Джейн Фалън
Да си остане между нас (60)

60
Тамсин

— Мисля, че няма да мога — рече Мишел.

Още седим в кухнята, аз вече съм плътно до нея и я прегръщам през рамената. След като плака известно време, сълзите й вече започваха да пресъхват.

— Само за няколко дни.

Аз разбирам, че с всяка своя фибра иска да се втурне към Патрик и да го обвини. Аз бих направила същото. Мишел иска отговори.

— Той просто ще продължи да те лъже. Така няма да може да го направи. Помисли само — как ще обясни факта, че излиза от някакъв хотел с жена, когато би трябвало да е на съвсем друго място? И дори ако се опита да каже, че е имал работна среща или че тя е колежка, ние можем да попитаме, служителката на рецепцията за стаята. Пред него.

Аз знам, че е малко вероятно Патрик и Беа да си тръгнат заедно. Те са твърде предпазливи, за да го направят. Ако последният път ги е научил на нещо — а според мен те имат отработен и отрепетиран план — тя ще си тръгне първа, а той ще излезе след няколко минути.

Макар да се притеснявах, че Мишел ще открие, че Патрик ходи с Беа, това беше единственият начин да ги разоблича, без да се замесвам пряко. Беа ще види мен и Мишел да чакаме на рецепцията. Тя ще е принудена да спре и да ни поздрави. Аз ще я задържа — щях да измисля нещо — така че да не може да предупреди Патрик. Той ще слезе няколко минути по-късно и бинго! Лицето поне на единия от двамата ще ги издаде. Не се съмнявам. И тогава аз мога да се престоря на не по-малко шокирана от Мишел от откритието, че моята асистентка е любовница на съпруга й.

Те сигурно ще се опитат да ме хвърлят на лъвовете, но аз ще блъфирам. И ако те не кажат в един глас, че са се запознали, когато аз изпратих Беа да подмами Патрик, или че аз самата имам вземане-даване с него, аз щях да убедя Мишел, че лъжат.

— Няма начин да се държа сякаш всичко е нормално. Просто не мога.

— Патрик ще ти позвъни ли довечера?

Тя поклати глава.

— Той винаги казва, че се прибира в хотела прекалено късно и не иска да ме безпокои. Обикновено по някое време ми изпраща есемес. Когато отива до тоалетната или…

Мишел замълча, защото си даде сметка, че всичко, което Патрик й бе разказвал за неговите командировки, включително за тази, беше лъжа.

— … както и да е…

Тя изтри още една сълза. Издуха си носа в кърпичката, която бях намерила в един от джобовете си.

— Значи остава само утре вечер и четвъртък сутрин. Предполагам, че в работно време не разговаряте често?

Тя тръсна глава.

— Ако направим това, ти ще знаеш със сигурност. Тогава зависи от теб да решиш какво ще правиш. Иначе винаги ще те измъчват съмнения. В двете посоки.

— Права си. Ще опитам. Но не знам дали ще се справя. Как може той да постъпва така? Не разбирам. Значи в неговия офис всички ми се присмиват? Горката Мишел. Тя изобщо не подозира, че зад гърба й всички й се присмиват.

— Никой не ти се присмива.

— Дали Верити знае? О, боже, толкова е унизително.

— Не знам. Може би подозира… Недей да се измъчваш с такива мисли.

— Чувствам се толкова глупава.

— Ако те интересува какво мислят хората, то е, че Патрик е голям негодник и не те заслужава.

— Бедната глупава малка женичка си стои вкъщи, докато мъжът й хойка с някоя млада мацка. Тя млада ли е?

— Не знам. Казах ти, че я видях в гръб.

— А какво каза Адам? Той сигурно ти я е описал. Хубава ли е?

— Не я описа. Аз не го попитах. Бях в шок.

— Виж в какво клише съм се превърнала. Обаче има значение.

Ако тя е по-млада… ако е красива… това влошава нещата.

Аз се замислих за манекенската външност на Беа.

— Или пък е по-добре. Той се е хванал за външността. Типично поведение на мъж в криза на средната възраст, което не отразява истинските му чувства към теб.

— Как ще кажа на мама и татко?

— Ще мислиш за това по-късно. Сега дай да изкараме следващите няколко дни.

Накрая аз успях да я убедя да си легне и седнах до нея, като я галех по косата, докато тя плачеше неутешимо.

— Не знам какво щях да правя без теб — каза по едно време Мишел и аз се опитах да забравя за възела, който се стегна в стомаха ми.

— Гледай да поспиш — казах аз и се почувствах като най-лошият човек в света. — Аз ще съм тук, ако ти потрябвам.