Симон Елкелес
Перфектна химия (4)

4
Алекс

Знаех, че рано или късно, през годината ще ме извикат в кабинета на новия директор, ала не очаквах да е още в първия ден от училище. Чух, че доктор Агире бил назначен заради репутацията му на строг и безкомпромисен преподавател в някакво училите в Милуоки. Сигурно някой ме е наклепал, защото тъкмо моят задник седи в директорския кабинет, а не нечий друг от „Кървавите латиноси“.

И ето ме тук, измъкнат от часа по физкултура, а доктор Агире пъчи важно гърди насреща ми и ми чете лекция за училищните правила. Долавям, че той ме проверява, чудейки се как ще реагирам, ако ме заплаши…

— … и тази година съм назначил двама въоръжени охранители на пълен работен ден, Алехандро.

Очите му са втренчени в мен, опитва се да ме изплаши. Да бе, как не. От пръв поглед ми е ясно, че Агире може и да е латиноамериканец, но и понятие няма от закона на улицата. Ясен ми е като бял ден и очаквам всеки миг да започне да дрънка как и той е израснал в бедно семейство, също като мен. Сигурен съм, че никога не е минавал дори с кола през нашия район. Може би не е зле да го разведа.

Той застава пред мен.

— Обещах на главния инспектор, както и на училищния съвет, че лично се нагърбвам с отговорността да изкореня насилието, което от години цари в това училище. И няма да се поколебая да отстраня всеки, който не спазва училищните правила.

Не съм направил нищо, освен дето се позабавлявах малко с кралицата на помпоните, а този тип вече дрънка за изгонване. Може би е чул за отстраняването ми през миналата година. Заради онова малко недоразумение бях изритан за три дни от занятия. Вината не беше моя… поне не изцяло. Пако си беше наумил онази откачена теория, че студената вода действала различно на пишките на белите момчета, не като на тези на латиносите. Аз спорех с него в котелното, след като той затвори крановете на топлата вода, когато ни заловиха.

Нямах нищо общо с цялата тъпотия, но бях обвинен наравно с него. Пако се опита да каже истината, но старият директор не пожела да го чуе. Може би ако се бях постарал да обясня по-добре, щеше да чуе. Но каква е ползата да се бориш за изгубена кауза?

Съвсем ясно е, че днес съм тук благодарение на Бритни Елис. Да не мислите, че онзи кретен, гаджето й, някога ще бъде извикан в кабинета на директора? Няма начин. Тъпакът е капитан на футболния отбор и всички си припадат по него. Той може да избяга от час или да се сбие, а Агире пак ще му целува задника. Колин Адамс постоянно ме предизвиква, защото знае, че ще му се размине. Всеки път когато имам възможност да му отмъстя, той намира начин да се измъкне или хуква натам, където гъмжи от учители… Учители, които само чакат да се издъня.

Някой прекрасен ден…

Поглеждам към Агире.

— Няма да започвам бой — обещавам аз.

Макар че може да довърша някой.

— Това е добре — кима Агире. — Но чух, че тази сутрин на паркинга си заплашвал една ученичка.

Да бъда почти прегазен от новото блестящо беемве на Бритни Елис, се оказва моя вина? През последните три години успявах да избягвам богатата кучка. Чух, че миналата година имала четворка за срока, но само едно обаждане на родителите й в училище я превърнало в шестица.

Слабата бележка би провалила шансовете й да постъпи в престижен колеж.

Майната им. Ако аз получа четворка, mi ’amá ще ме цапне зад тила и ще ме накара да уча два пъти по-усърдно. Аз си скъсах задника, за да получа добри оценки, макар че обикновено ме карат надълго и нашироко да обяснявам верните отговори. Като че ли съм преписвал. При това не става дума за постъпване в колеж. Просто искам да докажа, че бих могъл да постъпя… ако моят свят беше по-различен.

Нас, южняците, може и да ни смятат за по-тъпи от северняците, но това са пълни глупости. Ние не сме богати, не си припадаме по материалното и разни скъпарски джаджи, нито сме вманиачени на тема престижни университети. През по-голямата част от живота си се борим да оцелеем и постоянно се налага да се озъртаме и да си пазим гърбовете.

Навярно най-големият проблем в живота на Бритни Елис е да реши в кой ресторант да вечеря. Мацката използва готиното си тяло, за да манипулира всички около себе си.

— Искаш ли да споделиш с мен какво се е случило на училищния паркинг? Бих искал да чуя и твоята версия — казва Агире.

Нищо не се е случило. Отдавна разбрах, че това, което ще кажа, няма никакво значение.

— Случилото се тази сутрин… е пълно недоразумение — заявявам аз. Недоразумение от страна на Бритни Елис, която явно не проумява, че две превозни средства не може да се поместят на едно паркомясто.

Агире става и се навежда над гладкото, идеално полираното бюро.

— Нека се опитаме да не превръщаме недоразуменията в навик, става ли, Алехандро?

— Алекс.

— Ъ?

— Можете да ме наричате Алекс — пояснявам.

Всичко, което той знае за мен, е взето от училищното ми досие, при това написано такова пристрастно, че навярно е двайсет и пет сантиметра дебело.

Агире кимва.

— Добре, Алекс. Върви да се приготвиш за шестия час. Но запомни, че имам очи в цялото училище и ще наблюдавам всяка твоя стъпка. Не желая да те виждам отново в кабинета си. — Аз се изправям, а той слага ръка върху рамото ми. — Искам да знаеш, че моята цел е всеки ученик в това училище да успее. Всеки ученик, Алекс. Включително и ти, така че каквито и предубеждения да имаш спрямо мен, можеш с чиста съвест да ги забравиш._¿Me entiendes?_^[1]

— Si Entiendo^[2] — отговарям, чудейки се доколко мога да му вярвам.

В коридора тълпата от ученици бърза към класните стаи за следващия час. Нямам представа къде трябва да бъда и все още съм със спортния екип.

В съблекалнята, след като се преобличам, по високоговорителите се разнася мелодия, възвестяваща началото на шестия час. Изваждам от джоба си листа с разписанието на часовете. Химия при госпожа Питърсън. Страхотно, очаква ме още един фелдфебел и нравоучител.