Симон Елкелес
Перфектна химия (40)

40
Алекс

След като татко умря, мама се опитваше да ни ободри и отвлече от тъжните мисли — мен, Карлос и Луис — с музика. Ние танцувахме в къщата и се редувахме да пеем с нея. Мисля, че това беше нейният начин да забрави за скръбта си поне за малко. Нощем я чувах да плаче в стаята си. Никога не отворих вратата, но в такива моменти едва се сдържах да не запея, за да отнема цялата й болка.

Преди да взема микрофона, говоря с момчетата от бандата.

— Нямаше да се излагам и да се правя на глупак пред всички, но братята Фуентес не могат да пренебрегнат специалната молба на булката. Елена умее да убеждава.

— Да, зная! — крещи Хорхе в отговор.

Елена го удря по ръката. Той се превива от болка. Елена има тежка ръка. Хорхе целува своята невеста, прекалено щастлив, за да го е грижа.

Аз и братята ми запяваме. Не е някоя сериозна песен. Импровизираме песни на Енрике Иглесиас, Шакира и дори на любимата ми мексиканска поп-рок банда Maná. Когато се навеждам, за да пея за малките си братовчеди, смигвам на Бритни.

В този момент забелязвам вълнение в тълпата и долавям смаян шепот. Това е Хектор. Той се е появил на публично място, което е рядкост. Облечен в скъп костюм, си проправя път през множеството в двора, докато всички го зяпат със страхопочитание. Довършвам песента и се връщам при Бритни. Импулсивно се изпълвам с желание да я защитя.

— Искаш ли цигара? — пита Пако, докато вади пакет „Марлборо“ от задния джоб.

Поглеждам за миг към Бритни, преди да отговоря.

— Не.

Пако ме стрелва любопитно с поглед, сетне свива рамене и изважда една за себе си.

— Страхотно изпълнение, Алекс. Ако ми беше дал още пет минути, твоята novia^[1] щеше да ми е в кърпа вързана.

Той я нарече „моето момиче“. Наистина ли Бритни беше моето момиче?

Повеждам я към една от масите, където е сложена голяма хладилна чанта, пълна с напитки, а Пако ни следва. Внимавам да я държа по-далеч от Хектор.

Марио, приятел на един от братовчедите ми, в цветовете на бандата „Трите питона“, е застанал до масата, облечен в торбести джинси, свлечени на задника му. „Трите питона“ са наши съюзници, но ако Бритни го види на улицата, сигурно ще побегне в противоположна посока.

— Здрасти, Алекс, Пако — приветства ни Марио.

— Виждам, че си се облякъл като за сватба, Марио — мърморя аз.

— Cabrón, маймунските костюми са за белите момчета — отвръща Марио, напълно пренебрегвайки факта, че момичето до мен е бяло. — Вие, гангстерите от предградията, сте твърде мекушави. Истинските банди са в градовете.

— Добре, кораво момче — театралничи Пако, — кажи го на Хектор.

Мятам кръвнишки поглед на Марио.

— Марио, продължавай да дрънкаш в същия дух и собственоръчно ще ти докажа колко сме корави… никога не подценявай КЛ.

Марио набързо свива знамената.

— Е, аз имам среща с бутилка „Корона“. Ще се видим по-късно, güey.

— Струва ми се, че носи „ютия“ в джинсите си — отбелязва Пако, загледан в отдалечаващия се Марио.

Стрелвам с поглед Бритни, която изглежда по-бледа от обикновено.

— Добре ли си?

— Ти го заплаши — шепне тя. — Имам предвид, че наистина го заплаши.

Вместо да й отговоря, улавям ръката й и я водя към затревения участък, представляващ импровизиран дансинг. Свирят бавна музика.

Когато я притеглям по-близо, тя се отдръпва.

— Какво правиш?

— Танцувай с мен — заповядвам. — Не спори с мен. Обвий ме с ръце и танцувай. — Не желая да ми говори, че съм член на банда и колко я плаши това, и как не бива да съм гангстер, ако искам тя да излиза с мен.

— Но…

— Не мисли за това, което казах на Марио — шепна в ухото й. — Той просто опипваше почвата, проверяваше доколко сме лоялни към Хектор. Ако усети някакво разногласие, неговата банда ще се възползва. Виждаш ли, всички банди са разделени на две големи групи: Селяните и Гражданите. Всяка банда се числи към една от двете групи и тези, които принадлежат на Селяните, са съперници на онези, които членуват в Гражданите. Марио е обвързан с…

— Алекс — прекъсва ме тя.

— Да?

— Закълни се, че нищо лошо няма да ти се случи.

Не мога.

— Просто танцувай — мълвя тихо, слагам ръцете й около шията си и ние танцуваме.

Поглеждам над главата на Бритни и виждам Хектор и майка ми, увлечени в напрегнат разговор. Питам се за какво ли говорят. Тя понечва да се отдалечи от него, но той сграбчва ръката й, придърпва я към себе си и шепне нещо в ухото й. Тъкмо се каня да прекъсна танца с Бритни и да отида да проверя какво, за бога, става, когато mi ’amá се усмихва закачливо на Хектор, сетне се засмива с глас на нещо, което е казал. Очевидно ставам параноик.

