Метаданни
Данни
- Серия
- Перфектна химия (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Perfect Chemistry, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Стамен Стойчев, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 16 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2022)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- VeGan (2023)
Издание:
Автор: Симон Елкелес
Заглавие: Перфектна химия
Преводач: Стамен Стойчев
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: Ибис
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Симолини“
Излязла от печат: 08.12.2015
Редактор: Диана Кутева
Технически редактор: Симеон Айтов
Коректор: Соня Илиева
ISBN: 978-619-157-146-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13507
История
- — Добавяне
Епилог
Двайсет и три години по-късно
Госпожа Питърсън затваря вратата на класната стая.
— Добър ден и добре дошли в часа по химия в последния клас от гимназията. — Тя отива до бюрото си, обляга се на ръба и отваря дневника. — Виждам, че вече сте си избрали места, но тъй като това е моят клас, предпочитам да разпределям учениците си… по азбучен ред.
Раздават се разочаровани пъшкания, същият звук, който я посреща през първия учебен ден на занятията във „Феърфийлд“ вече трийсет години.
— Мери Алкот, ти ще седнеш на първата маса. Твоят партньор е Андрю Карсън.
Госпожа Питърсън продължава по списъка и учениците неохотно се настаняват на новите си места до партньорите си по химия.
— Пако Фуентес — казва госпожа Питърсън и сочи масата зад Мери.
Привлекателен младеж с бледосините очи на майка си и смолисточерната коса на баща си заема определеното му място.
Госпожа Питърсън го поглежда над очилата, кацнали на носа й.
— Господин Фуентес, не си мислете, че този предмет ще е много лесен за вас само защото родителите ви са имали късмет и са разработили лекарство за забавяне на процеса на развитие на болестта на Алцхаймер. Баща ви така и не завърши моя клас и се провали на един от тестовете, макар да имам чувството, че вашата майка бе тази, която трябваше да има двойка. Но това само означава, че ще очаквам още повече от вас.
— Si, Señora.[1]
Госпожа Питърсън поглежда в тетрадката си.
— Джулиана Галахър, моля, заемете своето място до господин Фуентес.
Госпожа Питърсън забелязва, че Джулиана се изчервява, докато сяда на стола си, а Пако дръзко се ухилва. Може би след трийсет години преподаване, всичко е започнало да се променя, но тя не възнамеряваше да рискува.
— И още нещо: тези, които обичат да се забъркват в неприятности, трябва да знаят, че се придържам към политика на нулева толерантност…