Симон Елкелес
Перфектна химия (49)

49
Бритни

След като опустоших две кутии с книжни салфетки, Сиера се отказа да ме утешава и ме остави да се наплача, докато не заспах от изтощение. На сутринта я моля да не дърпа завесите и да не вдига щорите. Няма нищо лошо да останеш целия ден в леглото, нали?

— Благодаря, задето не ми натякна: казах ли ти аз — мърморя, докато оглеждам гардероба й за нещо подходящо, което да облека, след като тя все пак ме застави да стана от леглото.

Най-добрата ми приятелка стои пред огледалото над скрина и се гримира.

— Няма да го кажа, но определено го мисля.

— Благодаря — отвръщам сухо.

Сиера вади от гардероба чифт джинси и блуза с дълги ръкави.

— Ето, облечи тези. В моите дрехи няма да изглеждаш и наполовина толкова хубава, колкото в твоите, но пак ще си по-красива от всяко момиче във Феърфийлд.

— Не говори така.

— Защо? Истина е.

— Не, не е. Горната ми устна е прекалено дебела.

— Момчета го намират за секси. Повечето кинозвезди плащат огромни мангизи за дебели устни.

— Носът ми е крив.

— Само от определен ъгъл.

— Циците ми са несиметрични.

— Те са големи, Брит. Момчетата са вманиачени по големите гърди. Изобщо не им пука дали са несиметрични. — Тя ме избутва пред огледалото. — Погледни се, ти си просто прекрасна. Е, добре де, очите ти са зачервени и подпухнали и имаш торбички, защото плака цяла нощ. Но като цяло, всичко ти е супер — ти си секси, с идеална фигура, притежаваш истинска класа и си добра. Погледни се огледалото, Брит, и кажи на висок глас: Аз съм върхът.

— Не.

— Хайде. Ще те накара да се почувстваш по-добре. Погледни се в огледалото и извикай: Циците ми са твърди като камък!

— Ъ, не.

— Не може ли поне да признаеш, че косата ти е жестока?

Поглеждам Сиера.

— Да не би да разговаряш със себе си в огледалото?

— Разбира се. Искаш ли да видиш? — Тя ме отмества настрани и се приближава към огледалото. — Не си толкова зле, Сиера — казва на себе си. — Дъг е истински късметлия. — Обръща се към мен. — Виждаш ли, лесно е.

Вместо да се засмея, аз избухвам в сълзи.

— Толкова ли съм грозна?

Клатя глава.

— Да не би да е, задето нямам ефектни дрехи с мъниста и изкуствени диаманти? Зная, че майка ти те изрита, но как мислиш — дали ще ни позволи да вземем дрехите ти? Защото не зная още колко дълго ще издържиш да носиш моите четиресет и четвърти размер, когато ти си четиресети.

Мама не се обади миналата вечер, за да ме търси. Аз донякъде очаквах да го направи, но всъщност тя много рядко оправдава моите очаквания. А татко… е, той дори навярно не знае, че не съм спала у дома. Те могат да задържат дрехите ми. Макар че през деня може да се промъкна тайно, за да проверя как е Шели.

— Искаш ли един съвет от мен? — пита Сиера.

Поглеждам я предпазливо.

— Не зная. От самото начало ти си против връзката ми с Алекс.

— Това не е вярно, Брит. Не съм ти го казвала, но той всъщност е готин тип, когато се отпусне. Аз много се забавлявах, когато четиримата ходихме до езерото Женева. Дъг също, дори каза, че Алекс е приятна компания. Не зная какво се е случило между вас двамата, но или забрави за него, или му дай всичко, което имаш в арсенала си.

— Ти така ли правиш с Дъг?

Тя се усмихва.

— Понякога Дъг има нужда от раздвижване. Когато отношенията ни станат прекалено улегнали, аз правя нещо, за да разгоря пламъка. Не ме разбирай погрешно, не те съветвам да се хвърлиш на врата на Алекс. Но ако той е мъжът, когото искаш, ами тогава, коя съм аз, че да те настройвам против него? Мразя да те гледам тъжна, Брит.

— Бях ли щастлива с Алекс?

— По-точно е да се каже обсебена. Но да, видях те щастлива. Отдавна не си била толкова щастлива. Когато си с някого, когото харесваш толкова много, черното е още по-черно, а бялото — по-бяло. Схващаш ли какво искам да кажа?

— Напълно. Освен това често не зная на кой свят се намирам.

— Любовта прави това с хората.