Симон Елкелес
Перфектна химия (9)

9
Бритни

Веднага след като наричам Алекс идиот, госпожа Питърсън призовава класа за внимание.

— Един от двамата партньори ще изтегли от тази шапка листче с темата за проекта си — обявява тя. — Всички са еднакво интересни и изискват да работите с партньора си извън училище.

— Ами футболните тренировки? — пита Колин. — Няма начин да пропусна някоя.

— Или тренировките на мажоретния отбор — приглася му Дарлин, преди аз да успея да кажа същото.

— Училищните задания са на първо място. С партньора си ще намерите време, което да устройва и двама ви — отсича госпожа Питърсън, застава пред нашата маса и протяга шапката.

— Хей, госпожо П… дали някое от заданията не включва лекарство против множествена склероза? — интересува се Алекс, а нахалното му разпасано поведение ме изправя на нокти. — Защото не мисля, че до края на учебната година има достатъчно време, за да завършим подобен проект.

Вече си представям една голяма тройка в бележника за края на учебната година. За консултанта по приема в „Нортуестърн“ едва ли ще има значение, че е заради партньора ми по химия, пожелал да си направи майтап с нашия проект. На това момче не му пука за собствения му живот, защо ще го е грижа за някаква си химия? Мисълта, че оценката ми по този предмет зависи от Алекс, истински ме съкрушава. Оценките според родителите ми са мерило за това, колко струваш. Безсмислено е да казвам, че четворка или тройка означават, че си безполезен.

Пъхам ръка в шапката и изваждам малко бяло листче. Докато го отварям бавно, от вълнение прехапвам долната си устна. С големи букви върху него е написано: УОРМЪРИ ЗА РЪЦЕ.

— Уормъри за ръце? — удивявам се аз.

Алекс се надвесва над мен и чете листчето с озадачено изражение.

— Мамка му, какво означава „уормъри за ръце“?

Госпожа Питърсън му хвърля предупредителен поглед.

— Ако искаш да останеш след училище, върху бюрото ми има друго синьо листче за наказание с твоето име.

— Ще е готино да се помотая с вас, госпожо П., но предпочитам да уча с партньора си по химия — отвръща Алекс, а след това има наглостта да смигне на Колин и добавя: — Затова ще перифразирам въпроса си. Какво по-точно означава „уормър“?

— Термохимия, господин Фуентес. Става дума за топлинни ефекти при химичните реакции, които ще използваме за стопляне на ръцете си. Следователно „уормър“ означава средство за затопляне, в случая на ръцете.

Алекс се извръща към мен. По лицето му се разлива широка самонадеяна усмивка.

— Сигурен съм, че можем да открием и други неща, които да стоплим.

— Мразя те! — изсъсквам достатъчно високо, за да ме чуят Колин и останалите от класа. Ако продължавам да седя и да позволявам на Алекс да издевателства над мен, всеки миг ще чуя в главата си неодобрителното цъкане на мама, последвано от напомнянето, че репутацията е над всичко.

Зная, че съучениците ни наблюдават с огромен интерес, дори Исабел, която смята, че Алекс не е толкова лош, колкото го мислят всички. Дали не може да види какъв в действителност е той, или е заслепена от изваяното му лице и популярността му сред приятелите им?

— Линията между любовта и омразата е много тънка. Може би ти просто бъркаш емоциите си — шепне ми Алекс.

Отдръпвам се рязко от него.

— На твое място не бих се надявала на това.

— А аз бих.

Погледът на Алекс се насочва към вратата на кабинета. Неговият приятел му маха през прозореца. Вероятно имат намерение да избягат от час.

Алекс грабва учебниците си и става.

Госпожа Питърсън се обръща.

— Алекс, седни на мястото си.

— Трябва да отида да пусна една вода.

Веждите на учителката ни отхвръкват нагоре и тя слага ръка на кръста си.

— Мери си приказките. Освен това не смятам, че се нуждаеш от учебници, за да отидеш до тоалетната. Остави ги върху масата.

Устните на Алекс се свиват на тънка линия, но той оставя учебниците върху масата.

— Казах ти, че не позволявам да се внасят в моя клас каквито и да било вещи, свързани с бандата ви — продължава госпожа Питърсън и втренчва поглед в банданата, която той държи пред себе си. Протяга ръка. — Дай ми това.

Той отмества поглед към вратата, после отново го насочва към учителката.

— А ако откажа?

— Алекс, не ме предизвиквай. Нулева толерантност. Искаш ли да бъдеш временно отстранен? — Тя помръдва пръсти, давайки му знак, че незабавно трябва да й даде банданата или ще съжалява.

Намръщен, Алекс бавно слага парчето плат в ръката й.

Госпожа Питърсън поема рязко въздух, когато дръпва банданата от пръстите му.

— О, боже мой! — изписквам аз, когато виждам голямото петно върху чатала му.

Всички ученици, един по един, прихват да се смеят.

Колин се смее най-шумно.

— Не се притеснявай, Фуентес. Моята баба има същия проблем. Пакет памперси за възрастни ще свърши чудесна работа.

При споменаването на памперси за възрастни, мигом се сещам за сестра ми. Смятам, че е много грозно да се подиграваш на зрели хора, които не могат да се контролират, защото моята сестра Шели е една от тях.

Алекс удостоява Колин с широка самоуверена усмивка.

— Гаджето ти не може да си държи ръцете далеч от панталона ми. Тъкмо ми демонстрираше съвсем ново средство за затопляне на ръцете, compa^[1].

Този път той стигна твърде далеч. Аз ставам, столът ми шумно изскърцва, докато го отмествам.

— Мечтай си — процеждам.

Алекс отваря уста да ми отвърне, но госпожа Питърсън изкрещява:

— Алекс! — Прочиства гърлото си. — Върви при медсестрата и… се оправи. Вземи и учебниците, защото след това ще се явиш в кабинета на доктор Агире. Ще те чакам там в компанията на приятелите ти Колин и Бритни.

Алекс загребва учебниците от масата и излиза от кабинета по химия, а аз се отпускам на своя стол. Докато госпожа Питърсън се опитва да укроти класа, мисля за набързо проваления ми план да избягвам Кармен Санчес.

Ако тя смята, че съм заплаха за връзката й с Алекс, слуховете, които със сигурност днес ще плъзнат, ще са убийствено потвърждение на подозренията й.