Симон Елкелес
Перфектна химия (19)

19
Бритни

Убедих Сиера, Дъг, Колин, Шейн и Дарлин тази вечер да отидем в клуб „Мистик“, за който ми каза Меган. Намираше се на плажа в Хайланд Гроув. Колин не обича да танцува, затова аз танцувах с останалите от тайфата и дори с един тип, на име Трой, който се оказа невероятен танцьор. Мисля, че научих от него няколко движения и стъпки, които мога да покажа в мажоретния отбор.

Сега сме в къщата на Сиера и се отправяме към частния плаж зад нея. Мама знае, че ще спя у най-добрата ми приятелка, така че няма нужда да се тревожа дали ще се прибера навреме. Докато двете със Сиера разстиламе одеяла на пясъка, Дарлин се мотае зад нас около момчетата, които разтоварват бири и бутилки вино от багажника на колата на Колин.

— Миналия уикенд с Дъг правихме секс — изтърсва Сиера.

— Сериозно?

— Аха. Зная, че исках да изчакам, докато отидем в колежа, но просто се случи. Родителите му бяха извън града, ние отидохме у тях, едното доведе до другото и просто го направихме.

— Леле. И как беше?

— Не зная. Ако трябва да съм честна, беше малко странно. Но след това той наистина беше много нежен, не спираше да ме пита дали съм добре. А през нощта дойде у дома и ми донесе трийсет червени рози. Наложи се да излъжа нашите, че са за годишнината ни. Не можех да призная, че цветята са в чест на изгубената ми девственост. Ами вие двамата с Колин, докъде стигнахте?

— Колин иска да правим секс — доверявам й.

— Всяко момче над четиринайсет иска да прави секс — отбелязва тя. — Просто това им е работата.

— Аз просто… не искам. Поне не сега.

— Тогава твоята работа е да кажеш „не“ — отговаря тя, като че ли е толкова лесно. Сиера вече не е девственица, тя е казала „да“. Защо на мен ми е толкова трудно да кажа също „да“?

— Откъде да зная кога е дошло подходящото време?

— Дяволски съм сигурна, че тогава няма да ме питаш за това. Предполагам, че когато наистина си готова, ще го направиш без колебание или въпроси. Ние знаем, че те искат секс. От теб зависи дали ще го позволиш. Или не. Слушай, първия път не беше забавно, нито лесно. Беше някак си мокро и през повечето време се чувствах глупаво. Да не се срамуваш от грешките, да си напълно открита и уязвима — това е, което го прави красиво и специално, щом си с любимия човек.

Затова ли не искам да го направя с Колин? Може би дълбоко в сърцето си не го обичам толкова много, колкото съм мислела. Дали изобщо съм способна да обичам някого толкова силно, че да бъда напълно открита и уязвима? Наистина не зная.

— Днес Трой е скъсал с Дарлин — шепне ми Сиера. — Започнал е да излиза с някакво момиче от общежитието.

Преди не съм изпитвала жал към Дарлин, но сега ми е мъчно за нея. Особено след като тя направо разцъфтява от вниманието на момчетата. То подхранва самочувствието й. Не е чудно, че тази вечер не се отделя от Шейн.

Наблюдавам как момчетата и Дарлин приближават и разстилат още одеяла на плажа. Дарлин сграбчва Шейн за тениската и го влачи настрани.

— Да отидем да се погушкаме — казва му тя.

Шейн, с къдравата си кестенява коса, изглежда повече от щастлив да се отзове на поканата й.

Аз я дръпвам от него, навеждам се към нея и й шепна, така че само тя да чуе:

— Не се сваляй с Шейн.

— И защо не?

— Защото ти не го харесваш като мъж. Не го използвай. Нито пък му позволявай той да те използва.

Дарлин ме отблъсква.

— Ти наистина имаш малоумно възприятие на реалността, Брит. Или искаш да изтъкнеш несъвършенствата на всички останали, за да останеш Кралицата на съвършенството.

Това не е честно. Не искам да изтъкна недостатъците й, но ако виждам, че е поела по пътя на саморазрушението, не ли мой дълг като нейна приятелка да я спра?

