Джейн Фалън
Да си остане между нас (59)

59
Беа

Ако никога не сте опитвали да тичате след мъж в хотелски коридор, като същевременно плачете и го молите, не ви го препоръчвам. Не се отразява добре на самочувствието.

Патрик вече е до асансьора, когато го настигам.

— Моля те, върни се.

Той се оглежда нервно.

— По дяволите, Беа. Какво правиш?

— Моля те, недей да си тръгваш по този начин.

— Няма смисъл. Прибирам се вкъщи — процеди той едва чуто. — Ще ти се обадя утре.

— Не. Не е честно.

— Шшшт! Господи! Няма да водя този разговор на обществено място.

Камбанката на асансьора звънва. Не се съмнявам, че ако той си тръгне сега, ако се прибере при старомодната си съпруга и семейния дом, аз няма да го видя повече. Патрик ми е сърдит. Ядосан ми е. Тревожи се, че целият му свят ще се срути заради мен.

— Точно затова трябва да се върнеш в стаята. Само за една минута. Моля те.

Патрик пухти.

— Добре. Но няма да остана.

Той тръгва след мен по коридора. Добре, че се сетих да взема ключа с мен, така че го доближих до сензора и вратата се отвори.

— Можем да го отворим — казах аз, като взех бутилката. Шампанското може би щеше да го отпусне.

— Няма смисъл, ако ще продължим да се караме — рече Патрик, когато му подадох една чаша.

— Знам. Съжалявам. Просто… за мен беше такъв шок, когато чух. Не трябваше да казвам нищо.

— Би трябвало да си прекарваме добре. Нямам нужда от допълнителен стрес в живота си.

Е, с тези думи той ме сложи на мястото ми. Аз бях източник на приятно прекарване. Нищо повече от малко разнообразие. Не исках да подхващам нов скандал, но не можех да подмина думите му.

— Така беше. Така е. Но сигурно е неизбежно след време да започна да искам нещо повече.

— Но аз не мога да ти дам повече. Знаеш го.

— Повече не означава задължително да напуснеш жена си и да свиеш нов дом с мен. Никога не бих поискала такова нещо. — Кого заблуждавах, аз исках, разбира се, просто сега не му беше времето. — Но все пак нашата връзка е нещо повече от бърз, удобен секс в хотелска стая? Или се заблуждавам?

Той сложи ръка на рамото ми. Това ми се видя като добър знак.

— Не. Аз държа на теб. Не искам да те загубя.

— Честно, само това исках да чуя. Просто понякога се чувствам недооценена. Сякаш ти е все едно дали си с мен, или с някоя друга…

— Наистина ли мислиш, че щях да продължа да се виждам с теб и да рискувам да се привържа към теб, ако ми беше все едно с коя съм? Тогава щеше да е много по-лесно да не се задълбочавам.

— Знам. Съжалявам.

Той се усмихна. Алилуя.

— Спри да се извиняваш.

— Съжалявам — казах аз. — Ха-ха.

Патрик остави чашата си на масата.

— Ела тук.

Аз на практика припаднах от облекчение. Ситуацията не беше намерила решение. Той пак можеше да стане баща всеки момент и да започне да си играе на щастливо семейство. Но аз нямаше да отстъпя. Още бях в състезанието. Просто трябваше да измисля как да го спечеля.