Симон Елкелес
Перфектна химия (27)

27
Бритни

Закъснях за футболния мач. След като Алекс си тръгна, се съблякох по сутиен и бикини и скочих в басейна, за да извадя ключовете си. Благодарение на Алекс ме понижиха. Дарлин, заместник-капитанът на мажоретния отбор, вече официално е капитан. Отне ми половин час да изсуша косата си и да се гримирам отново в съблекалнята. Госпожа Смол беше бясна, че закъснях за мача. Заяви ми, че трябва да съм доволна, че ми е отнела поста, вместо да ме отстрани от отбора.

След мача лежа на дивана в дневната със сестра ми. Косата ми мирише на хлор, но аз съм твърде уморена, за да ме е грижа. Докато гледам някакво риалити след вечеря, очите ми започват да се затварят.

— Брит, събуди се. Колин е тук — чувам гласа на мама, която ме разтърсва.

Отлепвам клепачи и виждам Колин, надвесен над мен. Той вдига ръце.

— Готова ли си?

О, боже. Напълно забравих за купона в дома на Шейн, който беше планиран преди месеци. Изобщо не съм в настроение за веселба.

— Хайде да зарежем купона и да останем у дома.

— Шегуваш ли се? Всички очакват да отидем. Няма начин да пропуснем най-щурата сбирка на годината. — Той оглежда анцуга ми и тениската с надпис: „ПРОВЕРИ СЕ“, която получих миналата година на благотворителната вечер, посветена на борбата с рака на гърдата. — Ще те почакам, докато се преоблечеш. Побързай. Защо не си сложиш онази черна мини рокля, която толкова харесвам?

Аз се повличам към гардероба, за да се преоблека. На един от рафтовете в ъгъла, до горнището ми на „Дона Карън“, лежи банданата на Алекс. Миналата вечер я изпрах, но затварям очи и я приближавам към носа си, за да проверя дали неговото ухание не се е просмукало в плата. Усещам само аромата на перилен препарат и ме пробожда разочарование. В момента не съм готова да анализирам чувствата си, особено когато Колин ме чака долу.

Нужно ми е време да облека черната минирокля, да оправя косата си и да се гримирам. Надявам се, че Колин няма да се ядоса, задето толкова се бавя. Но трябва да се постарая всичко да е идеално. Мама сигурно ще направи коментар за външния ми вид пред него.

Когато се връщам в дневната, Колин седи на ръба на дивана и се прави, че не забелязва Шели. Мисля, че присъствието й го изнервя.

Мама „инспекторът“ приближава до мен и опипва косата ми.

— Използва ли кондиционер за коса?

Преди или след като скочих в басейна, за да извадя ключовете си? Избутах ръката й.

— Мамо, моля те.

— Изглеждаш страхотно — заявява Колин и приближава към мен.

Слава богу, мама се отдръпва, очевидно доволна и успокоена от комплимента на Колин, въпреки че косата ми не е идеална.

Докато пътуваме към къщата на Шейн, аз изучавам моето гадже. За пръв път се целунахме по време на играта „Завърти бутилката“ в дома на Шейн, когато бяхме в девети клас. Направихме го пред всички, Колин ме прегърна и ме целува цели пет минути. Да, зрителите засякоха времето. Оттогава сме двойка.

— Защото ме гледаш така? — пита той и ме стрелва с поглед.

— Просто си спомних първата ни целувка.

— Да, у Шейн. Устроихме супершоу на всички, нали? Дори тогавашните зрелостници бяха впечатлени.

— А сега ние сме зрелостници.

— И все още сме златната двойка, бейби — казва той, докато навлиза в алеята за коли пред къщата на Шейн. — Нека купонът да започне, златната двойка пристигна! — крещи Колин, когато влизаме вътре.

Колин се присъединява към момчетата, а аз отивам да потърся Сиера. Откривам я в дневната. Сиера ме прегръща, после кимва към свободното място на дивана до нея. Тук са група момичета от мажоретния отбор, включително и Дарлин.

— Сега, след като и Брит дойде, можем да започваме играта — заявява Сиера.

— Кого би целунала? — пита Мадисън.

Сиера се обляга назад.

— Да започнем с лесното. Мопс или пудел?

Аз се смея.

— Имаш предвид куче?

— Аха.

— Добре — кимам. Пуделите са сладки и гальовни, но мопсовете са по-мъжествени и имат това изражение: „не ме закачай“. Колкото и да харесвам сладките и гальовни кучета, пуделът не става. — Мопс.

Морган мръщи лице.

— Пфу! Определено пудел. Мопсът има сплескан нос и сумти. Не става за целувки.

— Ние няма наистина да ги целуваме, глупаче — срязва я Сиера.

— Аз имам друго предложение — намесвам се. — Треньорът Гарисън или господин Харис, учителят по математика?

— Гарисън! — отвръщат всички момичета в един глас.

— Той е голямо сладурче — казва Меган замечтано.

Сиера се киска.

— Не искам да ви опечалявам, но чух, че е гей.

