Джейн Фалън
Да си остане между нас (50)

50
Беа

Моята еуфория не продължава дълго. Излизам от метрото на Хамърсмит и тръгвам към Брук Грийн. Кафе за Тамсин в едната ръка, за мен в другата. Чувам сигнала на втория ми телефон. Оставям чашите на една пейка и бъркам в чантата ми. Знам, че е Патрик, макар че вече бях преживяла няколко фалшиви тревоги, дори с този телефон, за чието съществуване никой не знаеше. От Водафон. Някой ми съобщаваше, че можех да подам жалба за инцидент, какъвто не бях претърпяла. Грешен номер. И все пък при всеки сигнал за съобщение, сърцето ми прескачаше, толкова бях уверена, че е той.

Този път съобщението наистина е от Патрик. Нетърпеливо го отварям, за да го прочета.

„Извинявай, трябва да отменя петък. Семеен ангажимент.“

Прочитам го отново, за да се уверя, че не съм пропуснала нещо. Какво става тук? Какво означава семеен ангажимент? Само погребение е простимо. По възможност това на Мишел. Той не се споменаваше кога можем да се срещнем.

Аз пускам телефона в чантата си. Доброто ми настроение се е изпарило. Може би той не ми е простил нашата малка кавга онази вечер. Прилошава ми. Сърцето ми блъска в гърдите. Вземам картонените чаши, без да ми пука, че част от кафето се разплиска.

Тамсин пристига точно когато стигнах до офиса. Забелязвам я още от горния край на улицата — кестенява коса, розово сако, липсва само голямата червена чанта. Аз навеждам глава, за да не се налага да изпълнявам ритуала с махането с ръка от другия край на улицата. Дори мислех да вляза в някой от магазините, за да не я засека на входа, но това само щеше да отложи неизбежното с няколко минути и освен това не знам как бих могла да оправдая внезапния порив да си купя врътка за баня или нощна лампа, ако тя ме видеше.

— Добро утро. — Аз вдигам глава и виждам, че Тамсин ме чака на вратата. Гледа ме с очакване, сякаш трябва да забележа нещо — какво? И тогава разбирам. От едната страна на лицето й има дълбока рана.

— Какво е станало? Какво си направила?

Тя ми казва, че са я ограбили. Почти пред вратата на дома й. Звучи страшно — аз се страхувам от такива неща. Когато някой ми разказва, че му се е случило нещо лошо, имам навика да си представям целия сценарий, сякаш го преживявам аз. Получава ми се.

Този път наистина ми дожаля за Тамсин.

— Ти отиде ли в Бърза помощ? Не смяташ ли, че трябва да те прегледат?

— Добре съм — казва тя. — Имам ли някакъв ангажимент тази сутрин?

Аз се опитвам да си спомня. Обикновено помня всичко, но днес вниманието ми е другаде.

— Мисля, че не. Ще проверя за всеки случай, като се кача горе.

Оказва се, че в девет и половина Тамсин има екипна среща с някакъв продуцент, който кандидатства за работа. Успях само да й подам неговото сиви и кафето, преди човекът да дойде. Оставих на Ашли да му предложи нещо за пиене.

— Би ли взела това? — рече Тамсин, като ми подаде една квитанция от химическо чистене. — И един Ред Бул? Снощи почти не съм спала. И пътьом ми вземи Мари Клер. И мини през дрогерията и ми купи антисептичен крем. И някакъв гел с витамин Е.

Нещо друго, прииска ми се да попитам? Не искаш ли да ти направя масаж, или да ти подстрижа космите в носа? Но си замълчах, естествено.

— О, и трябва да заведеш няколко документа. Оставих ги на малката ъглова маса в кабинета ми.

— Ще накарам Ашли да се погрижи за тях. — Деловодителската работа е най-убийствено тъпото задължение. След унищожаването на стари документи. Фактът, че Тамсин винаги настояваше да го възлага на мен, беше доста обиден.

— Би ли го направила ти? Не искам Ашли да отсъства от телефоните прекалено дълго.

Опитах се да потисна раздразнението в гласа си.

— Добре.

— Не бързай — каза тя. — Важното е да свършиш преди обяд.

Оказва се, че Луси си беше взела болнични. Според мен просто си е записала час за бразилска епилация или бразилска прическа. Или нещо друго латиноамериканско. Видях целия куп с нейната документация върху бюрото ми — явно е накарала Ашли да го остави там. Взимам купа и го тръшвам върху рецепцията.

— Аз трябва да изляза и да изпълня поръчките на Тамсин.

Ашли дори не трепва.

— Добре, аз ще се опитам да обработя част от това. Но Луси настоя да ти ги дам на теб, иначе…

— Няма нужда да й казваме — отсичам аз, слизайки по стълбите.

Излизането от офиса ми позволява да проверя втория ми телефон. Нищо. Усилвам звука за всеки случай. Знам, че Тамсин ще е заета с продуцента поне 45 минути, затова вървя спокойно, без да бързам. Няколко пъти вадя телефона от чантата и поглеждам екрана. Набирам номера на Патрик два пъти и после не събирам кураж да му позвъня.

Не за пръв път осъзнавам колко безсилна съм в тази връзка. От самото начало цялата сила е у Патрик. Заля ме чувство на срам. Нима жените се бяха хвърляли под препускащи коне, за да мога аз да тъна в униние и да чакам един женен мъж да ми позвъни, когато му дойдеше кефът?

Кого заблуждавам? Аз съм мимолетна забежка. И може би, доколкото зависи от Патрик, никога няма да се превърна в нещо повече. Аз съм едно жалко клише.

Когато се връщам в офиса, Тамсин тъкмо изпраща посетителя. Веднага познах, че не е впечатлена от него, защото го повежда към вратата, без да го представи на никого и без да отбележи нещо в духа на „Добре дошъл в семейството“. Тя ме вика в кабинета си. Днес той изглежда подреден, защото снощи бях изхвърлила много неща в боклука, знаейки, че тя ще има посетител на сутринта. Чистачките също са идвали и от незатрупаните пространства върху бюрото й се носи лека миризма на почистващ препарат. Бедните чистачки трябва да носят предпазни екипи. Подозирам, че един ден някоя чистачка ще заведе съдебно дело срещу фирмата, след като се зарази от някоя тропическа болест, прихваната от едномесечен сандвич, намерен под стола на Тамсин.

Подавам й почистените дрехи, списанието, напитката и кремовете. Тя отваря кенчето с Ред Бул и гаврътна половината.

— По-добре ли си?

Тя бърше уста с опакото на дланта си.

— Добре съм.

Аз сядам на канапето.

— Е, разкажи ми какво точно стана. Много ли беше късно?

Тамсин прави гримаса.

— Всъщност, Беа, искам да помогнеш на Ашли с документацията на Иън. Не е справедливо да стовариш всичко на нея.

Питам се дали при падането не беше ударила и главата си.

— О, добре. Ти знаеш, че Луси се прави на болна, нали? Вчера тя беше добре.

— Дори и да е така. Не е работа на Ашли…

Е, ясно.

— Разбира се.

Настъпва неловка пауза и аз осъзнавам, че Тамсин иска да стана и да свърша работата. Изправям се.

— Добре… аз просто… повикай ме, ако ти потрябвам.