Минават часове и нощта се спуска над града. Купонът още е в разгара си, когато се отправяме към колата. По обратния път към Феърфийлд и двамата мълчим.

— Ела тук — казвам нежно, когато спирам на паркинга зад автосервиза.

Тя се навежда към мен.

— Прекарах невероятен ден — шепне. — Е, като се изключи онзи малък инцидент, когато се затворих в банята… и после, когато заплаши онова момче.

— Забрави за това име целуни.

Заравям пръсти в косата й. Тя обвива ръце около врата ми и аз прокарвам леко език по устните й. Разтварям ги и задълбочавам целувката. Все едно танцуваме танго — първо се движим бавно и ритмично, а после и двамата се задъхваме, езиците ни се преплитат в сладострастен бърз танц, който не искам никога да свършва. Целувките на Кармен може и да са били жарки, но тези на Бритни са по-чувствени, секси и неустоимо омайващи, проникват в кръвта ти и те пристрастяват като силен наркотик.

Ние сме още в колата, но вътре е тясно и предните седалки не осигуряват достатъчно място. Преди да се усетя, и сме се преместили на задната седалка. Пак не е идеално, но аз едва забелязвам.

Толкова съм погълнат от нейните степания и целувки, от ръцете й, заровени в косата ми. И от уханието на курабийки с ванилия. Тази вечер нямам намерение да стигам твърде далеч. Но без да се замисля, ръката ми бавно се придвижва нагоре по голото й бедро.

— Толкова е хубаво — проронва Бритни задъхано.

Повалям я върху седалката, а ръцете ми са навсякъде по тялото й. Устните ми милват ямката на шията й и аз свалям презрамките на сутиена и роклята. В отговор тя разкопчава копчетата на ризата ми. Когато я разгръща, пръстите й галят гърдите и раменете ми; сякаш горещи въглени парят кожата ми.

— Ти си… съвършен — отронва на пресекулки Бритни.

Точно в този миг нямам никакво желание да споря с нея. Придвижвам се надолу, езикът ми изследва тези участъци от копринената й кожа, открити за нощния въздух. Тя впива пръсти в косата на тила ми, подканвайки ме да продължа. Вкусът й е толкова прекрасен. Истинско вълшебство, ¡Caramelo!^[2]

Отдръпвам се на няколко сантиметра и погледите ни се преплитат — тези блестящи сапфири пламтят от желание. Ето това е съвършенството.

— Искам те, chula^[3] — изричам с хрипкав глас. Тя се притиска към възбудения ми член и удоволствието и болката са почти нетърпими. Но когато започвам да смъквам гащичките й, Бритни възпира ръката ми и я отблъсква.

— Аз… не съм готова за това. Алекс, спри.

Отдръпвам се от нея и се изправям в седалката, чакайки тялото ми да се охлади. Не мога да я гледам, докато оправя презрамките и се покрива с роклята. Мамка му, избързах. Предупреждавах се да не се възбуждам много, да запазя разсъдъка си трезв, когато съм с това момиче. Прокарвам ръка през косата си и бавно издишам.

— Извинявай.

— Не, ти ме извини. Вината не е твоя. Аз те подтикнах и ти имаш пълното право да се сърдиш. Виж, току-що се разделих с Колин, а ситуацията у дома е толкова тежка и напрегната. — Тя заравя лице в шепи. — Толкова съм объркана. — Грабва чантата си и отваря вратата.

Аз я следвам, черната ми риза все още е разкопчана и се развява зад гърба ми като вампирско наметало. Или плаща на смъртта.

— Бритни, почакай!

— Моля те… отвори вратата на гаража. Трябва да взема колата.

— Не си отивай.

Набирам кода върху електронния панел.

— Извинявай — казва тя отново.

— Престани да го повтаряш. Слушай, без значение какво се случи, аз не съм с теб само защото искам да се намъкна в гащите ти. Просто прекалено се увлякох от невероятното пасване помежду ни тази вечер, от уханието ти на ванилия, което искам винаги да вдъхвам, и… по дяволите, оплесках всичко, нали?

Бритни се качва в колата си.

— Алекс, може ли да забавим темпото? За мен всичко става твърде бързо.

— Да — кимам. Държа ръцете си в джобовете, едва сподавяйки желанието да я измъкна от колата.

И дяволите да ме вземат, но не отговарям за себе си, ако Бритни не потегли.

Увлякох се от нетърпеливите й изучаващи ръце и прекрачих границата. Забравям за всичко, когато тялото й е толкова близо.

Облогът.

Всичко това с Бритни трябваше да бъде заради баса, а не да се влюбвам в момиче от северната част. Трябва да помня, че се интересувам от Бритни единствено заради облога, и по-добре да зачеркна това, което предполагам, че са истински чувства.

Чувствата нямат място в тази игра.