— Няма начин — отсича Меган. — Сигурна ли си? Е, дори и да е гей, пак ще предпочета него пред Харис.

— Сега е мой ред — изчуруликва Дарлин. — Колин Адамс или Алекс Фуентес?

Всички се извръщат към мен. В този миг Сиера ме смушква, давайки ми да разбера, че имаме компания — Колин. Защо Дарлин ми скрои такъв номер?

Сега очите на всички се приковават в Колин, който стои зад мен.

— Опа. Съжалявам — промърморва Дарлин и прехапва устни.

— Всички знаят, че Бритни ще избере Колин — обявява Сиера и пъха един претцел в устата си.

— Дарлин, какво ти става? — изсумтява Меган възмутено.

— И какво? Това е само игра, Меган.

— Да, но ние играем различна игра от твоята.

— Какво искаш да кажеш? Само защото ти нямаш гадже…

Колин минава покрай нас и се насочва към вътрешния двор. След като хвърлям унищожителен поглед към Дарлин и безмълвно благодаря на Меган, задето я сложи на мястото й, аз тръгвам след него.

Откривам Колин да седи на един от шезлонгите край басейна.

— Мамка му, нужно ли беше да се поколебаеш, когато Дарлин зададе онзи тъп въпрос? — пита той троснато. — Направи ме на глупак пред всички.

— Да, ами в момента съм много ядосана на Дарлин.

Той се изсмива кратко.

— Ти не разбра ли? Вината не е на Дарлин.

— Да не мислиш, че е моя? Като че ли аз съм искала Алекс да ми е партньор по химия.

Той става.

— Не възрази особено настоятелно.

— Искаш да се скараме ли, Колин?

— Може и да искам. Ти дори не знаеш какво означава да си нечие гадже.

— Как можа да го кажеш? Кой те заведе в болницата, когато си изкълчи китката? Кой изтича на игрището и те целуна пред всички след първия ти гол? Кой идваше да те посещава всеки ден, когато миналата година се разболя от варицела?

Аз имах урок по кормуване против волята си. Нищо не се случи с Алекс. Невинна съм, дори мислите ми да не са съвсем невинни.

— Това беше миналата година. — Колин хваща ръката ми и ме повежда към къщата. — Искам да ми покажеш колко много държиш на мен. Сега.

Влизаме в спалнята на Шейн и Колин ме притегля върху себе си на леглото.

Аз го отблъсвам, когато завира нос в шията ми.

— Престани да се държиш така, сякаш те насилвам, Брит — завалва думите Колин. Леглото изскърцва под тежестта му. — Откакто е започнала учебната година, ти се държиш като шибана монахиня.

Аз сядам.

— Не желая връзката ни да се основава на секс. Напоследък дори не си говорим.

— Ами говори — поканва ме той, а ръката му гали гърдите ми.

— Първо ти. Ти кажи нещо, после аз ще кажа друго.

— Това е най-голямата шибана тъпня, която някога съм чувал. Няма какво да кажа, Брит. Ако ти имаш, давай, говори.

Поемам дълбоко дъх и мислено се смъмрям, задето с Алекс се чувствам много по-удобно, отколкото тук, в леглото с Колин. Но не мога да позволя да се разделим. Мама ще се разстрои, приятелите ми ще се разстроят… Слънчевата система ще се разпадне…

Колин отново ме придърпва към гърдите си. Не мога да скъсам с него само защото ме е страх да правя секс. В крайна сметка той също е девствен. И ме чака, за да споделим първия си път. Повечето от приятелите ни са го направили; може би просто се държа като глупачка. Може би интересът ми към Алекс е извинение, за да избегна секса с Колин.

Ръката на Колин се обвива около кръста ми. Двамата сме заедно от две години, защо да съсипвам всичко това само заради някакво глупаво привличане към момче, с което дори не би трябвало да разговарям?

Когато устните му са на сантиметри от моите, погледът ми застива. Върху скрина на Шейн е поставена фотография. Шейн и Колин са се снимали на плажа това лято. С тях са две момичета, а ръцете на Колин са прегърнали интимно по-хубавото момиче с кестенява коса, с модна къса подстрижка. Двамата се усмихват широко, сякаш споделят някаква своя тайна.

Соча към снимката.

— Кои са тези? — питам, опитвайки се да прикрия тревогата в гласа си.

— Просто две момичета, с които се запознахме на плажа — отвръща той и се обляга назад, докато гледа снимката.

— Как се казва момичето, което си прегърнал?

— Не зная. Мисля, че беше Миа или нещо подобно.

— Приличате на двойка — отбелязвам.

— Това е абсурдно. Ела тук — подканва ме той, надига се и закрива снимката. — Ти си тази, която искам сега.

Какво иска да каже с това сега? Все едно е искал Миа през лятото, а сега иска мен? Или просто търся под вола теле?

Преди да се замисля по-надълбоко, той вдига роклята и сутиена ми до брадичката. Опитвам се да се настроя на любовна вълна и да се убедя, че колебанието ми се дължи на нервността.

