Джейн Фалън
Да си остане между нас (53)

53
Беа

Света Мишел. От плът и кръв. Нетърпимо сладка и красива точно каквато е на снимките, пък макар и по един леко небрежен начин, който се проявяваше с напредването на възрастта. Косата й плаче за балсам. Кожата й вече не е толкова свежа. Според мен красивото остаряване изисква страшно много грижи. Човек трябва да се поддържа, иначе пукнатините започват да си личат. Фигурата й е окей. Облича се като учителка от неделно училище.

Всъщност, моята злоба е просто средство за самосъхранение. Трябва да се утеша с нейните недостатъци. Трябва да намеря недостатъците на Мишел, за да си помогна да повярвам, че Патрик ще ме погледне и ще предпочете мен.

Тя беше дружелюбна. Мила. Хрисима, предполагам. Съпруга за лесен живот. Предполагам, че двамата са хубава двойка. Господин и госпожа Идеално семейство.

Интересно дали Мишел ще се прибере вкъщи и ще каже: „Днес се запознах с асистентката на Тамсин, Беа“? И какво ще каже Патрик? Дали лицето му ще го издаде? Реших да не споменавам за нейната визита. Искам тази вечер да не е белязана от драми. Не искам да тласкам Патрик към съмнения и опасения, че нашата история става прекалено опасна.

За първи път ще сме в хотел „Кларидж“ и аз съм малко объркана къде да изчакам Патрик. Вълнувам се. Винаги съм искала да дойда тук. Макар че във фантазиите си вечерях в елегантния ресторант, а не се спотайвах във фоайето като престъпник.

Накрая се настанявам на един стол далеч от рецепцията, но с добра видимост към нея. Десет минути по-късно Патрик влиза. Изглежда добре (както и аз, въпреки че съм с немита от два дни коса и дънки. Не ме разбирайте погрешно. Аз никога не съм смятала, че Патрик ме превъзхожда като външност). Носи сако от туид — стилно, а не демоде. Раиран пуловер без ръкави върху небрежно-елегантна риза. Черен панталон. Хипстър, но без брада и глупава шапка. Преметната през гърдите кафява кожена чанта за лаптоп. Патрик изглежда съвсем на място тук. Уверен. Сякаш той притежава този хотел.

Забелязвам как ме оглежда на минаване от рецепцията към асансьора.

Той отваря вратата на стая 1206 почти, преди да почукам. По лицето му се разлива доволна усмивка.

— Ела тук.

Патрик ме притегля към него и ме притиска към затворената врата. Долепя длани до лицето ми и отмята назад косата ми. Притиска устните си до моите и се доближава плътно до мен.

Сещам се за неговата сладка мила женичка в нейната демодирана рокля, която сега яде пица с Тамсин. Без нищо да подозира. В неведение.

Майната й.

Отивам на работа в прекрасно настроение. Но то изфирясва, след като прекарвам пет минути с Тамсин. В десет без петнайсет вече съм кълбо от нерви, въпреки че външно се опитвам да изглеждам като безпристрастен наблюдател.

— О! — възкликвам аз и успявам да добавя: — Колко мило.

Мисля, че не ми достига въздух. Като риба, която се мята безпомощно на брега.

Тамсин се усмихва.

— Тя отдавна го искаше, но накрая той се е съгласил, че му е дошло времето.

— Ясно.

— Радвам се, че ти успя да се запознаеш с Мишел. Тя е прекрасна, нали?

— Ммм. Значи според теб Патрик наистина иска да има дете? Ъ, аз си мислех, че той още й кръшка.

— Аз наистина смятам, че това ще промени всичко. Той се опитва да се реваншира на Мишел.

— Че кога бебето е спасявало нечий брак? — Не знам дали успях да скрия огорчението си.

— Нямах предвид това. Искам да кажа, че той е толкова въодушевен от идеята, че скоро ще зареже онази жена — ако изобщо продължава да се вижда с нея. Сега той бърза да се прибере след работа и влиза направо в спалнята, ако ме разбираш. Аз съм посветена във всички подробности. А Мишел казва, че сексуалният им живот никога не е бил толкова удовлетворяващ.

Мисля, че ще припадна. Аз, разбира се, не съм толкова глупава да си въобразявам, че те никога не правеха секса. Но по думите на Патрик не звучеше да намира жена си неустоима. Сякаш във вечерите, когато не беше с мен, той разиграваше Камасутра с жена си.

Ами ако тя забременееше? Къде оставах аз?

— Звучи ми като последен опит за спасяването на умиращ брак. — Знам, това беше отчаяно.

— Не — рече Тамсин. — Аз наистина мисля, че той се е променил.

— Аз не вярвам, че хората се променят толкова кардинално.

— Направи ми услуга! — Тамсин качи крака на бюрото си. — Умирам за лате и киткат.