вече не можеш да го погледнеш в очите? За това говоря.

Мисля, че харесвам Адам. Адам, който се съгласи с мен, че не изпитвахме никакво привличане един към друг. Господин Картоф. Супер.

Но той е моят единствен вариант. Трябва да събера кураж и да му се обадя. Да се постарая да се държа така, сякаш всичко е нормално. Нуждая се от помощта на Адам.