— Заключи ли вратата? — питам, изтласквайки нервността в най-тъмното ъгълче на съзнанието ми.

— Аха — отвръща той, изцяло зает с гърдите ми.

Зная, че трябва да участвам, но тъй като ми е трудно да преборя нежеланието си, го галя неуверено през джинсите.

Колин се надига, отблъсква ръката ми и сваля ципа на джинсите.

— Хайде, Брит. Да опитаме нещо ново — казва, когато ги събува под коленете.

Не ми е приятно, имам чувството, че всичко е режисирано. Приближавам се към него, макар че умът ми е някъде надалеч.

Вратата се открехва и Шейн подава глава през процепа. Върху устните му цъфва широка усмивка.

— По дяволите! Къде е телефонът ми с камерата, когато най-много ми трябва?

— Мислех, че си заключил вратата! — викам гневно на Колин, докато припряно дърпам надолу сутиена и роклята. — Ти ме излъга.

Колин грабва одеялото и се покрива.

— Шейн, ще ни оставиш ли малко да се уединим, а, приятел? Брит, престани да се държиш като психо.

— В случай че не си забелязал, това е моята стая — заявява Шейн обидено. Обляга се на рамката и повдига вежди към мен. — Брит, я ми кажи истината. Естествени ли са?

Колин протяга ръка към мен, когато скачам от леглото.

— Върни се тук. Брит. Извинявай, че забравих да заключа. Бях прекалено погълнат от момента.

Проблемът е, че незаключената врата е само част от причината да съм бясна. Той ме нарече „психо“, без дори да се замисли. И не ме защити пред Шейн. Извръщам се към моето гадже.

— Нима? Е, в момента аз пък съм погълната от това, да изляза оттук — заявявам.

* * *

В един и половина сутринта лежа на леглото в спалнята си и се взирам в телефона. Колин е звънял трийсет и шест пъти. И е оставил десет съобщения. Откакто Сиера ме докара у дома, не му вдигам. Най-вече, защото се нуждая от време, за да се успокоя. Чувствам се унизена, че Шейн ме видя полугола. Докато открия Сиера и я помоля да ме отведе у дома, най-малко петима души си шепнеха за сценката в спалнята на Шейн. Не искам да превъртя като мама, но още малко и щях да се нахвърля на Колин и Шейн в къщата на Шейн.

Когато Колин позвъни за трийсет и девети път, сърцето ми вече биеше достатъчно спокойно.

Най-после вдигам.

— Престани да ми звъниш — казвам.

— Ще спра, когато чуеш това, което имам да ти кажа — отвръща Колин от другия край на линията, а в гласа му се усеща притеснение.

— Ами говори. Слушам те.

Чувам го как поема дълбок дъх.

— Извинявай, Брит. Извинявай, че не заключих вратата тази вечер. Извинявай, че исках да правим секс, извинявай, че един от най-добрите ми приятели си мисли, че е много забавен, когато не е. Извиняван, че не понасям да ви гледам двамата с Фуентес в часа по химия. Извинявай, че се промених това лято.

Не зная какво да кажа. Той наистина се е променил. А аз? Или аз съм същото момиче, с което той се сбогува, преди да замине това лято? Но едно нещо зная със сигурност.

— Колин, не желая повече да се караме.

— Нито аз. Може ли поне да се опиташ да забравиш случилото се тази вечер? Обещавам, че ще изкупя вината си. Спомняш ли си нашата годишнина миналата година, когато чичо ми ни отведе до Мичиган за един ден с неговата Чесна?

Озовахме се в един курорт. Когато вечерта влязохме в ресторанта, на масата ни очакваше огромен букет червени рози и тюркоазена кутийка. Вътре имаше златна гривна от „Тифани“.

— Спомням си.

— Ще ти купя обеци в тон с гривната, Брит.

Не ми дава сърце да му кажа, че не ми трябват обеци. Ужасно много харесвам гривната и почти не я свалям. Но това, което ме трогна тогава и разтопи сърцето ми, не беше подаръкът, а това, че Колин се бе постарал да организира онова пътуване и да направи тази вечеря специална за нас. Това си спомням, когато погледна гривната. Не подаръка, а значението му. От началото на тази учебна година зървам само малки отблясъци от предишния Колин.

Скъпите обеци ще бъдат символ на извинението на Колин и ще ми напомнят за тази вечер. Дори може да предизвикат угризения в мен и да ме подтикнат да му дам нещо в замяна… като например моята девственост. Той може да не мисли съзнателно за това, но фактът, че мисълта изникна в съзнанието ми, е знак. Не желая да се чувствам притисната.

— Колин, не искам обеци.

— Тогава какво искаш? Кажи ми.

Нужно ми е време, за да отговоря. Преди шест месеца, щях да напиша есе от сто страници на тема какво искам. Откакто е започнало училището, всичко се промени.

— Точно в този момент не зная какво искам. — Тъжно ми е да го призная, но това е самата истина.

— Е, когато си го изясниш, ще ме осведомиш ли?

Да, ако някога изобщо си го изясня.