Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Перфектна химия (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Perfect Chemistry, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2022)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2023)

Издание:

Автор: Симон Елкелес

Заглавие: Перфектна химия

Преводач: Стамен Стойчев

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: Ибис

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Симолини“

Излязла от печат: 08.12.2015

Редактор: Диана Кутева

Технически редактор: Симеон Айтов

Коректор: Соня Илиева

ISBN: 978-619-157-146-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13507

История

  1. — Добавяне

Епилог
Двайсет и три години по-късно

Госпожа Питърсън затваря вратата на класната стая.

— Добър ден и добре дошли в часа по химия в последния клас от гимназията. — Тя отива до бюрото си, обляга се на ръба и отваря дневника. — Виждам, че вече сте си избрали места, но тъй като това е моят клас, предпочитам да разпределям учениците си… по азбучен ред.

Раздават се разочаровани пъшкания, същият звук, който я посреща през първия учебен ден на занятията във „Феърфийлд“ вече трийсет години.

— Мери Алкот, ти ще седнеш на първата маса. Твоят партньор е Андрю Карсън.

Госпожа Питърсън продължава по списъка и учениците неохотно се настаняват на новите си места до партньорите си по химия.

— Пако Фуентес — казва госпожа Питърсън и сочи масата зад Мери.

Привлекателен младеж с бледосините очи на майка си и смолисточерната коса на баща си заема определеното му място.

Госпожа Питърсън го поглежда над очилата, кацнали на носа й.

— Господин Фуентес, не си мислете, че този предмет ще е много лесен за вас само защото родителите ви са имали късмет и са разработили лекарство за забавяне на процеса на развитие на болестта на Алцхаймер. Баща ви така и не завърши моя клас и се провали на един от тестовете, макар да имам чувството, че вашата майка бе тази, която трябваше да има двойка. Но това само означава, че ще очаквам още повече от вас.

Si, Señora.[1]

Госпожа Питърсън поглежда в тетрадката си.

— Джулиана Галахър, моля, заемете своето място до господин Фуентес.

Госпожа Питърсън забелязва, че Джулиана се изчервява, докато сяда на стола си, а Пако дръзко се ухилва. Може би след трийсет години преподаване, всичко е започнало да се променя, но тя не възнамеряваше да рискува.

— И още нещо: тези, които обичат да се забъркват в неприятности, трябва да знаят, че се придържам към политика на нулева толерантност…

Бележки

[1] Да, госпожо (исп.). — Б.пр.