Симон Елкелес
Перфектна химия (11)

11
Бритни

До края на физическото остава половин час. Докато се преобличам в спортния екип, мисля за случилото се в кабинета на доктор Агире. Госпожа Питърсън обвини мен наравно с Алекс.

Алекс Фуентес вече съсипва последната ми година в гимназията, а тя едва е започнала.

Докато нахлузвам шортите, потропването на токчета по бетонния под ме предупреждава, че не съм сама в съблекалнята. Притискам тениската към гърдите, когато се появява Кармен Санчес.

О, не.

— Днес трябва да е щастливият ми ден — заявява тя и ме оглежда отвисоко.

Прилича на пума, готова да нападне. И макар че пумите нямат дълги, прави кестеняви коси… те със сигурност имат нокти. А ноктите на Кармен са лакирани в яркочервено.

Тя пристъпва по-близо. Всъщност единственото ми желание е да избягам. Но не го правя най-вече защото тя ще ме последва.

— Знаеш ли — продължава Кармен и устата й се извива в злобна насмешка, — винаги съм се чудела какъв цвят сутиен носи Бритни Елис. Розов. Много подходящо. Обзалагам се, че е също толкова скъп, колкото и боядисването на косата ти.

— Ти не искаш да обсъждаме сутиени и боядисване на коси — казвам, докато нахлузвам тениската през глава. Преглъщам, преди да добавя: — Искаш да ми изриташ задника.

— Когато една ho сваля гаджето ми, аз защитавам територията си.

— Аз не свалям гаджето ти, Кармен. Имам си мое.

— О, моля те. Момичета като теб искат всички момчета да ги харесват, просто за да са ти на разположение, когато пожелаеш някое от тях. — Докато говори, раздразнението й нараства и тя се разпалва още повече. Загазила съм го. — Чух, че си дрънкала гадости за мен. Мислиш се за госпожица Велика и Могъща. Да видим как ще изглеждаш с подута уста и насинено око. Дали ще дойдеш на училище с глава, пъхната в найлонова торба? Или ще останеш свряна в тузарската си къща и никога няма да излезеш?

Гледам Кармен, докато пристъпва към мен. Не откъсвам поглед от нея. Дълбоко в себе си тя знае колко важно е за мен да съхраня ненакърнен образа, който представям пред външния свят, докато на нея й все едно дали ще бъде отстранена от занятия… или изключена от училище.

— Отговори ми! — крещи тя и ме бута силно по рамото. То се удря в шкафчето зад гърба ми.

Явно не съм слушала, защото нямам представа какво трябва да й отговоря. Ако се появя у дома насинена и раздърпана, след като съм се била с някого, последствията ще са катастрофални. Мама ще побеснее и ще обвини мен за случилото се, задето не съм го предотвратила. Надявам се и се моля на бог тя да не започне пак да говори за изпращането на Шели в някое специално място. Когато се случи нещо стресиращо, родителите ми започват да обсъждат заминаването на Шели. Като че ли всички проблеми на семейство Елис ще се решат като с магическа пръчка, ако Шели изчезне.

— Не мислиш ли, че треньор Батиста ще дойде да ме търси? Да не би да искаш да те отстранят? — Осъзнавам, че въпросите са тъпи и неубедителни, но се опитвам да печеля време.

Тя се изсмива презрително.

— Да не мислиш, че ми пука дали ще ме отстранят?

Всъщност изобщо не го мисля, но си струва да опитам.

Вместо да се свия страхливо до шкафчето, аз се изправям. Кармен отново се опитва да бутне рамото ми, но този път успявам да отблъсна ръката й.

Всеки миг ще вляза в първата си юмручна схватка, която съм обречена да изгубя. Имам чувството, че сърцето ми ще изхвръкне от гърдите. През целия си живот всячески съм избягвала подобни ситуации, ала този път нямам избор. Чудя се дали ако включа пожарната аларма, мога да предотвратя неизбежното, както съм виждала във филмите. Но за лош късмет, никъде наблизо не виждам онези малки червени кутии.

— Кармен, остави я на мира — разнася се женски глас.

И двете се извръщаме. Това е Исабел. Момичето, което не ми е приятелка. Момичето, което не ми е приятелка, току-що попречи да ме фраснат с юмрук в лицето.

— Иса, не се меси в моите работи — изръмжава Кармен.

Исабел приближава към нас, тъмнокестенявата й коса е вдигната високо на конска опашка, която се люлее, докато върви.

— No chingues con ella^[1], Кармен.

— ¿Por qué no?^[2] — пита Кармен. — Въобразяваш си, че си станала голяма дружка с тази блонди, само защото размахвате заедно онези тъпи помпони?

Иса слага ръце на кръста си.

— Яд те е на Алекс, Кармен. Затова се държиш като perra^[3].

При споменаването на Алекс Кармен побеснява.

— Млъквай, Иса. Ти нищо не знаеш.

Сега Кармен насочва гнева си към Иса и й крещи на испански, но Иса не трепва, стои безстрашно и самоуверено пред Кармен и изригва не по-малко яростно също на испански. Исабел е дребно момиче и навярно тежи по-малко и от мен, затова съм изумена, че се осмелява да се изпречи пред Кармен. Но тя не помръдва и аз виждам, че думите й карат Кармен да отстъпи.

Треньор Батиста се появява зад Кармен.

— Вие трите си устройвате купон, а не сте поканили останалите от класа?

— Просто разговаряме — отвръща Кармен, без да й мигне окото, и се държи, сякаш сме близки приятелки, споделящи последните клюки.

— Е, в такъв случай, предлагам да продължите разговора след училище, а не по време на часа по физкултура. Госпожице Елис и госпожице Авила, ако обичате, върнете се при останалите в залата. Госпожице Санчес, вие вървете във вашия час.

Кармен насочва показалеца си с яркочервен нокът към мен.

— По-късно ще се видим — процежда през зъби и излиза от съблекалнята, но преди това бутва Исабел настрани, за да мине.

— Благодаря — казвам тихо на Исабел.

Тя само кимва в отговор.