Симон Елкелес
Перфектна химия (41)

41
Бритни

Спирам пред „Макдоналдс“, където никой няма да ме познае, преобличам се в джинси и розов пуловер тип „прегърни ме“ и потеглям за вкъщи.

Изплашена съм, защото с Алекс всичко е твърде напрегнато и първично. Чувствата ми, емоциите, желанията. Никога не съм била пристрастена към Колин, никога не съм искала да бъда постоянно с него. Аз жадувам за Алекс. О, господи. Мисля, че истински се влюбвам в него.

Но аз зная, че когато обичаш някого, губиш част от себе си. А тази вечер, в колата, когато Алекс пъхна ръка под роклята ми, аз се изплаших, че ще изгубя контрол. Целият ми живот се основава върху запазването на контрол, така че това не е добре. Плаши ме.

Минавам през предната врата на нашата къща, с намерението да се промъкна незабелязано в стаята си и да прибера роклята в гардероба. За съжаление, мама стои в антрето и ме чака.

— Къде беше? — пита строго, като държи в ръка учебника и тетрадката по химия. — Каза, че ще бъдеш в гимнастическия салон, а след това ще учиш с онова момче Ернандес.

Спипана съм. Време е или за лъжа, или за признание.

— Фамилията му е Фуентес, а не Ернандес. И да, бях с него.

Мълчание.

Устните на мама се свиват в тънка права черта.

— Очевадно не сте учили. Какво има в сака? — продължава тя с разпита. — Наркотици? Наркотици ли криеш там?

— Не употребявам наркотици — отвръщам остро.

Тя повдига вежди и сочи сака.

— Отвори го — нарежда.

Аз изпухтявам обидено и коленича, за да дръпна ципа. Чувствам се като арестант. Вадя роклята и й я подавам.

— Рокля?

— Ходих с Алекс на сватба. Негова братовчедка се омъжи.

— Онова момче те е заставило да ме излъжеш. Той те манипулира, Бритни.

— Той не ме е заставил да лъжа, мамо — отвръщам раздразнено. — Довери ми се поне малко. Аз сама го реших.

Гневът й се надига с пълна сила, виждам го по блесналите й очи и треперещите ръце.

— Ако някога… ако НЯКОГА разбера, че отново си била с онова момче, лесно ще убедя баща ти да те изпрати в училище с пансион до края на учебната година. Не мислиш ли, че имам достатъчно грижи и тревоги с Шели? Обещай ми, че няма да се срещаш с него извън училище.

Аз обещавам, после бягам в стаята си и се обаждам на Сиера.

— Какво се е случило? — пита тя.

— Сиера, в момента се нуждая от най-добрата ми приятелка.

— И реши, че това съм аз. Боже, поласкана съм — казва тя сухо.

— Добре, излъгах те. Харесвам Алекс. Страшно много.

Мълчание.

Мълчание.

— Сиера, там ли си? Или не те е грижа за мен?

— Разбира се, че ме е грижа, Брит. Просто се чудя защо реши да ми кажеш точно сега.

— Защото имам нужда да поговоря за това. С теб. Мразиш ли ме?

— Ти си най-добрата ми приятелка — казва тя.

— И ти моята.

— Добрите приятелки си остават такива, дори едната да изгуби напълно здравия си разум и да започне да се среща с гангстер. Нали?

— Надявам се.

— Брит, никога повече не ме лъжи.

— Няма. И можеш да споделиш информацията с Дъг, при условие че обещае да не казва на никого.

— Благодаря, че ми се доверяваш, Брит. Може и да не мислиш така, но за мен наистина означава много.

След като й разказвам всичко, със Сиера си казваме лека нощ и затварям. Наистина се чувствам добре, че нещата помежду ни отново са постарому. Още съм замаяна от изпитаното облекчение, когато телефонът ми звъни. Исабел е.

— Трябва да говоря с теб — казва тя, когато се обаждам.

— Какво се е случило?

— Днес видя ли Пако?

Хмм… дотук с тайните.

— Да.

— Спомена ли му за мен?

— Не. Защо? Искаше ли да го направя?

— Не. Да. О, не зная. Толкова съм объркана.

— Исабел, просто му кажи как се чувстваш. При мен и Алекс се получи.

— Да, но ти си Бритни Елис.

— Искаш ли да знаеш какво е да си Бритни Елис? Ще ти кажа. Аз съм неуверена като всеки друг. И постоянно съм под напрежение, за да поддържам своя образ, за да не се срине представата, която хората имат за мен, за да не разберат, че аз наистина съм като всички останали. И това ме прави по-уязвима, гледат ме като през микроскоп и по-често ставам обект на всякакви клюки.

— В такъв случай навярно няма да се зарадваш да научиш за слуховете, които се носят за теб и Алекс сред приятелите ми. Искаш ли да ги чуеш?

— Не.

— Сигурна ли си?

— Да. Ако се смяташ за моя приятелка, не ми казвай нищо.

Защото, ако узная за слуховете, ще се чувствам длъжна да им се противопоставя. А точно в този миг предпочитам да живея в блажено неведение.