Може би не. Ние сме приятелки, но не сме чак толкова близки. Единствената ми близка приятелка, която допускам до себе си, е Сиера. Как се осмелявам да давам съвет на Дарлин, когато няма да приема такъв от нея?

Сиера, Дъг, Колин и аз седим върху одеялата и разговаряме за футболния мач край огъня, който запалихме от пръчки и стари дървени парчета.

Смеем се, спомняйки си пропуснатите голове, и имитираме футболния треньор, който крещи на играчите от страничната линия. Лицето му почервенява и когато наистина е ядосан, от устата му хвърчат слюнки, докато вика с цяло гърло. Играчите се стараят да стоят по-далеч от него, за да не ги опръска. Дъг страхотно го имитира.

Хубаво е да седя тук с моите приятели и Колин и за известно време да забравя за партньора ми по химия, който напоследък е обсебил мислите ми.

След известно време Сиера и Дъг се отправят на разходка, а аз се облягам на Колин. Танцуващите пламъци осветяват пясъка около нас, придавайки му призрачно сияние. Въпреки съвета ми, Дарлин и Шейн явно са се уединили някъде заедно за вечерта и още не са се върнали.

Аз грабвам една бутилка „Шардоне“, която момчетата са донесли. Момчетата пият бира, а ние, момичетата, вино, защото Сиера ненавижда вкуса на бирата. Поднасям бутилката към устните си и я доизпивам. Чувствам се замаяна, но навярно трябва да изпия цяла бутилка, за да се почувствам напълно освободена.

— Липсвах ли ти през това лято? — мърморя аз и се притискам до Колин, който гали косата ми. Сигурно е ужасно разрошена. Ще ми се да съм толкова пияна, че да не ми пука.

Колин улавя ръката ми и я слага върху чатала си. Издава тих, страстен стон.

— Да — мълви във врата ми. — Много.

Когато отдръпвам ръката си, неговите ръце се увиват като змии около гърдите ми. Той ги стиска, сякаш са водни балони. Досега никога не съм се противила на докосването на Колин, но сега изпитвам раздразнение и ми става неприятно от шарещите му ръце. Изтръгвам се от прегръдката му.

— Какво става, Брит?

— Не зная. — И наистина не зная. Откакто започнахме училище, отношенията ни с Колин са някак обтегнати. А мислите за Алекс не спират да бомбардират главата ми, което ме дразни най-много от всичко. Протягам ръка и грабвам една бира. — Чувствам се притисната — казвам на гаджето си, докато отварям кутията и отпивам глътка бира. — Не може ли просто да поседим тук, без да се целуваме и опипваме?

Колин издава дълга, драматична въздишка.

— Брит, искам да го направим.

Опитвам се да пресуша кутията на един дъх, но в крайна сметка част от бирата се излива от устата ми.

— Имаш предвид сега? Когато нашите приятели могат да ни видят, ако се обърнат?

— Защо не? Чакахме достатъчно дълго.

— Не зная, Колин — отвръщам, наистина изплашена от този разговор, макар да знаех, че рано или късно, този момент ще настъпи. — Предполагам… мислех, че ще се случи някак по-непринудено.

— Какво може да е по-непринудено да го направим навън, на плажа?

— Ами презервативи?

— Няма да свърша в теб.

Това не прозвуча никак романтично. Ще съм ужасена през цялото време и ще се притеснявам да не забременея. Не така си представях първия път.

— Да се любим, означава много за мен.

— За мен също. Затова нека го направим.

— Имам чувството, че през това лято си се променил.

— Може би е така — заявява той отбранително. — Може би съм осъзнал, че нашата връзка трябва да е по-пълноценна. Господи, Брит. Къде се е чуло и видяло да има девствени зрелостници? Всички си мислят, че вече сме го правили, така че защо наистина да не го направим? Мамка му, ти дори позволи на онзи Фуентес да си мисли, че може да се намъкне в гащите ти.

Сърцето ми избумтява в гърдите.

— Ти мислиш, че по-скоро ще спя с Алекс, отколкото с теб? — питам и очите ми се наливат със сълзи. Не зная дали алкохолът ме прави прекалено емоционална, или е, защото думите му улучват целта. Партньорът ми по химия изцяло е завладял мислите ми. Ненавиждам се заради това, ненавиждам и Колин в този миг, задето го изрече на глас.

