Джейн Фалън
Да си остане между нас (34)

34
Беа

Божичко! Това беше на косъм. Ако бях избързала или закъсняла само с няколко секунди, кой знае какво щеше да се случи. Вероятно епизод на „Скрита камера“. Но тази вечер някой беше на моя страна. Или просто извадих огромен късмет.

Излязох от работа десет минути след Тамсин. Тя беше излетяла бързо, явно имаше среща с някого. Не попитах с кого. Вероятно с Мишел, защото знаех, че тя щеше да е сама тази вечер. Бях се уговорила да се видим с Патрик в хотел „Сохо“. Както винаги, планът беше да вися дискретно отвън, докато той дойдеше. Той щеше да мине покрай мен, без да ме погледне дори. След като му дадях няколко минути да се настани, аз щях да отида на рецепцията и да попитам дали може да се обадя в неговата стая. Той щеше да ми каже номера на стаята и аз щях да се кача при него.

„Правилата за «Бен»“ са много строги. Само точни координати на деня, часа и мястото. Никакви есемеси с номера на стаи, тъй като защо Патрик би запазил стая, ако имаше среща с негов приятел? Телефонните обаждания също са забранени, освен в спешни случаи и дори тогава, ако Патрик каже, „Ще ти позвъня по-късно, приятел“, това означава, че е с Мишел и аз веднага трябва да затворя. В малко вероятния случай да срещна него и прекрасната му съпруга на улицата, аз трябва да подмина. Без да го поглеждам дори.

Знам правилата.

Винаги проявявам предпазливост, когато пристигам на мястото на нашата среща. Човек никога не знае на кого може да се натъкне, затова аз винаги имам готова причина. Оглеждам се, проверявам кой е наоколо, преди да вляза в хотела. И слава богу, защото тъкмо затова видях Тамсин.

В първия момент не я познах. Тя носеше широкопола сламена шапка. Денят не беше слънчев, затова ми направи впечатление. Тя вървеше няколко крачки пред мен по алеята на хотела и когато се обърна да влезе, придърпа периферията на шапката още по-ниско над лицето си. Отдолу носеше големи слънчеви очила. После забелязах чантата. Тамсин не се разделя с нейната голяма червена чанта, пълна с един Господ знае какво. И тогава осъзнах, че бледорозовият панталон и бежовите чехли ми бяха познати.

Застинах на място. Жената зад мен изцъка и свърна рязко, за да не се блъсне в мен. Аз се помъчих да си представя какво правеше тук Тамсин. Тук ли имаше среща с Мишел? Изглеждаше малко вероятно, дори само заради съвпадението. И ако беше така, за какво й беше тази дегизировка? За миг ми хрумна, че може би самата тя имаше тайна среща с човек, с когото не трябваше да се среща.

Истината ме удари като гръм от ясно небе.

С разтреперана ръка извадих телефона си. Наруших протокола и се обадих на Патрик — и това ако не беше спешен случай! Когато той вдигна, в гласа му имаше раздразнение.

— Какво има?

Аз запелтечих нещо за Тамсин и че има опасност да ни заловят.

— Как тя е разбрала къде имаме среща? Проследила те е, нали?

Тръпки ме побиха при тази мисъл.

— Не. Определено не. Иначе вече щях да вися обесена над Брук Грийн.

— Недей да влизаш — нареди той и аз едва се сдържах да не кажа: „Дума да няма, Шерлок“.

— Няма, разбира се. Да те чакам ли на някое друго място?

Той се замисли за секунда.

— Не. Нали не възразяваш да забравим за тази вечер?

Възразявах, дори се ядосах, но се сдържах да не го кажа.

— Няма проблем. Ти какво ще направиш?

— Щом Тамсин е дошла да ме види, значи ще ме види.

— Шегуваш ли се?

— Не. Майната й.

— Патрик, не го прави само защото си й ядосан. Ами ако тя каже на Мишел?

— Няма да посмее.

— Не знам как можеш да си толкова сигурен в това… — Аз разбирах, че Тамсин не искаше Мишел да научи как тя беше помогнала на Патрик да прикрие изневярата си, но не бях уверена, че нямаше да й дойде до гуша. Иначе защо беше дошла тук?

— Просто знам, това е.

— Нали ще ми се обадиш по-късно? Аз ще съм сама…

— Ще опитам. Ако не ти се обадя, не ме търси, чу ли.

— Знам! Патрик… за бога…

Изкушението да остана наблизо и да се опитам да видя как щяха да се развият събитията беше съкрушително. Не можех да си представя какво възнамеряваше да й каже Патрик. Или каква щеше да е реакцията на Тамсин, когато я хванеше. Беше почти забавно.

Почти.