Джейн Фалън
Да си остане между нас (21)

21
Беа

Честно, това е почти забавно. Ако цялата тази история не беше толкова сбъркана, щях да се смея.

Истината е, че Тамсин непрекъснато ме засипва с личните си проблеми. За последната й среща от Тиндър или мъжа, с когото се е запознала от другия сайт, който използва — май се казва „Втора половинка“ — с излишно много подробности. Не че тя се застоя дълго в Тиндър. Там преобладаваха близките срещи с психопати. И всяка втора реплика беше дали е покорна, или доминантна в секса. Според мен, всичко това спада в категорията ПМИ. Прекалено много информация. Ако ми беше приятелка, щеше да ми е интересно. Но тя е мой шеф. Убедена съм, че Иън не вика Луси в кабинета си, за да й разказва детайли от сексуалния си живот. Всъщност, той обикновено не смее да я повика дори да заведе документите му. Ако беше посмял да й сподели нещо подобно, тя сигурно щеше да подаде официална жалба в браншовия трибунален съд. Да се обади на депутат от нейния район и да изиска отговор в парламента.

Но когато Тамсин ми разказа за това… Боже мой! Не знаех къде да гледам.

Тя се гордее, че е добър шеф. Факт. Ако работиш усилено и й покриваш гърба, тя те поддържа. Така поне каза на моето събеседване. И сигурно е вярно. Онова, което Тамсин пропусна да спомене беше, че нейното определение за усърдна работа беше робски труд. Тя изисква страшно много.

Дори не мога да си спомня последния път, когато имах време в обедната почивка да седна и да ям. Свикнала съм. Да прекарвам моя скъпоценен един час да прибирам дрехите на Тамсин от химическо чистене или да пазарувам каквото й трябва, но я мързи да излезе и да си го купи. Свикнах да дъвча сандвич, докато печатам някакъв документ. Няма проблем. Аз съм асистентка. Трябва да помагам.

Аз не се противя да върша личните поръчки на шефа ми. Не смятам, че това е под моето достойнство — в по-голямата част. Аз имам дългосрочен план. Да работя здраво за Тамсин три години, вършейки всичко каквото поиска, пък дори да е унизително, докато си изградя приказна репутация и препоръки. И после да премина към нещо по-добро. Аз няма да остана в „Касъл“. Дългите сериали за хора, които купуват или продават къщи не ме вълнуват особено. Но докато съм тук, аз уча като попивателна. Пък и телевизията не е ядрена физика. В общи линии, работата на Тамсин и Иън се свежда до това да дават мнение и аз мога да правя същото. В действителност, често точно това правя, а Тамсин представя моите бележки за нейни. Никой не отчита заслугите ми. За да съм справедлива, Тамсин често казва на хората, че съм незаменима. Просто тя не уточнява, че през половината време аз върша нейната работа.

Спокойно, аз си имам моите малки отмъщения. Една вечер излязох облечена в знаменитото й сако — онова от Стела Макартни, след като го бях взела от химическо чистене на път към вкъщи. Без да искам го залях с джин с тоник, но й казах, че миризмата е от почистващите химикали и тя повярва.

И й нося латета с пълномаслено мляко вместо с обезмаслено, когато ме праща да й купя кафе по пет пъти на ден. Тамсин постоянно се жалва, че не може да свали две упорити кила от ханша си, колкото и да се опитва. А аз си трая. Когато веднъж я чух да казва на Ашли, че явно обърква нещо с поръчката, защото когато тя ходи за кафе, вкусът не е същият, аз едва се сдържах да не се разсмея.

И понякога, когато ми дойде до гуша, добавям по нещо за себе си към нейния списък с покупки, който ме е изпратила да изпълня. Например шишенце аспирин или боровинкови дражета. Нещо малко. Тамсин никога не проверява касовите бележки, а ги добавя към купа боклуци, който заплашва да превземе кабинета й. А дори да провери сметката, аз ще кажа: „О, да, трябва да ти дам парите за това“ и толкова. Дори не знам защо го правя. Аз спокойно мога да си позволя да си купя тези неща. Просто така не се чувствам толкова използвана, предполагам.

Аз не мразя Тамсин, не ме разбирайте погрешно. Просто тя понякога прекрачва границата между уместно и недопустимо. Имам предвид нещата, които ме кара да правя. Не че ме опипва в склада с канцеларски материали или нещо такова.

За малко да тегля чертата, когато Тамсин ме изпрати в Бирмингам като някакъв шпионин, за да заложа капан на съпруга на нейна приятелка. На кой нормален човек ще му хрумне подобно нещо, да не говорим да изпратиш асистентката си да го направи вместо теб? Това е почти сводничество. Всичко можеше да се случи.

Но пък ако не бях отишла, аз никога нямаше да се запозная с Патрик Мичъл.

И тогава нещата щяха да са много различни. И аз нямаше да съм толкова изплашена, че цялата тази история щеше да ми гръмне в лицето.