— А какво ще кажеш за Дарлин? — нападам го и се оглеждам, за да се убедя, че тя не ни чува. — Вие двамата приличате на влюбена двойка в час по химия.

— Стига, Брит. И какво от това, че някакво момиче ми обръща внимание в час по химия? Очевидно ти не го правиш, защото си твърде заета да спориш с Фуентес. Всички знаят, че това е любовна прелюдия.

— Какво става? — пита Сиера, появявайки се с Дъг иззад голям камък.

— Нищо — отвръщам. Изправям се със сандали в ръка. — Прибирам се у дома.

Сиера грабва чантата си.

— Идвам с теб.

— Не. — Най-после се чувствам достатъчно освободена и замаяна. Сякаш съм се отделила от тялото си и искам да преживея всичко сама. — Не искам и не се нуждая от никого. Ще се разходя.

— Тя е пияна — обявява Дъг, загледан в празната бутилка вино и бирената кутия до мен.

— Не съм — отвръщам. Грабвам друга бира, отварям я и тръгвам край брега. Сама. Съвсем сама. Както и трябва да бъде.

— Не искам да те оставям сама! — крещи Сиера след мен.

— Просто в момента наистина не желая компания. Трябва да помисля и да си изясня някои неща.

— Брит, върни се тук! — вика Колин, но не става.

Не му обръщам внимание.

— Не отивай по-далеч от четвъртия пристан! — предупреждава ме Сиера. — Не е безопасно.

Безопасно, безопасно. И какво, ако ми се случи нещо? На Колин му е все едно. Както, между другото, и на родителите ми.

Затварям очи и усещам как краката ми потъват в пясъка, вдишвам свежия въздух на езерото Мичиган, прохладният вятър гали лицето ми и аз отпивам от бирата. Забравям за всичко, освен за пясъка и бирата, и продължавам да вървя, като от време на време спирам само за да погледна тъмната вода и сияещия лунен лъч, който сякаш я разсича надве.

Минавам два пристана. Или може би три. Както и да е, не съм далеч от нашата къща. Около километър. Когато стигна до следващия изход от плажа, ще изляза на улицата и ще тръгна към вкъщи. Не ми е за пръв път да извървявам това разстояние.

Но пясъкът толкова приятно се процежда между пръстите ми, сякаш стъпвам по онези меки възглавници, пълни с бобени шушулки. Някъде отпред се чува музика. Аз обичам музика. Затварям очи, тялото ми се поклаща в ритъма на непозната песен.

Не зная колко далеч съм вървяла и танцувала, докато смехът и гласове, говорещи нещо на испански, не ме приковават на място. Хората насреща ми носят бандани в червено и черно и аз разбирам, че съм подминала четвъртия пристан.

— Я погледнете всички, това е Бритни Елис, най-секси мажоретката на гимназията „Феърфийлд“! — провиква се някакво момче. — Ела тук, mamacita. Танцувай с мен.

Оглеждам отчаяно тълпата, търсейки познато или дружелюбно лице. Алекс. Той е тук. А в скута му седи Кармен Санчес.

Отрезвяваща картина.

Момчето, което ме покани на танц, приближава към мен.

— Ти не знаеш ли, че тази част на плажа е само за mexicano’s? — пита той. — Или може би си дошла да душиш за малко по-черно месце. Нали знаеш какво казват, сладурче — черното месо е по-сочно.

— Остави ме на мира — преплитам език аз.

— Мислиш си, че си прекалено добра за мен? — Той пристъпва към мен, очите му са пълни със злоба и гняв. Музиката спира.

Аз отстъпвам назад, залитайки. Не съм толкова пияна, за да не осъзнавам, че съм в опасност.

— Хавиер, остави я. — Гласът на Алекс звучи тихо, но застрашително — като заповед.

Алекс гали рамото на Кармен, устните му са на сантиметри от него. Аз се олюлявам. Това е кошмар и трябва да се махна оттук, по-бързо.

