Симон Елкелес
Перфектна химия (1)

1
Бритни

Всички знаят, че съм съвършена. Животът ми е съвършен. Дрехите ми са съвършени. Дори семейството ми е съвършено. И въпреки че това е пълна лъжа, аз здравата се потрудих, за да поддържам илюзията, че имам всичко. Истината, ако някога излезе наяве, ще разруши целия ми идеален образ. Застанала пред огледалото в банята, докато музиката гърми от тонколоните, аз изтривам третата поред крива очна линия под долния клепач. По дяволите, ръцете ми треперят. Започването на последната година в училище и срещата с гаджето ми след лятната ваканция не би трябвало да е толкова стресиращо, но днешното утро започна катастрофално. Първо машата за коса изпуши и окончателно сдаде багажа. После се откъсна копчето на любимата ми блуза. А сега и четчицата за туш отказва да ми се подчинява. Ако трябва да избирам, щях да остана през целия ден в леглото и да похапвам шоколадови бисквити.

— Брит, слизай! — едва чувам мама да крещи откъм коридора.

Първоначалният ми инстинкт е да не й обърна внимание, но това, както винаги, ще доведе караница, главоболие и още викове.

— Идвам след секунда! — провиквам се, като се надявам, че този път очната линия ще е права и ще приключа с това.

Най-после успявам да изтегля идеална черта, захвърлям четчицата и тубичката върху полицата, три пъти проверявам как изглеждам в огледалото, изключвам стерео уредбата и забързвам надолу по коридора.

Мама стои в подножието на нашата внушителна стълба и оглежда критично тоалета ми. Аз се изправям и изпъвам рамене. Зная, зная. Вече съм на осемнайсет и не бива да ми пука какво мисли мама. Но вие не сте живели в дома на семейство Елис. Мама има невроза. Но не от този тип, който лесно се контролира с малки сини хапчета. А когато мама е стресирана, всички около нея страдат. Мисля, че тъкмо заради това татко отива на работа още преди тя да стане сутрин, за да не му се налага да се разправя… ами с нея.

— Панталонът е отвратителен, коланът е добре — отсъжда мама, като сочи с показалец частите от облеклото ми. — И този ужасен шум, който наричаш музика, ми причинява главоболие. Слава богу, че най-после спря.

— Добро утро и на теб, мамо — казвам, преди да сляза по стълбите и да я целуна леко по бузата. Уханието на тежкия й парфюм ме блъска в ноздрите. Тя вече прилича на един милион долара в тенис роклята си на „Ралф Лорън“. Никой няма да посмее да сочи с пръст одеянието й, в това няма съмнение.

— Купих любимия ти мъфин в чест на първия ти училищен ден — обявява мама и измъква една кесия иззад гърба си.

— Не, благодаря — отвръщам и се оглеждам за сестра ми. — Къде е Шели?

— В кухнята.

— Новата гледачка дойде ли?

— Казва се Багда и, не, още я няма. Ще бъде тук след час.

— Каза ли й, че Шели има алергия от вълнени дрехи? Че дърпа коса? — Тя винаги е подсказвала чрез невербално общуване, че от допира на вълна кожата й се обрива. Дърпането на коса е новото й забавление, което стана причина за няколко доста неприятни инцидента. Неприятните инциденти в моето семейство приличат на автомобилна катастрофа и затова е много важно да бъдат избягвани.

— Да. И да. Тази сутрин поговорих сериозно със сестра ти, Бритни. Ако тя продължава да се държи по този начин, отново ще се окажем без гледачка.

Влизам в кухнята. Не желая да слушам безкрайните теории на майка ми за неочакваните избухвания и атаки на Шели. Сестра ми седи до масата в инвалидната си количка и съсредоточено яде специално смляната за нея храна, защото, макар и на двайсет години, тя не може да дъвче и преглъща, като нормалните хора без физически увреждания. Както обикновено, храната е оплескала брадичката, устните и бузите й.

— Здравей, Шел-бел — поздравявам я аз, навеждам се и изтривам лицето й със салфетка. — Днес е първият учебен ден. Пожелай ми късмет.

Шели протяга треперещите си ръце и ме дарява с кривата си усмивка. Обичам тази усмивка.

— Искаш ли да ме прегърнеш? — питам я, уверена, че иска. Лекарите винаги ни съветват да общуваме повече с нея. Колкото повече внимание получава Шели, толкова по-добре ще се чувства.

Шели кимва. Навеждам се и се сгушвам в прегръдката й, като внимавам ръцете й да са по-далеч от косата ми. Когато се изправям, мама издава свистящ звук. Звучи ми като изсвирването на съдийска свирка, слагащо „стоп“ на живота ми.

— Брит, не можеш да отидеш на училище в този вид.

— Какъв ми е видът?

Тя клати глава и въздъхва отчаяно.

— Погледни блузата си.

Свеждам поглед и виждам голямо мокро петно върху бялата ми блуза от „Келвин Клайн“. Опа. Лигите на Шели. Един поглед върху посърналото лице на сестра ми, красноречиво ми подсказва това, което тя не може лесно да изрази с думи. „Шели съжалява. Шели не искаше да изцапа блузата ти“.

— Няма нищо страшно — успокоявам я аз, макар да съм наясно, че съм съсипала „идеалния“ си образ.

Смръщила вежди, мама навлажнява една книжна кърпа на умивалника и попива петното. Това ме кара да се чувствам като двегодишна.

— Качи се горе и се преоблечи.

— Мамо, това е само малко прасковен сок — отвръщам предпазливо, за да не избухне поредната караница. Последното, което искам, е да накарам Шели да се почувства виновна.

— Прасковата оставя петно. Нали не искаш хората да си помислят, че не те е грижа за външния ти вид.

— Добре.

Иска ми се днес да беше един от добрите дни на мама, когато не се заяжда с мен за всичко.

Целувам сестра ми по темето, за да я уверя, че стореното от нея изобщо не ме притеснява.

— Ще се видим след училище — уверявам я бодро. — За да довършим нашата игра на дама.

Изтичвам нагоре по стълбите, като вземем наведнъж по две стъпала. Нахлувам в стаята си и поглеждам часовника. О, не. Вече е седем и десет. Най-добрата ми приятелка Сиера ще откачи, ако закъснея да я взема. Грабвам един светлосин шал от шкафа и се моля да свърши работа. Може би ако го завържа както трябва, никой няма да забележи петното.

Когато слизам долу, мама стои в преддверието и отново ме оглежда критично.

— Отлично. Шалът подхожда.

Докато се шмугвам покрай нея, тя тиква мъфина в ръката ми.

— Изяж го по пътя.

Вземам мъфина. Докато вървя към колата си, отхапвам разсеяно от сладкиша. За съжаление, не е с боровинки, любимите ми. Този е с бананов и фъстъчен пълнеж и бананите са в повече. Напомня ми за мен самата — идеална отвън и скашкана отвътре.