Симон Елкелес
Перфектна химия (53)

53
Бритни

Вече от пет минути седя в колата на алеята за коли пред дома на Сиера. Още не мога да повярвам, че с Алекс го направихме. Ни най-малко не съжалявам за случилото се, но още не мога да повярвам.

Тази вечер долових отчаяние у Алекс, сякаш искаше да ми докаже нещо чрез действията си, а не чрез думите. Бясна съм на себе си заради прекалената си емоционалност, но нищо не мога да направя. Сълзите ми се лееха от радост, щастие и любов. А когато видях една сълза да се отронва от окото му, аз я изтрих с целувка… Исках да я запазя вечно, защото за пръв път Алекс ми позволи да го видя такъв. Алекс не плаче; той не позволява на емоциите да вземат връх над него.

Тази вечер го промени, независимо дали той иска да го признае, или не.

Аз също се промених.

Влизам в къщата на Сиера. Сиера седи на дивана в дневната. Майка ми и баща ми седят срещу нея.

— Това подозрително прилича на вмешателство — казвам им.

— Не е вмешателство, Брит — отвръща Сиера, — а разговор.

— За какво?

— Не е ли очевидно? — заговаря баща ми. — Ти не живееш у дома.

Стоя пред родителите ми и се питам как стигнахме дотук. Майка ми е облечена в черен костюм от сако и панталон, а косата й е прибрана в стегнат кок, сякаш е на погребение. Татко е в джинси и суитшърт, а очите му са зачервени. Виждам, че не е спал цяла нощ. А може би и мама, но тя умее умело да го прикрива. Слага си капки в очите.

— Повече не мога да играя ролята на идеалната дъщеря. Аз не съм съвършена — заявявам спокойно и безстрастно. — Можете ли да го приемете?

Татко смръщва вежди, сякаш се опитва да запази самообладание.

— Ние не искаме да си съвършена. Патриша, кажи й какво чувстваш.

Мама клати глава, като че ли не може да проумее защо правя от мухата слон.

— Брит, това продължи достатъчно дълго. Престани да се цупиш, да се бунтуваш и да се държиш като егоистка. Двамата с баща ти не искаме да си идеална дъщеря. Искаме единствено това, което е най-доброто за теб, това е.

— Защото Шели, колкото и да се опитва, никога няма да може да оправдае очакванията ви?

— Не намесвай Шели в това — отсича татко. — Не е честно.

— Защо не? Всичко това е заради Шели. — Чувствам се победена, колкото и да се старая да го обясня, никога няма да намеря правилните думи. Отпускам се в едно от меките плюшени кресла срещу тях. — Само за сведение, не съм избягала от вкъщи. Просто живея в дома на най-добрата ми приятелка.

Мама бръсва невидима прашинка от единия крачол на панталона си.

— Слава богу, че я има Сиера. Тя ежедневно ни осведомяваше какво става с теб.

Стрелвам с поглед най-добрата ми приятелка, която продължава да седи в ъгъла и да наблюдава мелодрамата на семейство Елис. Сиера вдига виновно ръце, докато се отправя към вратата, на която току-що се позвъни, за да даде бонбони и лакомства на закъснелите деца, все обикалящи къщите за Хелоуин.

Мама стои с изпънат гръб на ръба на дивана.

— Какво трябва да направим, за да се върнеш у дома?

Искам толкова много от родителите ми, навярно много повече, отколкото са способни да ми дадат.

— Не зная.

Татко слага ръка на челото си, сякаш има главоболие.

— Толкова ли е лошо у дома?

— Да. Е, не е лошо. Но е напрегнато. Мамо, ти ме стресираш. И, татко, ненавиждам, когато идваш и излизаш от вкъщи, като че ли си на хотел. Всички ние сме като непознати, които живеят под един покрив. Обичам и двама ви, но не желая винаги да бъда „най-добрата“. Искам просто да бъда себе си. Искам да съм свободна сама да вземам решения и да се уча от грешките си, без напрежение и страх, без чувство на вина, нито да се тревожа, че не съм оправдала надеждите ви. — Преглъщам напиращите сълзи. — Не искам да ви разочаровам. Зная, че Шели не може да бъде като мен. Толкова съжалявам… моля ви не я отпращайте далеч от дома заради мен.

Татко коленичи до мен.

— Няма за какво да съжаляваш, Брит. Ние не я отпращаме заради теб. Ти не си виновна за болестта на Шели. Никой не е виновен.

Мама продължава да седи неподвижно и да мълчи. Взира се в стената, сякаш е в транс.

— Аз съм виновна — отронва тя.

Двамата с татко се извръщаме към нея, защото това са последните думи, които сме очаквали да излязат от устата и.

— Патриша? — казва татко, опитвайки се да привлече вниманието й.

— Мамо, за какво говориш? — изумявам се аз.

Тя гледа право пред себе си.

— През всички тези години обвинявах себе си.

— Патриша, вината не е твоя.

— Когато Шели се роди, аз я водих на детска ясла — произнася мама с тих глас, като че ли говори на себе си. — Признавам, че завиждах на другите майки, които имаха нормални деца, които можеха сами да държат главите си изправени и да хващат разни неща. През повечето време ме гледаха съжалително. Ненавиждах това. Започнах да си внушавам, че ако й давам повече плодове и зеленчуци, ако прави специални упражнения… винях себе си за състоянието й, при все че баща ти винаги е твърдял, че аз не съм виновна. — Поглежда ме и се усмихва печално. — Тогава се роди ти. Моята русокоса, синеока принцеса.

— Мамо, аз не съм принцеса и Шели не се нуждае от ничие съжаление. Аз няма винаги да се срещам с момчета, които ти одобряваш, няма винаги да се обличам така, както ти искаш, и определено няма да се държа по начин, който ти желаеш. Шели също няма да живее според очакванията ти.

— Зная.

— Някога ще се примириш ли с това?

— Вероятно не.

— Ти си толкова критична. О, боже, бих направила всичко, за да престанеш да ме обвиняваш за всяко нещо, което се обърка, колкото и да е незначително. Обичай ме такава, каквато съм. Обичай Шели такава, каквато се е родила. Престани да се фиксираш само върху дребните неприятности, защото животът е дяволски кратък.

— Искаш да не съм загрижена, защото реши да излизаш с гангстер?

— Да. Не. Не зная. Ако не се страхувах, че ще ме осъдиш, щях да споделя с теб. Ако можеше да го опознаете… той е много повече от това, което хората виждат отвън. Ако искате да се крия и да лъжа, за да бъда с него, ще го правя.

— Той е гангстер — повтаря мама сухо.

— Казва се Алекс.

— Това, че знаем името му, не променя факта, че членува в банда, Бритни — изтъква татко.

— Не, не го променя. Но е крачка в правилната посока. Как предпочитате: да съм откровена с вас или да лъжа и да се крия?

Говорихме цял час, докато мама се съгласи да опита да не ме следи за всичко и да не ме контролира постоянно. А татко се съгласи два пъти в седмицата да се прибира у дома преди шест часа.

Аз се съгласих да доведа Алекс вкъщи, за да се запознаят с него. И да им казвам къде отивам и с кого. Те не обещаха да одобряват или харесват всяко момче, с което излизам, но поне положихме някакво начало. Искам да се опитам да поправя нещата, защото да събереш разпръснатите парчета е много по-добре, отколкото да ги оставиш разпилени.