Започвам да тичам, а смехът на членовете на бандата отеква в ушите ми. Не мога да тичам достатъчно бързо, имам чувството, че сънувам — краката ми се движат, но стоя на едно място.

— Бритни, почакай! — разнася се глас зад гърба ми.

Извръщам се и се озовавам лице в лице с момчето, което ме преследва в сънищата… и денем, и нощем.

Алекс.

Момчето, което ненавиждам.

Момчето, което не мога да изхвърля от главата си, без значение колко съм пияна.

— Не обръщай внимание на Хавиер — казва Алекс. — Понякога става по-агресивен, когато се опитва да се прави на голям, секси мъжкар. — Аз замирам, когато той пристъпва по-близо и избърсва една сълза от бузата ми. — Не плачи. Няма да му позволя да те нарани.

Дали да му кажа, че не се боя да бъда наранена? Аз се страхувам да не изгубя контрол.

Макар да не съм избягала много далеч, все пак съм се отдалечила достатъчно от приятелите на Алекс, за да не могат да ме виждат или чуват.

— Защо харесваш Кармен? — питам, а светът се накланя и аз се спъвам в пясъка. — Тя е зла.

Алекс протяга ръце, за да ме хване, но аз се отдръпвам и той ги пъха в джобовете на джинсите си.

— А теб какво те е грижа? Ти ми върза тенекия.

— Имах работа.

— Несъмнено да си миеш косата или да си правиш маникюра?

Или сестра ми да отскубне кичур от косата ми и да бъда здравата скастрена от майка ми? Забождам пръст в гърдите му.

— Ти си арогантен грубиян и гадняр.

— А ти си кучка — не ми остава длъжен той. — Кучка с убийствена усмивка и очи, които могат да побъркат всеки мъж.

Той потрепва, когато думите се изплъзват от устата му, и му се иска да ги вземе назад.

Очаквам от него да каже много неща, но не и това. Най-малко това. Забелязвам кървясалите му очи.

— Ти си надрусан, Алекс.

— Аха, ама и ти не ми изглеждаш много трезва. Може би сега е идеалният момент да ми дадеш онази целувка, която ми дължиш.

— Няма да стане.

— ¿Por qué no?^[1] Боиш се, че ще ти хареса твърде много и ще забравиш гаджето си?

Да целуна Алекс? Никога. Макар че съм мислила за това. Доста. Много повече, отколкото би трябвало. Устните му са пълни и подканващи. О, боже, той е прав. Аз съм пияна. И определено не се чувствам добре. Вече съм отвъд стадия на вцепенението и явно откачам и започвам да бълнувам, защото си мисля за неща, за които не бива. Като например какви са на вкус устните му.

— Добре. Целуни ме, Алекс — казвам, пристъпвам напред и се накланям към него. — Тогава ще сме квит.

Ръцете му обхващат раменете ми. Това е. Ще целуна Алекс и ще разбера каква е целувката му. Той е опасен и ми се подиграва. Но е секси, загадъчен и красив. Близостта му изпълва тялото ми с трепетно вълнение, а главата ми се върти. Пъхам пръст в гайката на колана му, за да запазя равновесие. Все едно стоим на една от въртележките на някой панаир.

— Май ти е зле — казва ми Алекс.

— Съвсем не. Аз… наслаждавам се на въртенето.

— Ние не се въртим.

— О — мълвя смутено. Изхлузвам пръста си от гайката и се втренчвам в краката си. Те сякаш се отделят от земята, носят се над пясъка. — Малко ми се вие свят, това е всичко. Иначе съм добре.

— Друг път си добре.

— Ако престанеш да се движиш, ще съм много по-добре.

— Не се движа. Не ми се ще да ти съобщавам лоши новини, mamacita, но всеки миг ще повърнеш.

Той е прав. Стомахът ми не спира да се бълника. Алекс ме придържа с една ръка, а другата отмята косата ми от лицето ми, когато се навеждам и повръщам.

Стомахът ми продължава да се преобръща и заплашително се надига. Аз пак повръщам и отново се сгърчвам от спазъм. От устата ми изригват отвратителни бълбукащи звуци, но аз съм прекалено пияна, за да ми пука.

— Я виж — избъбрям аз между два напъна, — вечерята ми е върху обувката ти.